Решение № 12626 от 10.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7729/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение 1177/25.02.2021 г., постановено от Административния съд - София-град (АССГ) по адм. д. 6826/2017 г. С обжалваното решение Българска народна банка /БНБ/ е осъдена да заплати на Д. Димитров, обезщетение за имуществени вреди в размер на 4253,23 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, както и сторените по делото разноски в размер на 10 лева, като е отхвърлил иска в останалата част, за разликата над 4253,23 лева до 8627.97 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 07.11.2014 г. до 04.12.2014 г., като неоснователен и недоказан. Със същото решение БНБ е осъдена за разноски в размер на 193 лв., а Д. Димитров е осъден да заплати съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска за възнаграждение на вещо лице в размер на 207 лв. С първата касационна жалба на Д. Димитров, подадена, чрез пълномощника му адв. Чечова решението се обжалва в отхвърлителната му част, както и в частта, в която Димитров е осъден да заплати разноски по делото за счетоводна експертиза в размер на 207 лв. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението в оспорените части да се отмени, като се постанови друго по същество на спора, с което да се уважи исковата претенция в пълния размер. Претендира за присъждане на направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция. С писмен отговор на касационна жалба, писмени бележки и в проведено открито съдебно заседание, ответникът, БНБ чрез процесуалния му представител юрк. Димитрова оспорват касационната жалба на Д. Димитров и искат отхвърлянето й. С втората касационна жалба на Българска народна банка, /БНБ/ подадена чрез процесуалните й представители юрк. Димитрова и юрк. Стоянов се обжалва решението в осъдителната му част, като се излагат доводи за неправилност на решението в тази част на основанията посочени в чл. 209, т. 3 от АПК, Моли се в тази част обжалваното решение да се отмени с всички законни последици от това. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. От БНБ е постъпила и касационна жалба, подадена чрез процесуалните представители гл. юрк Драгинова и юрк. Димитрова, с която се обжалва допълнително решение 2395/12.04.2021 г. постановено по същото административно дело в производството по реда на чл. 250 от ГПК. С него БНБ е осъдена да заплати на Д. Димитров законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 4253,23 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Твърди се, че предвид неправилността на решението по главния иск в осъдителната част, то изцяло неправилно е и постановеното допълнително решение. Счита, че същото е неправилно, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. С молба с вх. 10.11.2021 г. и писмена защита касаторът Д. , чрез пълномощника си адв. Чечова по същество поддържа подадената от него жалба и оспорва касационната жалба на БНБ. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор дава заключение за допустимост на касационните жалби. По същество, прокурорът счита, че касационната жалба на БНБ е неоснователна, а касационната жалба на Д. Димитров е основателна. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни по спора в рамките на 14-дневния законоустановен срок за това. При разглеждането им по същество, настоящият състав на ВАС, трето отделение приема следното: Административен съд София-град е сезиран с искова молба, предявена от Д. Димитров срещу Българска народна банка, с искане за присъждане на сумата от 8627,97 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразното бездействие на ответника, в размер на законната лихва за забавено изплащане върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв., за периода 30.06.2014 г. 04.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Административният съд позовавайки се на допуснатата по делото съдебно - счетоводна експертиза и постъпило писмо от КТБ АД е осъдил БНБ да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 4253,23 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД в императивния срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. В останалата част до пълния предявен размер на иска за сумата от 8627,97 лв., и за периодите от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 07.11.2014 г. до 04.12.2014 г. и е отхвърлил същия като неоснователен и недоказан. За да постанови решението си в осъдителния му диспозитив , административният съд е приел за доказани сочените в исковата молба факти. От представените по делото доказателства и по-конкретно от Анекс 101764 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит Плюс от 25.03.2013 г., сключен между Д. Димитров и КТБ АД, се установява, че ищецът е вложител в КТБ АД. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Анекса, сумите по банковата сметка са защитени от ФГВБ до размер от 196 000 лева, а ал. 3 определя, че изплащането на сумите започва не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на търговската банка, съгласно чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ, като при наличието на изключителни обстоятелства фондът може да удължи срока с не повече от 10 дни. На 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с решение 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 27.10.2014 г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ, Фондът/ започва изплащане на същите. Прието е също за безспорно по делото, че на 04.12.2016 г. на ищеца е изплатена сумата по депозита. За да уважи поддържаната искова претенция на ищеца, административният съд е приел на първо място, че е сезиран с допустим иск, доколкото БНБ, макар и структурирана като независима институция, отчитаща се пряко пред Народното събрание, при упражняване на вменените й от Закона за кредитните институция /Раздел Първи на Глава Единадесета от ЗКИ/ правомощия по надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, действа като държавен /публичен/ регулаторен орган, като правоотношенията между БНБ и поднадзорните й търговски банки в този случай са по-скоро административни, но в никакъв случай не са отношения между равнопоставени правни субекти, поради което редът за ангажиране отговорността на БНБ за вреди, причинени от нейни органи във връзка с осъществяване или неправомерното неосъществяване на вменената й от закона надзорна дейност следва да се ангажира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Наред с гореизложеното, съдът е обосновал допустимостта на иска и с разрешението, дадено в т. 5 от диспозитива на решението по дело С-571/2016 г., съгласно което нарушението на разпоредбата на чл. 4, пар. 3 от Директивата съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, дори и в случаите, в които не се изисква виновно поведение на служителите на банката - от една страна, а предвид т. 142, т. 143 и т. 146 от решението по дело С-571/2016 г. и, доколкото всякакви опити на вложители в КТБ да обжалват какъвто и да било акт на БНБ по отношение съдбата на КТБ са оставени без разглеждане в случая не се налага неиздаването на необходимия акт да е било отменено предварително по съдебен ред, за да се ангажира валидно отговорността на БНБ за вреди - от друга страна. Административният съд е приел, че в случая е сезиран с иск за вреди от неправомерното неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период, вкл. до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, като именно това /наред с обстоятелството, че нарушената разпоредба е безусловна, ясна и прецизна/ е причината ищеца да основе исковата си претенция на прякото й действие по-точно на последното изречение от нормата, съгласно което компетентните органи установяват, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи колкото се може по-скоро, но не по-късно от 5 дни след като компетентните органи са се уверили за първи път, че дадената кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. /Директивата/ БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. По горните съображения първоинстанционният съд е заключил, че е сезиран с иск за имуществени вреди, които се претендират от незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. /Директивата/ задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Неизпълнението на това задължение, пряко произтичащо от правото на Общността, представлява достатъчно съществено нарушение на общностното право, доколкото разпоредбата на чл. 1, параграф 3, б. i от Директивата създава императивни правила за държавите членки за предприемане на определени действия и представлява правна норма, целяща на частноправните субекти да се предоставят права, които да позволят на вложителите предявяване на искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. За да уважи частично предявения от Д. Димитров иск, първоинстанционния съд е приел, че за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. са налице всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон, реално претърпени вреди от вида на твърдените и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и установеното незаконосъобразно бездействие. Според решаващият съд още на 20.06.2014 г. /датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор/, ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банка, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите /вкл. и на ищеца/ до гарантирания размер на депозитите им 25.07.2014 г., който е първият работен ден след изтичане на 20 дни, броени от изтичането на 5-дневния срок по чл. 1, параграф 3, б. i от Директивата. Съдът е развил подробни съображения за наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди във вид на законната лихва върху гарантирания влог за исковия период и неправомерното поведение на БНБ, независимо от обстоятелството, че не БНБ, а Фондът за гарантиране влоговете в банки дължи изплащането на гарантираните влогове, както и независимо от обстоятелството, че към началната дата на исковата претенция натрупани суми за плащане във ФГВБ не са били налични. По отношение дължимия размер на претендираното обезщетение, административния съд, позовавайки се на приетото по делото заключение по ССчЕ е осъдил БНБ да заплати на Д. Димитров сумата от 4253, 23 лв., като над този размер и извън периода 25.07.2014 г. 06.11.2014 г. е отхвърлил исковата претенция като неоснователна и недоказана. Присъдил е и сторените по делото разноски на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Решението е частично неправилно. По първата касационна жалба: Същата е основателна, но не по изложените в нея мотиви, а поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила липса на мотиви, досежно частта, в която липсва произнасяне за размера, за който исковата претенция за сумата над 4253 лв. е приета за неоснователна. В тази част същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила липса на мотиви и посочване на конкретния размер на сумата, които водят до невъзможност за преценка за правилното приложение на материалния закон. Административният съд, въз основа на приетото по делото заключение на ССчЕ правилно е установил размера на реално претърпяната от ищеца вреда в размер на 4253, 23 лв., но е пропуснал да посочи пълния размер на иска, за който над посочената сума от 4235, 23 лв. иска се явява недоказан и неоснователен, като е посочен само исковия период, за който иска се явява недоказан, но липсва произнасяне по отношение на пълния претендиран размер на сумата. Действително в отхвърлителната част на диспозитива на обжалваното решение е посочен пълния размер на иска, но в мотивите съдът е пропуснал да се обоснове и посочи точния размер за който отхвърля иска като неоснователен. Предвид изложеното и поради липса на мотиви в обжалваното решение, същото следва да бъде отменено, в отхвърлителната част, а делото върнато за ново разглеждане на друг състав на АССГ. При новото разглеждане в осъдителната част на решението, административния съд, изрично следва да формира мотиви за размера на обезщетението и периодът за който то се присъжда. По втората касационна жалба на БНБ: Същата е неоснователна по следните съображения: Съдебното решение в тази част е валидно, допустимо и правилно. Решението на административния съд в осъдителната част е постановено при изяснени фактически и правни обстоятелства, въз основа на които са изведени правилни правни изводи. Изложените мотиви кореспондират с установените по делото факти и с приложимата нормативна уредба, чиято съвкупна преценка разкрива наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на БНБ по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно е възражението, че БНБ не е имала материална компетентност да установи неналичност на влоговете и депозитите в КТБ по смисъла на чл.1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО. Съгласно чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ, на БНБ е предоставена изключителната компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите, което я определя като компетентен орган по смисъла на чл. 4, пар. 1, т. 40 от Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013 г. /официално признат от националното право публичен орган или структура, която е оправомощена по националното право да упражнява надзор върху кредитните институциите като част от действащата надзорна система в съответната държава-членка/.