Решение № 6265 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1713/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Б. Й. от гр. Балчик, против решение 2321/05.12.2024 г., постановено по адм.д. 222/2024 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което съдът е отхвърлил жалбата на Й. срещу отказ 240000-1920/08.04.2024 г. на началника на Районно управление (РУ) - Балчик при Областна дирекция на МВР (ОД МВР) Добрич за подновяване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късо нарезно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност мотивите за необходимостта от продължаване на срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие и е обосновал неправилен извод за отсъствие на заплаха срещу него и членове на семейството му, не е съобразил необходимостта с оглед упражнявана от него търговска дейност и това, че е притежавал предходно разрешение. Сочи, че оспореният акт не съдържа фактически и правни основания за постановения отказ, както и че в случая доказателствената тежест е на административния орган, който не е изяснил кои са били обстоятелствата, обосновали наличието на основателна причина за лицето да притежава огнестрелно оръжие, както и да провери съществуването й към момента на издаване на отказа. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Ответникът началникът на РУ - Балчик при ОД МВР Добрич не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление на В. Й. за подновяване срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие - пистолет Глок 45, калибър 9х19, BKAD103. Като основание на искането е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. Допълнително писмено е пояснил, че в качеството му на собственик на заложна къща, няколко обмени бюра, електронни каси и като представител на Спорт тото, Уестър Юниън, Мъниграм, Изипей, намиращи се в различни населени места борави с големи суми пари, което го прави потенциален обект на наблюдение и евентуално нападение от страна на престъпния контингент и поражда у него основателни притеснения за посегателства както върху бизнеса, така и върху живота му. Към заявлението е приложил изискуемите документи. В резултат на извършена проверка от полицейските органи са изготвени докладни записки. С оспорения пред първоинстанциониня съд акт 240000-1920/08.04.2024 г. началникът на РУ - Балчик при ОД МВР Добрич е отказал подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси 20190457350, валидно до 15.04.2024 г., на В. Й., на основание чл. 83, ал. 5, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ). Административният съд - Добрич е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на Й. като неоснователна. Съдът, за да обоснове този извод, е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства. Приел е, че не е преодоляна отрицателната предпоставка, визирана в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Приел е също, че в хода на проверката органът не е установил релевантни обстоятелства, сочещи на основателна причина, която по несъмнен начин да налага необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие на посоченото в заявлението основание, а естеството на работа на лицето не доказва нуждата от самоотбрана. Съдът е посочил, че в случая жалбоподателят е обосновал причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебни цели - търговската дейност, извършвана от управляваните от него дружества, което е недопустимо. Обосновал е, че само твърденията за изпитван страх и чувството за потенциален обект на наблюдение и евентуално нападение от страна на криминалния контингент, не са достатъчни да обосноват нуждата от носене на оръжие, като съображенията, свързани с предотвратяването на потенциални посегателства срещу личността и имуществото на лицето не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Посочил е също, че наличието на предходно издадено разрешение не освобождава лицето от задължението да докаже необходимост от носене на оръжие във всеки един случай на подаване на заявление. С тези мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Правилно първоинстанционинят съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е, че заявителят няма основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове подновяване на исканото разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, както и оплакванията на жалбоподателя. Пред настоящата инстанция не са ангажирани други доказателства в подкрепа на възраженията на касатора, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и, съответно, водещо до други правни изводи. Неоснователно е възражението на касатора, че оспореният административен акт е немотивиран. При извършената съгласно чл. 168, ал. 1 и по критериите на чл. 146 АПК проверка, първоинстанционният съд правилно е приел, че актът е мотивиран с посочване на фактически и правни основания, като изрично е посочено, че изложените в заявлението факти не разкриват по категоричен начин необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на доказана необходимост от носене и употреба. Обстоятелството, че веднъж вече е издадено разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, не обвързва административния орган да го поднови автоматично, а следва по всяко искане да провери изпълнени ли са визираните в закона положителни предпоставки и липса на отрицателни предпоставки. Противното би значело разрешението да не е със срок. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. В хипотезата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от същия закон издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението, а при подаване на заявление за подновяване на срока за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие отново се извършва проверка на необходимостта за самоотбрана. При всяко подновяване на разрешението за носене на оръжие се доказва отново необходимостта от самоотбрана. С оглед на това фактът, че касаторът е притежавал разрешение за оръжие, както и фактът, че при предходното му издаване органът е преценил наличие на основателна причина, сам по себе си не е основание за издаване на разрешително за нов петгодишен период. Наличието на предпоставките по чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ се преценява всеки път самостоятелно към датата на подаване на заявлението за издаване на разрешително за всеки отделен период. Неоснователни са възраженията на касатора, че органът е длъжен да извърши допълнителни дейности за установяване на сочените обстоятелства. Подателят на заявлението е този, който трябва да докаже в хода на производството пред административния орган наличие на някоя от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ цели. Става въпрос за издаването на благоприятстващ адресата индивидуален административен акт и именно лицето е това, което знае за каква цел желае да придобие оръжието и именно то разполага с релевантните доказателства за доказването на тази цел. Органът няма задължение служебно да събира доказателства, за да установява целта, с която съответното лице е поискало издаването на разрешение за оръжие. Жалбоподателят е посочил необходимост от самоотбрана и именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. Фактите, на които се основава твърдението за основателна причина за самоотбрана, трябва да са такива, че да дават възможност да се направи разумно обосновано предположение за необходимостта от самоотбрана. Твърдението на Й., че оръжието му е необходимо за самоотбрана е необосновано и недоказано, доколкото липсват данни за реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. Неотносимо към конкретно посоченото от заявителя основание за подновяване на разрешителното за носене на оръжие е твърдението, че във връзка с работата му борави с големи суми пари. Твърдението му, че оръжието му е необходимо във връзка с осъществяваната от него дейност в търговски дружества не е доказано, доколкото липсват данни за реална опасност или реална заплаха за лицето. Ако работата му изисква притежаване на огнестрелно оръжие, то редът за придобиването му е друг - свързан с упражняваната от него търговска дейност. Осигуряване на превантивни мерки за защита също не е основание за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. В тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящият случай от ангажираните писмени и гласни доказателства не се доказва по безпротиворечив начин заявената необходимост от издаване на исканото разрешение. Предвид изложеното, като е приел за неоснователна подадената от В. Й. жалба и я е отхвърлил, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски в полза на касатора не се дължат. Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд