Решение № 12489 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7337/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от В. И. Г. от [населено място], общ. Разлог, чрез процесуален представител адв. И. Чолаков, за отмяна на влязло в сила Определение 4090/16.04.2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело 3521/2025 г., на основание чл. 239, т. 5, пр. първо и второ АПК. В искането за отмяна и уточнителна молба са изложени съображенията на искателя за наличието на основанията по чл. 239, т. 5, пр. първо и второ АПК за отмяна на Определение 4090/16.04.2025 г. на ВАС, постановено по адм. дело 3521/2025 г. Искателя счита, че тричленният състав неправилно е приел, че връчването на съобщението за отстраняване на нередовности на адв. Василева е надлежно и че неотстраняването в срок на нередовностите, посочени в указанията на съда, адресирани до адв. Василева, води до прекратяване на делото, като излага подробни съображения за това си становище. Иска искането за отмяна да бъде уважено. Ответната страна по искането за отмяна Постоянна комисия Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ПКПКОНПИ, ПК) към Общински съвет - Разлог не изразява становище. Върховният административен съд, Петчленен състав приема, че искането за отмяна, на посоченото в него основание, е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК, от надлежна страна и срещу акт измежду посочените в чл. 237, ал. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С Определение 4090/16.04.2025 г. на ВАС, постановено по адм. дело 3521/2025 г. е оставено в сила Определение 4425/13.12.2024 г. на Административен съд (АС) Благоевград, постановено по адм. дело 1692/2024 г., с което се оставя без разглеждане подадената жалба от В. И. Г., чрез процесуалния ѝ представител адв. Т. Василева със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. [номер], против Решение 1-24/28.10.2024г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, поради неотстраняване на указани от съда нередовности, като производството по делото е прекратено. Отмяната на влязло в сила съдебно решение, респ. окончателно определение, не е фаза на съдебния процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство. То може да се инициира и развие само при наличието на основанията посочени в закона в случаите по чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В съдебната практика се приема, че тази разпоредба визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав: 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Искателя мотивира искането си с предложение първо и предложение второ на чл. 239, т. 5 вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност за участие в делото и не е била надлежно представлявана. В искането за отмяна основанията по чл. 239, т. 5, предл. първо и второ се мотивират с нарушения на съдопроизводствените правила допуснати от АС - Благоевград, а не от тричленния състав на ВАС, чието определение се иска да се отмени. Твърдените като допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила от АС- Благоевград са обсъдени в определението, чиято отмяна се иска, т. е. те са взети предвид в рамките на инстанционния контрол, доколкото в тази връзка са били оплакванията на жалбоподателя. Същите са приети за неоснователни. Когато нарушението на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, с което е ограничено правото на страната на участие, е било обсъдено от касационната инстанция при касационното обжалване на съдебния акт, това преклудира повторното им третиране като основание за отмяна. Противното би означавало инстанционна проверка на правилността на окончателно определение. В случая формулираните в искането за отмяна доводи са релевантни към касационните основания по чл. 209 АПК, но не и към посоченото основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 5 АПК, на които се основава искането. По тези съображения Върховният административен съд, Петчленен състав приема, че искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав - II-ра колегия, на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК