Решение № 492 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 528/2009 г.

Решение № 492 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 528/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбите на подсъдимите Г. Х. Д., А. Х. Д. и Т. Х. Д. против решение № 264 от 22.07.2009 г. по внохд № 359/09 г. на Софийски апелативен съд. В жалбите и на тримата подсъдими, като касационни основания за проверка на решението са посочените в чл. 348, ал. 1 НПК. Доводите за това са, че в присъдата не е посочен механизма на причиняване на телесната повреда, нейният характер и изпълнителното деяние с което е осъществено от подсъдимите, с което е нарушено правото им на защита. Доказателствата от инстанциите по същество са възприети превратно, в разрез с формалната логика. Не са обсъдени противоречията в свидел ските показания на работещите в МБАЛСМ "Пирогов". В жалбата на Т. и А. Д. се прави собствен анализ само на част от доказателствата по делото, при който избирателен подход се стига до извода, че деянието извършено от подсъдимите е несъставомерно. Прави се искане за оправдаване на подсъдимите и отхвърляне на гражданския иск, или решението се отмени и делото се върне за ново разглеждане, и алтернативно наказанията се намалят. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Гражданският ищец и частен обвинител О. Н. не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Прокурора даде заключение за неоснователност на жалбите, тъй като не са налице посочените в тях касационни основания за отмяна, или изменение на решението. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 130 от 30.03.2009 г. по нохд № 1556/08 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия Т за виновен в извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 129, ал. 2, пр 3, алт. 1 НК и на основание чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от пет години. Осъден е и да заплати на О. Н. сумата от 10 000.00 лв. за причинени му неимуществени вреди, със законните последици. Със същата присъда подсъдимите А. Х. Д. и Г. Х. Д. са признат за виновни в извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 3, вр .с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК, са осъдени по на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от по четири години. Били са признати за невинни и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение по чл. 131, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 129, ал. 2, пр.3, алт. 1 НК, да са причинил на О. Н. средна телесна повреда, както и да са действали в съучастие с подсъдимия Т. О. са и да заплатят солидарно на О. Н. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 2 000.00 лв., със законните последици. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Въззивната инстанция е проверила изцяло правилността на присъдата на градския съд по чл. 314 НПК и след подробно обсъждане на всички обстоятелства по делото е приела, че е обоснована. Фактическата необоснованост на обжалваното решение, както е посочено в жалбите /със собствена интерпретация на гласните доказателства/ не подлежи на самостоятелна проверка и обсъждане в касационното производство - арг. от чл. 348 НПК. Направените възражения за допуснати от съда процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствената съвкупност са неоснователни. Въззивният съд отново е обсъдил задълбочено показанията на разпитаните свидетели и е извършил собствен анализ на събраните от градския съд доказателства, като е стигнал до същите фактически и правни изводи. По реда на чл. 339, ал. 2 НПК в мотивите на решението са посочени основанията поради които са отхвърлени възраженията на подсъдимите и защитата, че не са автори на деянието за което са осъдени, като се поддържа и пред настоящата инстанция. Безспорно е установено, че пострадалият Н. е бил съборен на пода от подсъдимите Г. и А. Д., които го удряли с ръце в областта на главата и тялото. Тогава са му били причинени увреждания с характер на леки телесни повреди. В момента когато св. Д успели да освободят Н. от двамата нападатели и започнал да се изправя, подсъдимият Т му нанесъл удар с крак в дясната половина на лицето, в резултат на което била счупена ябълковидната кост-средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 НК. Нанесеният побой над пострадалия с посочения интензитет и резултат се установяват не само от неговите обяснения, но и от свидетелите-очевидци Д. и Ш., частично от В. и Ф., както и от заключенията на съдебномедицинските експертизи, приети в съдебно заседание и не оспорени от страните. Достоверността на доказателствата /в частност отхвърлените показания на св. С. Дерменджиева- съпруга на А. Д. и майка на Т. Д., както и на част от показанията на св. А и обясненията на Г. Д., възприети от съда като защитна позиция/ не могат да бъдат преобсъждани, когато са спазени изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и не е допуснато превратното им тълкуване. Направените от тях фактически и правни изводи не противоречат на формалната логика. Кредитираните от съда писмени и гласни доказателства разгледани във връзката помежду им, дават пълна картина на инкриминирания случай. Събрани са необходимите доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, спазени са правила за оценката им и са направени верни изводи от тях. В разглеждания случай липсва несъответствие между приетите фактически констатации и направените въз основа на тях правни изводи, за да е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Поради това при установените факти материалния закон е приложен правилно. Неоснователно е и възражението, че в обвинителния акт не е посочен механизма по който са причинени телесните повреди, с което било нарушено правото на защита на подсъдимите. По съдържание като цяло обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК (отм.) Обвинението макар и кратко достатъчно ясно е формулирано и определя предмета на доказване за извършеното престъпление и участието на обвиняемите в него, както са очертани и настъпилите вредни последици. Прокуратурата е посочела всички основни елементи от фактическия състав, които обуславят съставомерността на деянието и участието на всеки от обвиняемите в него за да бъде осъществено в пълен обем правото им на защита. Както е приел и въззивният съд прилагането спрямо подсъдимите А. и Г. Д. на закон за по-леко наказуемо престъпление, при липса на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, не е съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до ограничаване правото на защита. Наложените на подсъдимите наказания в предвидения от закона минимум, с приложението на условното осъждане са справедливи. Нови обстоятелства които да водят до друг извод в жалбите не са посочени. Не са налице и други извън приетите за налични от съдилищата по фактите, които да смекчават в по-голяма степен отговорността им, поради което са съответни на извършеното и отговарят на целите предвидени в чл. 36 НК. Присъдените обезщетения за причинените неимуществени вреди са справедливи и достатъчно да обезщетят пострадалия за претърпените от него болки и страдания и отговарят на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,