Решение № 4473 от 11.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160,ал.6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София към ЦУ на НАП, срещу решение 3251 от 18.05.2021 г., постановено по адм.д. 643/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен по жалба на Имърчантпей ООД, Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ П-22222520145087-004-001/24.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта потвърдена с Решение 1870/11.12.2020 г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София и преписката е изпратена на компетентния орган по приходите. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на приложимите материалноправни и процесуални норми, както и е немотивирано.Оспорва се извода на съда, че е налице подлежаща на възстановяване сума, тъй като е пренебрегнат фактът, че процесната сума е събрана въз основа на влязъл в сила АПВ, който се ползва със стабилитет.Въз основа на горните твърдения се иска отмяна на решението на съда и отхвърляне на жалбата на дружеството. Претендира се присъждане на разноски по делото за производствата пред двете инстанции. Ответникът Имърчантпей ООД, чрез адв. Танева, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък. Прилага писмени бележки. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства и при спазване изискванията на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. С решение 3251 от 18.05.2021 г., постановено по адм. дело 643/2021 г. на АССГ е отменен АПВ 22222520145087-004-001/24.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, в частта потвърдена с Решение 1870/11.12.2020 г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителнз практика гр. София и преписката е върната за ново произнасяне по искане, подадено на 21.01.2020 г. от Имърчантпей ООД за възстановяване на сума в размер на 87 993,11 лв., представляваща задължение за корпоративен данък за 2010 г., ведно с лихва за забава считано от 07.08.2019 г. до датата на възстановяване на главницата. Решаващият състав е установил, че оспореният акт за прихващане или възстановяване е издаден от компетентен орган. По същество на спора е прието, че не е налице спор по фактите, а по приложението на материалния закон, като е изведен извод, че оспореният АПВ е незаконосъобразен, тъй като за жалбоподателя е налице подлежаща на възстановяване сума по смисъла на чл. 128, ал. 1 и чл. 129, ал. 1 от ДОПК, както и в случая е налице недължимо платена сума за корпоративен данък, което задължение е погасено по давност. Решението е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон. Основателно касаторът възразява, че обжалваното решение е постановено при несъобразяване и пълно пренебрегване на правното значение на факта, че процесната сума е събрана въз основа на влязъл в сила АПВ, който не е оспорен по административен и съдебен ред, както и не е изменян чрез извънредните способи за възобновяване на производството. В случая не е спорно между страните, че сумата в размер на 87 993,11 лв., чието възстановяване е отказано с оспорения АПВ, представлява част от задължение за корпоративен данък за 2010 г., установено с РА 22222518004639-091-001/17.07.2019 г. Не е спорен и факта, че въпреки изтичането на погасителната давност и направеното от дружеството възражение за изтекла погасителна давност на 03.07.2019 г., сумата е прихваната с АПВ П-22222519126531-004-001/07.08.2019 г., издаден от органи по приходите, с подлежащ на възстановяване ДДС за периода м. 04 м.06.2019 г. АПВ П-22222519126531-004-001/07.08.2019 г., връчен на дружеството на 08.08.2019 г. не е бил обжалван по административен и съдебен ред, поради което е влезнал в сила. Впоследствие на 21.01.2020 г. Имърчантпей ООД подава искане за възстановяване на сума, която е вече прихванатата с влязлото в сила АПВ П-22222519126531-004-001/07.08.2019 г., в резултат на което е издадено оспореното в настоящото производство /АПВ/ П-22222520145087-004-001/24.09.2020 г., с което е отказано възстановяване на сумата от 87 993,11 лв., представляваща част от задължение за корпоративен данък за 2010 г., установена с ревизионен акт. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че обстоятелството, че АПВ П-22222519126531-004-001/07.08.2019 г. е влезнал в сила не препятства възможността на дружеството да иска възстановяване на недължимо платена сума по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, тъй като фактът, че сумата е погасена по давност преди издаването на влязлото в сила АПВ не означава, че тя е недължимо платена сума, нито че основанието за събирането й е отпаднало, след като е направено възражение за погасена давност преди извършеното от органа по приходите прихващане. Като е игнорирал факта, че прихващането е извършено с влязъл в сила АПВ, съдът не е съобразил, че отмяната на оспорения в настоящото производство АПВ води до посягане на стабилитета на влезналия в сила АПВ П-22222519126531-004-001/07.08.2019 г., макар да е възможно последният да е неправилен или незаконосъобразен. Именно, защото се посяга върху стабилитета на акта, законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се измени или отмени влезлия в сила порочен административен акт. В случая дружеството нито е обжалвало АПВ П-22222519126531-004-001/07.08.2019 г., нито се е възползвало да реализира защитата си по пътя на извънредните способи, регламентирани в разпоредбата на чл. 99 и сл. от АПК. Влезлият в сила АПВ е формирал правнозадължителна сила, която е пречка за преразглеждане на същия въпрос, извън специалните хипотези, регламентирани в закона. Този извод произтича от необходимостта за зачитане на стабилитета на АПВ в качеството му на индивидуален административен акт. Предвид изложеното законосъобразно на дружеството е отказано възстановяване на сумата от 87 993,11 лв., представляваща част от задължение за корпоративен данък за 2010 г., установена с ревизионен акт, тъй като сумата е прихваната с влязъл в сила административен акт и основанието за събирането не е престанало да съществува, макар че задължението е погасено по давност. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него жалбата против АПВ следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в общ размер на 7 043,53 лева, включващи платена ДТ и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство и за производството пред АССГ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,