Решение № 1360 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8334/2020 г.

Решение № 1360 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8334/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Етажна собственост с адрес: [населено място], [адрес], представлявано от Председателя на Управителния съвет – П. Иванова, подадена чрез адвокат А. Железов, против Решение № 11/02.06.2020 г., постановено по административно дело № 796/2019 г. по описа на Административен съд – Русе. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съда относно приложението на чл. 185, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 38, ал. 5 ЗУТ, както и се твърди, че проектът не отговоря на изискванията на чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени процесното разрешение за строеж. Касационната жалба се поддържа от адвокат Железов, който с депозирана по делото писмена молба моли да бъде уважена по развитите в нея съображения, ведно с присъждане на разноски. Ответната страна – Г. Николов чрез адвокат К. Кьорангелова и адвокат П. Пантелеев, посредством писмен отговор и писмена защита оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция в доказан размер от 200 лева. Другата ответна страна – Главния архитект на Община Русе, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Русе е Разрешение за строеж № 505/20.11.2019 г., издадено от Главния архитект на Община Русе, с което на основание чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 и чл. 38, ал. 5 ЗУТ на Г. Николов е разрешено да извърши строителство на обект "Преустройство и промяна предназначението на част от самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.599. 1. 11 в салон за красота". След анализ на събраните доказателства и най-вече въз основа на заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е развил мотиви, обуславящи законосъобразност на оспореното разрешение за строеж на основанията по чл. 146 АПК, както и е отговори на поддържаните пред него възражения на оспорващия, които се поддържат и пред настоящия съд. Възприетите от първостепенния съд правни изводи се споделят от касационната съдебна инстанция, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимите разпоредби. Правилен е изводът на съда за това, че разрешението за строеж съответства на одобрения архитектурен проект, като е издадено при условията на чл. 152, ал. 2, предл. 1 ЗУТ за отделна част от самостоятелен обект, находящ се в сграда – етажна собственост. Действително, в комплексния доклад относно оценка за съответствие със съществените изисквания към строежите на проекта е посочено, че "помещението на ниво сутерен ще се ползва за склад", от което произтича основното възражение на оспорващия за това, че разрешението за строеж касае целия обект, а не само частта от него, разположена на партерния етаж. Това възражение е неоснователно. Видно от съдържанието на строителните книжа е, че същите са с предмет част от самостоятелния обект с идентификатор 63427.2.599. 1. 11, която част е индивидуализирана по безспорен начин, а именно – помещение със застроена площ от ЗЗ кв. м., разположено на партерния /първи/ етаж, което ще се преустрои и промени предназначението си от интернет клуб в салон на красота. В този смисъл е и категоричния извод на вещото лице, а именно: разрешеното преустройство по никакъв начин не засяга другото помещение от посочения обект, разположен на ниво сутерен. Следователно, цитираният по-горе запис няма самостоятелно правно значение и не поражда правни последици, тъй като разрешението за строеж и одобрения с него проект, съдържащ част архитектурна, конструкции, електро, ВиК и технология, касаят, съответно разрешават преустройството единствено и само на помещението на партерния етаж с площ от 33 кв. м. Установено е също така, че разрешеното преустройство се отнася за обект с нежилищно предназначение на първи етаж, със самостоятелен вход, с него не се отнемат или засягат общи помещения и площи, не се променя предназначението им, не се изменят общи части на сградата, вътрешните инсталации се свързват с общи мрежи преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос, както и не се допуска наднормено шумово или друго замърсяване. Тези фактически установявания съдът е извел въз основа на експертното мнение на вещото лице, както и въз основа на становището на специалистите, изготвили изискуемата проектна документация, като същите не са оборени от оспорващия по надлежния ред. Ето защо, правилен е изводът за приложимост на разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ в случая, съгласно която самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУТ и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Предвид изложените мотиви, оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните в този смисъл, проведени са три открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна Г. Николов следва да се присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,