Решение № 5453 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2018 г.

Решение № 5453 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" срещу решение № 615/07.12.2017 г. на Административен съд - гр. П. по адм. д. № 491/2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон. Оспорва правилността на извода на първоинстанционния съд досежно липсата на елемент от фактическия състав на чл. 148, ал. 10, т. 7 от Закона за движение по пътищата. Приема, че предоставянето на индивидуалния печат на трето лице може да се осъществи не само чрез активно поведение, състоящо се във физическо предаване на фактическото му държане, но и чрез пасивна небрежност, състояща се в съхранение на картата за достъп до информационната система заедно с ПИН-кода на същата. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Н. Я. С. от гр. В. срещу Заповед № РД-01-523/15.06.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която С. се заличава от Регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на търговските специалисти по чл. 148, ал. 9 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и е прекратен достъпа на същия до информационната система по чл. 147, ал. 8 от същия нормативен акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба, Н. Я. С., в писмен отговор изразява становище за неоснователност. Твърди, че вмененият му състав е този по чл. 148, ал. 10, т. 7 от Закона за движение по пътищата, а не по чл. 148, ал. 10, т. 6 от същия н. а., поради което и приема за ирелевантни съображенията на касатора досежно съхранение на картата за достъп до информационната система заедно с ПИН-кода на същата. Установеното нарушение касаело предоставянето на индивидуалния печат, а не предоставянето на паролата за достъп до информационната система. Твърди, че изпълнителното деяние по вмененото му нарушение било сложно, като включвало два елемента: - от една страна "предоставянето" на индивидуалния печат за заверка на документите, а от друга - "използването" на същия от трето лице. Двата елемента следвало да са налице кумулативно, като всеки от тях се осъществявал чрез активно действие на извършителя, без законът да предвиждал "допустителство" като форма на изпълнителното деяние. По делото категорично /чрез събрани писмени и гласни доказателствени средства/ се установявало, че на 25.11.2016 г. /денят на използване на печата с № 277-2, С. не е бил на работа, а в платен отпуск поради временна неработоспособност, поради което била налице и обективна пречка същият да предаде печата си за използване от трето лице, като последният бил надлежно съхраняван в каса, достъп до която имали само лицето С. и О. Прави искане за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Предмет на контрол за законосъобразност пред състава на Върховен административен съд е решение № 615/07.12.2017 г. на Административен съд - гр. П. по адм. д. № 491/2017 г., с което съдът е отменил Заповед № РД-01-523/15.06.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която Н. Я. С. се заличава от Регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на търговските специалисти по чл. 148, ал. 9 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и е прекратен достъпът на същия до информационната система по чл. 147, ал. 8 от същия нормативен акт. За да отмени обжалваната заповед, съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон - липса на елемент от фактическия състав на вмененото на С. нарушение по чл. 148, ал. 10, т. 7 от Закона за движение по пътищата. Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства е обосновал, че фактическият състав на посочената разпоредба включва два кумулативно дадени елемента - предоставяне на индивидуалния печат за заверка на документите, удостоверяващи, че ППС е технически изправно, на друго лице, и - това друго лице да е използвало така предоставения му печат. Според съда, "предоставянето" предполага съзнателно поведение на титуляра на печата, изразяващо се в предаване на фактическото му държане на друго лице. Чрез анализ на събраните доказателствени средства обосновава, че С. не е проявил такова поведение, като напротив, печатът е бил надлежно съхраняван в касата на КТП. Обосновал е, че липсата на елемент от фактическия състав налага извод за несъставомерност. Тъй като изписаното в заповедта изпълнително деяние не може да се вмени на С., съдът е отменил същата като незаконосъобразна, при неправилно приложение на материалния закон. Решението на Административен съд - гр. П. по адм. д. № 491/2017 г. е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите. Фактическата обстановка е установена от първоинстанционния съд след анализ на събраните в хода на производството доказателствени средства, от които по безспорен начин се установява, че: На жалбоподателя в качеството му на ЕТ, е било издадено разрешение № 277 за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на ППС със срок на валидност до 12.03.2018 г. Същият е бил включен в списък към разрешението. При извършена проверка на дейността от компетентните органи при ИА "АА", се установява, че на 25.11.2016 г. е извършен технически преглед на ППС "О. А.", с рег. № РА 43 40 ВВ, като е издадено удостоверение за техническа изправност на автомобила, подпечатано с печат 277 - 2, издаден на Н. С., без същият да е присъствал в КТП. С. към тази дата е бил в болница, а печатът е бил използван от свид. О., като последният сам е отворил касата на КТП /до която е имал достъп като вписан председател на комисия/ и е използвал картата на С. за достъп до информационната система, ПИН-кода за достъп до същата и печата на С. Спорът между страните касае приложението на материалния закон: Според касатора, съставът на нарушението може да се осъществи от С. и чрез проявена небрежност - пасивно поведение, при което предоставения достъп до печата се реализира чрез оставянето му в касата за съхранение заедно с ПИН-кода на картата до информационната система. Според ответника по касационната жалба, чията позиция е споделена от първоинстанционния съд - фактическия състав на чл. 148, ал. 10, т. 7 ЗДвП изисква активно поведение на дееца, осъществено чрез "предоставяне" на печата, каквото в случая не е реализирано. След анализ на фактите по спора във връзка с приложимата правна норма, касационната инстанция прави извод за правилност на обжалваното съдебно решение: Заличаването на председателя на комисията, извършваща прегледите за техническа изправност на ППС от регистъра по чл. 148, ал. 9 ЗДвП е мярка, която може да се наложи спрямо определено физическо лице с посоченото качество, само при изрично регламентираните в закона хипотези. Вменената на С. е тази по чл. 148, ал. 10, т. 7 от ЗДвП и тя следва да се разграничава от хипотезата по чл. 148, ал. 10, т. 6 от ЗДвП. В случая вмененото нарушение на С. не се изразява в предоставяне от негова страна на трето лице на паролата за достъп до информационната система, поради което и възраженията на касатора за бездействие в тази насока са ирелевантни. Досежно елементите от релевантния състав, правилно първоинстанционният съд е установил, че печатът на С. е бил надлежно съхраняван в касата на КТП. Това, че друго лице /свид. О./, с достъп до съдържанието на касата, е взело печата на С. и е използвало същия, не може да се вмени като поведение на С., за което той да носи отговорност, изразяваща се в заличаването му от списъка на Регистъра на председателите на комисиите. Касационният състав приема изложените от първоинстанционния съд съображения за липса на елемент от фактическия състав на деянието, което обосновава и материална незаконосъобразност на акта. Основателни са възраженията на ответника по касационната жалба досежно липсата на възможност деянието по посочената точка да се реализира чрез формата на "допустителство", което прави неоснователни и възраженията на касатора в тази насока. Като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на Н. Я. С. се дължат разноски по делото в размер на 600 лв. - за адвокат пред касационна инстанция. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съставът взе предвид заплатения размер от 1000 лв., като съобрази и направеното възражение от касатора за прекомерност. Делото е на касационна инстанция. Проведено е в едно открито съдебно заседание и на този етап не представлява фактическа и правна сложност, като се вземе предвид напълно изяснената от първоинстанционния съд фактическа и правна обстановка. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд