Решение № 4968 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8685/2020 г.

Решение № 4968 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8685/2020 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" гр. В. против решение № 575 от 12.05.2020 г., постановено по адм. д. № 83 по описа за 2020 г. на Административен съд - Б.. Р. се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Г. И. от гр. Б. в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Делото се разглежда от касационната инстнация за втори път. С решение № 487 от 14.03.2018 г., постановено по адм. д. № 2686/2017 г., Административен съд - Б. е обявил нищожността на на предписание на главен експерт при Басейнова дирекция "Черноморски район", дадено на основание чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите и чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1/10.10.2007 г. на МОСВ, с което е указано на ответника по касационната жалба - Г. И. да представи в БД "Черноморски район" гр. В. проект за ликвидация на водовземно съоръжение – кладенец в имот 132029 в местността "Кавак дере", землището на гр. Б., общ. Б. за одобрение от Директора на БДЧР. При първоначалното разглеждане на делото административният съд е установил, че по повод сигнал с вх. № СЖ-63/03.08.2017 г., на 14.08.2017 г., главен експерт при БДЧР е извършила проверка на обект: кладенец в черешова градина в гр. Б., общ. Б., обл. Б., собственост на Г. И.. При проверката са присъствали собственикът на имота, служител на БДЧР и кметът на гр. Б.. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № 602 Б № 001339 от 14.08.2017 г. От цитирания Констативен протокол се установява, че проверката е извършена в местност "Кавак дере" в землището на гр. Б. в поземлен имот (ПИ) 132029, собственост на И., собствеността е удостоверена с представен нотариален акт. Имотът по нотариален акт представлява нива с площ от 22 дка, като в хода на проверката е установено, че в същия има засети черешови насаждения. В хода на проверката е констатиран наличен, изграден през 1999 г. в имота кладенец с географски координати: N 420 35’ 56, 12" и Е 0270 20’ 52, 35". Вписано е, че кладенецът, по думите на собственика е копан на ръка през 1999 г. и е с бетонови пръстени с диаметър 2 м. и е дълбок 8 м. Няма монтирано измервателно и помпено оборудване. На кладенеца не е констатирано водовземане, а също че няма и не е констатирана система за напояване на насажденията. В протокола е вписано, че след извършена справка в регистъра на БДЧР е установено, че кладенеца не е включен в регистъра на БДЧР по чл. 118 г от Закона за водите. Във връзка с констатациите, удостоверени в Констативен протокол № 602 Б № 001339 от 14.08.2017 г., главен експерт при БДЧР е дала следните предписания, срокове и отговорници: На основание чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите и чл. 92, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1/10.10.2007 г. на МОСВ, следва да представите в БД "Черноморски район" гр. В. проект за ликвидация на водовземно съоръжение – кладенец в имот 132029, местност "Кавак дере", землището на гр. Б., общ. Б. за одобрение от Директора на БДЧР. Проектът трябва да предвижда пълно прекратяване на възможността за протичане на води през кладенеца. В предписанието е предвиден срок – 20.09.2017 г. и отговорник - И.. Констативният протокол е подписан от присъствалите лица и връчен на Г. И.. Въз основа на така установените обстоятелства, съдът е направил извод за нищожност на обжалвания административен акт, като издаден при липса на законова компетентност. С решение № 229 от 08.01.2020 г. по адм. д. № 10260/2018 г. Върховен административен съд е обезсилил решение № 487 от 14.03.2018 г., постановено по адм. д. № 2686/2017 г., Административен съд - Б., като причина за това е обстоятелството, че в първоинстнационното производство като страна не е бил констатиран органът издал оспорения административен акт, който не е влез участие в него. Съдебното производство се е развило между жалбоподателя И. и Басейнова дирекция "Черноморски район" В.. При новото разглеждане на делото в качеството на ответник по делото е конституиран административният орган - издател на обжалвания административен акт - главен експерт в БДЧР. Това процесуално действие е извършено от съда с разпореждане от 13.01.2020 г., като в мотивите към него се посочва, че конституирането на тази страна се извършва съобразно указанията на ВАС, дадени с решение № 229 от 08.01.2020 г. по адм. д. № 10260/2018 г. Що се отнася до Басейновата дирекция "Черноморски район" гр. В., не е налице разпореждане на АС - Б. за заличаването й като страна, конституирана при първоначалното разглеждане на делото, нито за заместването й от новоконституираната страна. Предвид обстоятелството, че решение № 487 от 14.03.2018 г е обезсилено, като постановено в съдебно производство между ненадлежни страни, то процесуалните действия на съда по адм. д. № 83/2020 г. следва да се преценят като извършени за първи път от съда между надлежни страни. В тази връзка разпореждането от 13.01.2020 г. следва да се счита като съдебен акт, с който за първи път се конституират страните по делото. Подадената от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" гр. В. касационна жалба по изрично посочване от тази страна следва да се счита като подадена на осн. чл. 210, ал. 2 АПК. При новото разглеждане на делото АС - Б. отново е поставил решение, с което е обявил нищожността на на предписание главния експерт при Басейнова дирекция "Черноморски район" материализирано в констативен протокол № 602 Б № 001339 от 14.08.2017 г., дадено на основание чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите и чл. 92, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1/10.10.2007 г. на МОСВ, с което е предписано на Г. И. да представи в БД "Черноморски район" гр. В. проект за ликвидация на водовземно съоръжение – кладенец в имот 132029 в местността "Кавак дере", землището на гр. Б., общ. Б. за одобрение от Директора на БДЧР. Съдът е изложил аналогични мотиви, с тези по предходното решение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти, установената фактическа обстановка в съдебния акт не е предмет на касационните оплаквания в жалбата, поради което на осн. чл. 220 АПК фактическата обстановка, установена от първоинстнационния съд следва да се възприеме изцяло от настоящата инстанция. Основание да се обяви нищожността на обжалвания административен акт е изводът, който съдът е направил за липса на материална компетентност, следваща от липса на законова възможност за делегиране правомощия от директорите на БД, предоставена от закона на главните експерти при БДЧР за издаване на предписания. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите Директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по ЗВ. Видно от съдържанието на законовата разпоредба, очертаваща материалната компетентност на директора на Басейновата дирекция, законът не допуска възможност този административен орган да оправомощава други длъжностни лица с компетентността да издава предписания в рамките на ЗВ, както това е предвидено например по чл. 155, ал. 2 от закона. Съгласно ТР № 4/22.04.2004 г. по ТД № 4/2002 г. на ОС на ВАС, "Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем". Основно изискване за делегиране на правомощия е законът да допуска делегиране. В случаите, когато законът изрично не регламентира такава възможност, делегирането не може да произведе своето действие, доколкото ще противоречи на изискването да е предвидено в закона. В настощия случай съдът е изложил обосновани правилни изводи, които настоящата инстанция споделя, а именно, че правомощието на директора на басейновата дирекция да дава предписания, регламентирано в чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите не може да се делегира, защото на делегиране подлежат само правомощията, за които това е предвидено изрично в закона. В този случай нормата е ясна - директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон. С оглед на изложеното, решението на АС - Б. сладва да се остави в сила като правилно и обосновано. Водим от горното, Върховният административен съд