Решение № 2181 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1174/2015 г.

Решение № 2181 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1174/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново моли да бъде отменено решение № 514/11.12.2014 г. по адм. д. № 741/2014 г. на АС-Велико Търново в частта, с която е отменен РА № 071400678/17.06.2014 г. на ТД на НАП-Велико Търново и в частта за разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Дрес макс" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 071400678/17.06.2014 г. на ТД на НАП-Велико Търново в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 2170 лв с лихви по фактури на "Био интернешънъл" ЕООД за м. 11.2013 г. като е отхвърлил жалбата в останалата й част. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по две фактури на този доставчик на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на шевни машини не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за неправилно определяне на данъчните задължения в РА във връзка с двете фактури от м. 11.2013 г. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Неоснователен е доводът за необсъждане на събраните доказателства от съда и за неправилна преценка на доказателствата. Правилно съдът е приел, че наличните в производственото хале машини кетел № 32256-10F и машина прав шев Брадър са описани по същия начин във фактурите и в инвентарната книга, поради което въпреки липсата на протоколи за приемо-предаване и транспортни документи е доказано, че фактурираните машини са доставени на ревизираното лице. Машините са индивидуализирани във фактурите, с което по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху тях е преминала в патримониума на купувача с подписването на фактурите и липсата на транспортни документи не се отразява върху осъществената вече доставка, нито са необходими приемо-предавателни протоколи, както правилно е приел административния съд. Обосновано съдът се е позовал на относимата практика на СЕС - решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. Доставките в случая са осъществени, данъкът е начислен от доставчика, не е доказано знание от ревизираното лице за нередност по веригата от доставки с цел данъчна измама, поради което съдът като е отменил РА в тази част е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Жалбата е основателна в частта за разноските. Съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 2000 лв за м. 7.2013 г. като е определил юрисконсултско възнаграждение в тази част в размер 263,89 лв в отклонение от чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение в приложимата редакция от ДВ, бр. 28/28.03.2014 г. - 300 лв плюс 7% за горницата над 1000 лв. Дължимото юрисконсултско възнаграждение в тази част е 370 лв, от които 263,89 лв вече са присъдени и следва да се присъдят още 106,11 лв. Решението в частта за разноските е определение. По чл. 161 от ДОПК не е предвидено да се присъждат разноски в производства, завършващи с определение, поради което за касационната инстанция предвид резултата по касационната жалба не се дължи юрисконсултско възнаграждение на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,