Решение № 176 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7534/2013 г.

Решение № 176 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7534/2013 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Ш. А. И. като наследник на А. И. Ш., починал на х.хх.хххх г. чрез пълномощника му адв. М. Б. е подал молба вх. № 2284 от 19.09.2013 г. за отмяна на влезлите в сила решения на Районния съд [населено място] № 110 от 11.06.2009 г. по гр. д. № 12/2009 г. по допускане на делбата и решението по същото дело № 191 от 26.10.2009 г., с което е обявен за окончателен проектът за разделителен протокол. Ответницата З. И. О. е подала възражение, в което счита, че решенията не следва да се отменяват. В хода на производството по отмяна е починала съделителката З. И. О. и е заместена в процеса на основание чл. 227 ГПК от наследниците й по закон М. А. М. и Е. А. М. След конституирането му като страна, Е. А. М. е изразил писмено становище, че искането за отмяна е неоснователно и следва да се остави без уважение. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С решение № 110 от 11.06.2009 г. по гр. д. № 12/2009 г. районният съд [населено място] е допуснал делба на земеделски земи, възстановени с решение № 22030/1999 г. и решение № 12879/1998 г. на поземлената комисия [населено място] на наследниците на И. Ш. И. между З. И. О., А. П. И., Ф.е И. М. и А. И. Ш. при равни права - по Х ид. ч. Решението е влязло в сила и делбата е извършена чрез жребие след влизане в сила на решение № 191 от 26.10.2009 г. по гр. д. № 12/2009 г. за обявяване на окончателния разделителен протокол по чл. 350 ГПК. Молителят твърди, че живее постоянно в Турция и след пристигането си в България на 15.07.2013 г. узнал за влезлите в сила решения по настоящото дело, с които е допусната и извършена съдебната делба на сънаследствените имоти при нарушение на процесуалните правила по призоваването на баща му А. И. Ш. Поддържа, че е приложена разпоредбата на чл. 47 ГПК без да има данни да е правен опит за връчване на призовката на лице, съгласно да получи съобщението, отделно от това на кмета на [населено място], [община] е било известно, че А. И. Ш. е починал. Молителят навежда и довод, че са налице нови доказателства от значение за делото, които не са били известни на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, а именно договор по чл. 212 ЗЗД, с който Ф. И. М., наследник на която е участвалата по делото нейна дъщеря А. П. И., е продала на брат си А. И. Ш. цялото си наследство, останало след смъртта на техния баща И. Ш. И. От представените в производството за отмяна писмени доказателства се установява, че А. И. Ш. е починал на х.хх.хххх г., а делбеното дело е образувано на 18.12.2008 г. Следователно към момента на предявяване на иска за делба поради настъпилото вече наследствено правоприемство, съсобственик на имотите е бил молителят, а не неговият наследодател, който е посочен като ответник по предявения иск за делба. Неучастието на съсобственик като страна по делото за съдебна делба води до нищожност на делбата на основание чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството, която е от материално правно естество. Поради това решението по нищожната делба не е пречка за извършването на делба в ново производство между всички съсобственици, тъй като не са налице условията на 299 ГПК - ППВС 7/1973 г. т. 7. А щом като защитата на съсобственика може да се осъществи по исков ред, съгласно разясненията в ППВС 2/77 г., отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК е неприложима. С оглед на изложеното молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение,