Решение № 11888 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15488/2013 г.

Решение № 11888 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15488/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК ). Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Шами-Димитър Атанасов", със седалище и адрес на управление с. Скутаре, община Марица, област Пловдив против Решение № 2052/27.09.2013 г. постановено по адм. д. № 2720/2011 г. на Административен съд - Пловдив, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Шами-Димитър Атанасов" против Ревизионен акт № 261004192 от 21.01.2011 г., издаден от Ася Младенова Котетерова на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 539 от 17.06.2011 г. на Зам. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно установените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит и от допълнително начислен ДДС, в общ размер на 7 037.78 лв, ведно с прилежащи лихви в размер на 2 027.98 лв. Подадена е и частна жалба от ЕТ "Шами-Димитър Атанасов" против решението на АС-Пловдив, в частта му, в която е оставена без разглеждане жалбата на ЕТ "Шами-Димитър Атанасов" против Ревизионен акт № 261004192 от 21.01.2011 г., в частта му в която са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., поради просрочие на жалбата с доводи за неговата неправилност. В касационната жалба са релевирани доводи, с които обстоятелствено се сочат основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обуславящи твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение, в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в представена писмена защита изразява становище, че касационната и частна жалби за неоснователни. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, обсъждайки правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: ЕТ "Шами-Димитър Атанасов"обжалва решението на АС-Пловдив в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт, в частта, в която са установени задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит и от допълнително начислен ДДС в общ размер на 7 037.78 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 2 027.98 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, съдът е възприел като правилни констатациите на органа по приходите и направените във връзка с тях изводи - за законосъобразни. Приел е, че от събраните както в хода на административното производство така и в хода на съдебното производство доказателства не позволяват да се направи безпротиворечив извод, че стоките- строителните материали по фактури № 3282/24.04.2010 г., № 8/16.05.2007 г. и № 698/29.09.2010 г. и по трите броя фактури, издадени от "Тед Инвест" ООД, по които се претендира данъчен кредит, са използвани за извършване на СМР на обекти по договори, по които ДЗЛ е възложител, т. е че стоките са предназначени за облагаеми доставки, с оглед икономическата дейност на търговеца. По отношение допълнително начисления с РА ДДС, съдът е възприел като правилни констатациите на приходните органи, че е налице унищожаване и липса на стоки и материални активи за които следва да се начисли косвен данък в хипотезата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Съдът е приел за безспорно установено, че на 13.12.2009 г. в жилището на управителя на ЕТ "Шами-Димитър Атанасов" е възникнал пожар, но от доказателствата по делото не е установена по категоричен начин, че именно при възникналия пожар са унищожени липсващите процесни активи на РЛ. С РА в оспорената му част на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС на ДЗЛ 1./ не е признато право на данъчен кредит за м. 01.2007 г. в общ размер на 218.95 лв. по три броя фактури, издадени от "Тед Инвест" ООД, с предмет на доставките закупена вана и аксесоари. При ревизията е счетено, че доставките са за представителни мероприятия или за развлекателни цели. С РА в оспорената му част на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за данъчни периоди м. 04.2007 г., м. 05.2007 г., м. 09.2007 г. на ДЗЛ 2./ е отказано да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 3282/24.04.2010 г., № 8/16.05.2007 г. и № 698/29.09.2010 г., тъй като е прието че закупените строителни материали, не са използвани за извършване на облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на ревизираното лице. С РА за данъчен период м. 12.2009 г. 3./ е начислен допълнително ДДС в размер на 3 321.03 лв. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. ДЗЛ е отписало от счетоводните си сметки 304 "Материали" и 206 "Стопански инвентар" материални активи - климатици, строителен инвентар: кофражни платна, кофражни дъски, телескопични подпори, котел и алуминиева дограма, за които е ползвал данъчен кредит при придобиването им. ДЗЛ е представило обяснение според което посочените активи са погинали при възникнал пожар в жилище и помощни постройки в с. Скутаре, собственост на управителя на ЕТ "Шами-Димитър Атанасов". Административният съд е обсъдил изводите на органа по приходите и се е съобразил с всички факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на правния спор, обсъдил е събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, посочил е на базата на кои установени факти и обстоятелства е приел, че не е налице право на признаване на данъчен кредит по процесните фактури. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че не са налице визираните основания за отмяна на РА. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 от ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр. § 2 от ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения - в случая по ЗДДС. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е правилно и обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По отношение частната жалба на ЕТ "Шами-Димитър Атанасов". Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да прекрати производството административният съд е приел, че срещу РА е подадена чрез ТД на НАП Хасково жалба до Д "ОУИ" - Пловдив, заведена с вх. № 20 -25-38/01.03.2011 г. Срокът по чл. 155, ал. 1, изр. 1 от ДОПК е изтекъл на 26.06.2011 г. В този срок е постановено решение № 539/17.06.2011 г. На 12.10.2006 г., с което Зам. директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив е потвърдил изрично РА само в частта относно установените задължения по ЗДДС, ведно с прилежащите лихви, но не се е произнесъл по жалбата в останалата й част, относно установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. В случая срока е изтекъл на 26.06.2011 г. до когато директорът на Д "ОУИ" не се е произнесъл по жалбата срущу РА, в частта му относно установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и това съгласно чл. 156, ал. 5 във вр. с чл. 7, изр. 1 от ДОПК се счита за потвърждение в оспорената част. Оттук е направен извод, че жалбата до съда е трябвало да бъде подадена в 30-дневния срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК до 26.07.2011 г. Вместо това жалбата чрез Д "ОУИ" гр. Пловдив до Административен съд - Пловдив е подадена на 17.10.2011 г. и е недопустима поради просрочие. Според съда подаването на жалбата в 14-дневния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, считано от получаването на решение № 539 от 17.06.2011 г. на Зам. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не може да обоснове допустимостта на жалбата. Това е така, защото срокът по чл. 155, ал. 1, изр. 1 от ДОПК е преклузивен, а не инструктивен. Определението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Правилни са изводите на съда за просрочие на жалбата, тъй като просрочието е аргументирано с неспазване на 30-дневния срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК - 26.07.2011 г. (присъствен ден) до когато не е била подадена жалба срещу ревизионния акт, в частта в която е мълчаливо потвърден по смисъла на чл. 156, ал. 4 от ДОПК. В тълкувателно решение № 7/2008 г. е прието, че срокът по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, включително в случаите на продължаването му по чл. 156, ал. 7 от ДОПК. Както е указано в цитираното решение в случаите на т. н. "мълчаливо потвърждаване" по чл. 156, ал. 4 от ДОПК решаващият орган може да постанови решение само когато е подадена жалба от ДЗЛ при условията на чл. 156, ал. 5 от ДОПК, която хипотеза не е налице в процесния казус. Разноски: Независимо от резултата по спора, настоящия състав намира, че в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като административния съд вече е присъдил разноски в дължимия размер, а нормата на чл. 116, ал. 1, изр. последно от ДОПК не предвижда дължимостта му за всяка инстанция. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва изцяло да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,