Решение № 7820 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1295/2013 г.

Решение № 7820 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1295/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието срещу решение № 15219/30.11.2012 г., постановено по адм. дело № 7033/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Пето отделение. Доводите, изложени от процесуалния представител на министъра на правосъдието са за неправилност на съдебния акт, постановен в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3. Иска се отмяната на решението. Касационният ответник - Веселин Андонов Вангелов не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като се запозна с фактите по делото, счита настоящата касационна жалба за подадена в срок по чл. 211 от АПК, от страна с правен интерес и като такава за процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС отменя заповед № ЧР-03-005/30.03.2012 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 и чл. 245, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) на Веселин Андонов Вангелов - директор на Медицинския център в затвора в гр. Бургас е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, като държавен служител в МВР. Пред първоинстанционния съд е установено, че дисциплинарното производство по случая започва със заповед № ЧР-03-002/26.01.2012 г. на министъра на правосъдието след получени данни за проведена съвместна операция на служители от сектор "ООМЛС" към Главна дирекция "Криминална полиция", Окръжна прокуратура - Бургас и затвора - гр. Белене за вземане от страна на Вангелов на подкуп от близки на лишени от свобода за да извърши определени медицински услуги. Вангелов е задържан за срок от 24 часа, като по случая е образувано и досъдебно производство № ЗМ 558/2011 г. Тези деяния административният орган приема за тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗМВР - превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трето лице и злоупотреба с власт и доверие, както и съставомерност по т. 10 от същата разпоредба - извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение. Прието е от дисциплинарно-наказващия орган, че неправомерните деяния стават достояние на обществото и на други правоохранителни органи и институции и са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т. 13 от раздел I и т. 31 от раздел III от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата и представляват тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Първоинстанционният съд, след като обсъжда конкретно процедурата по налагане на дисциплинарното наказание приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за търсене на дисциплинарна отговорност, уредени в глава XVI от ЗМВР и на материалноправни норми, които опорочават административния акт и обосновават извод за неговата отмяна. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209 от АПК за отмяната му. Съдът извършва задълбочен анализ на всички доказателства, като ги обсъжда в тяхната съвкупност. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, като формираните правни изводи са съответни на разпоредбите на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Правилно и в съответствие с доказателствата, приобщени към административната преписка и събрани в хода на съдебното производство, тричленният състав приема, че при издаването на заповед № ЧР-03-005/30.03.2012 г. дисциплинарно-наказващият орган не изяснява всички факти и обстоятелства и не представя доказателства за установяване на релевантните факти. Признанието на Вангелов от 22.12.2011 г., направено пред органите на МВР във връзка със задържането му за срок от 24 часа, впоследствие отречено от него в хода на дисциплинарното производство пред министъра на правосъдието, не е достатъчно, за да се приеме за безспорно установено обстоятелството, че като директор на Медицинския център иска и взема пари от лишени от свобода лица, за да извършва медицински услуги, които да ги ползват. По делото има данни за имена на лица, които имат отношение към вменените на Вангелов нарушения на служебната дисциплина, свързани с получаването на пари за извършване на медицински услуги в качеството му на директор на Медицинския център в затвора в гр. Бургас, но административно-наказващият орган не полага необходимата процесуална активност при упражняване на правомощията си в административната процедура по издаване на административния акт. Тя е проведена формално, не са представени, събрани и обсъдени относими доказателства и доказателствени средства, които да разкрият истинността на фактическите обстоятелства, изложени в заповедта на министъра на правосъдието. Такива не са представени и в хода на първоинстанционното производство, въпреки указанията на съда при разпределянето на доказателствената тежест. В този смисъл законосъобразна е преценката на решаващия съд, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК за разпределението на тежестта на доказване в административния процес, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По изложените съображения настоящият петчленен състав на ВАС, Втора колегия намира, че касационният довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Съдебният акт е постановен след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, а също и при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърден. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия