Решение № 4393 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1678/2016 г.

Решение № 4393 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1678/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на [фирма]-[населено място], чрез процесуален представител юрк. С. П., против решение № 1908 от 19.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1436/2015 г. по описа на Административен съд - П.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът възприел теза, че ищецът в производството разполага с достатъчно юрисконсулти, поради което не е следвало да упълномощава адвокати в производство по оспорване на наказателно постановление. Били налице всички предпоставки, свързани с основателността и необходимостта от уважаване на предявения иск. От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли обжалвания акт напълно и уважи исковете, като основателни и доказани. Ответната по жалбата страна депозира отговор, в който твърди, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, а изтъкнатите в жалбата твърдения са необосновани и почиват на неправилно прилагане на материалния закон. Правилно административния съд констатирал липса на пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразния акт и неблагоприятната промяна в имуществената сфера на наказания субект. Заплащането на разноски се дължало на договорно основание, свързано с налично облигационно правоотношение между страните, сключено по усмотрение на възложителя за защита на неговите права и законни интереси. Развиват се подробни доводи в тази насока. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима. По същество, счита същата за неоснователна. Договорът за адвокатска защита бил сключен доброволно и по решение на касационния жалбоподател. С оспореното пред настоящата инстанция решение, състав на Административен съд П. е отхвърлил предявения от [фирма] - [населено място] против КЕВР – С. иск за сумата 2 260 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди. Приел е за установено, че срещу ищеца е било издадено наказателно постановление, което в последствие е отменено по установения в закона ред. Разноските направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на наказателно постановление пред съда са приети като непряка и не непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Заплащането на адвокатско възнаграждение е прието от съда като израз на доброволен акт и резултат на свободно договаряне на две равнопоставени страни за осъществяване на адвокатска защита, която не била задължителна и неизбежна, тъй като в съдебното производство бил приложим принципа на съдебното начало и съдът бил задължен да следи за пълното изясняване на делото от фактическа и правна страна. [фирма] – [населено място] разполагало с поне 10 юрисконсулта по щат, поради което съдът е приел, че упълномощаването на адвокат само за процесуално представителство пред съд било направено единствено с оглед бъдещо производство по ЗОДОВ. Касационната жалба е допустима, като подадена от страна имаща интерес от оспорване на неблагоприятен за нея акт, в описаните в закона срокове. Разгледана по същество е основателна. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отхвърлил исковата молба на [фирма] гр. [населено място] против КЕВР, в която е претендирано заплащане на обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 2260 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалване на НП № НП-198/31.07.2014 г. Съдът е приел, че претендираната вреда не е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, поради което не са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил исковата претенция като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По делото е било безспорно установено, че Председателя на КЕВР е издал наказателно постановление с № НП-198/31.07.2014 г., с което на [фирма] е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 20 000 лв. за нарушение на т. 3.3.6 от Лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г., с което е осъществен състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. По жалба на дружеството срещу НП пред Пловдивски РС е образувано АНД № 6031/14 г. С Решение № 251/08.02.2015 г., потвърдено с решение № 950/15.5.2015 г. по адм. дело № 609/2015 г. на Административен съд П., НП е отменено като незаконосъобразно. За защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление дружеството е ангажирало адвокат, като са представени и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящата инстанция не споделя извода на Административен съд П., свързани с липсата на пряка и непосредствена връзка между отмененото наказателно постановление и направените от [фирма] разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и съдействие в хода на съдебното производство по отмяната му. Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, за което са посочени и подробни мотиви. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени, че не е в състояние само да упражни своевременно и в пълнота правото си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на наказателното постановление, издадено от държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че "държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице". Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка настоящия състав не споделя становището, че заплащането на адвокатско възнаграждение е израз на доброволен акт и резултат от свободното договаряне между равнопоставени страни, което не е задължително и неизбежно, тъй като поради въведеното служебно начало съда бил длъжен да изясни сам делото от фактическа и правна страна, а конкретното производство не се отличава с фактическа и правна сложност. С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде осъдена Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на [фирма] сумата 2260 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № НП-198/31.07.2014 г., издадено от Председателя на ДКЕВР, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 09.06.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендираното обезщетение е безспорно установено по размер. Представени са два бр. договори за правна помощ и пълномощно с описани в тях дължими суми във връзка с оказване на правна помощ пред две инстанции, разглеждали производства по оспорване на НП. Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на [фирма] за присъждане на направените разноски в хода на адм. д. № 1436/2015 г. на Пловдивски административен съд, се явява основателна. Комисия за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да заплати на [фирма] сумата от 200 лева, направени разноски за юрисконсултско възнаграждение – по 100 лева за всяка инстанция, определени по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и сумата 37,50 лв. държавни такси за двете инстанции, По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение