Решение № 4663 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3527/2017 г.

Решение № 4663 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3527/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Н. Б. А., чрез пълномощника му адв. Девенска, против решение № 698 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 5375 по описа за 2015 г. на Административен съд - С. - град. Р. се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от АПК. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез пълномощника юриск. Дойчинова, в депозирания писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административен съд - С. - град е започнало по предявен от Н. Б. А. иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за които се твърди, че са причинени от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация. Ищецът е претендирал 800 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, (страдания) настъпили вследствие на нечовешко и нехуманно отношение, изразяващо се в умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване наказание лишаване от свобода, изразяващи се в лишаване от баня и течаща вода, при недостиг на светлина и приток на свеж въздух вследствие неправомерно изолиране в наказателна килия за 5 денонощия. С определение по НОХД № 3299/2015 г. на СРС е отменена Заповед № 17/02.02.2015 г., с която е бил наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия. Претендирал е и сумата 9000 лв. за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на лишаването му от работа в периода на 10.12.2014 г. - 01.06.2016 г., като в резултат на това е лишен от получаване на парично възнаграждение и намаляване срока на изтърпяване на наложеното наказание. В резултат на което твърди, че е претърпял болки и страдания. В хода на първоинстнационното производство съдът е установил фактическа обстановка, като се е позовал единствено на справки, личен картон, издадени от ответника, заповеди, докладна записка от инспектор "СДВР" на 4-та група в ЗО Кремиковци от 21.01.2015 г. и отчасти на свидетелските показания на свидетелите Стефанов и Узунов. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е изградил правните си изводи за неоснователност на исковата претенция. Съдът е намерил за неоснователно и оплакването на ищеца за твърдяното бездействие относно причинени страдания през престоя му в наказателна килия за 5 денонощия от месец февруари при изключително лоши условия - без баня, без течаща вода, при недостатъчна светлина и приток на свеж въздух и без отопление. Също е намерил за неоснователно твърдението за претърпени вреди относно лишаването му от работа в периода 10.12.2014 г. - 01.06.2016 г. Въз основа на горното е приел, че ищецът не е доказал по категоричен начин реално причинени неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган или длъжностно лице. Решението на съда е неправилно и не отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. В мотивите си съдът не е направил изчерпателно изброяване на доказателствата, приложени по делото, още по - малко е обсъдил същите в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, не е отделил спорното от безспорното. Съдът не е установил действителните факти от значение за случая, в нарушение на изискванията на чл. 7 от АПК и чл. 10 от ГПК. Първостепенният съд не е изложил каквито и да е същински мотиви относно приетите от него фактически установявания. Възпроизведена е фактическа обстановка, приета за установена едностранчиво, само въз основа на приложените справки, издадени от ГД "ИН", като дори не е посочено кои конкретно правно относими факти са установени на базата на тези справки. Не е извършено обсъждане на писмените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, гласните доказателства са фрагментарно споменати, посочено е, че се кредитират, но на кои обстоятелства, установени с тях, се дава вяра, не е посочено в мотивите на съдебното решение. От друга стана, изложените правни съображения не отразяват формирана правна воля на съда, а се свеждат до възпроизвеждане на общи правни постановки досежно що е незаконосъобразно бездействие, що е доказателствена тежест и какви са последиците от недоказването. Съгласно приложимата към датата на постановяване на съдебното решение редакция на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Правилно съдът е заключил, че съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Вярно е и приетото от съда, че в ПРЗ на ППЗИНЗС е записано, че тази норма влиза в сила три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерски съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Настоящият състав, обаче, приема, че въпреки наличието на отлагателен срок за влизането на посочените текстове в сила не може да се приеме, че те не са част от действащото законодателство към периода преди 2019 г. По силата на общите принципи, залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на ЗО Кремиковци е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от Р. Б., поради което, и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Първоинстанционния съд е цитирал чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и пилотните решения на ЕСПЧ против България досежно условията в затворите, че килията трябва да отговаря на всички хигиенни и здравни условия, но не е извел никакви правни изводи от него. В практиката си Европейският съд за правата на човека е установил стандарти, като отдавна е приел, че тези конкретни обстоятелства, представляват нарушение по чл. 3 от ЕКПЧ. Конвенцията е част от вътрешното право, съгласно нормите на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, поради което съдът, при преценката за основателността на иска е следвало да подведе установените факти относно условията в ЗО Кремиковци под нормата на чл. 3 от ЕКПЧ. Едва след прилагане на нормата на чл. 3 от ЕКПЧ, съдът може да направи извод дали е налице незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация и да счете иска за недоказан и неоснователен. Като не е приложил материалноправна норма от по-висока степен от законовата /а тази норма създава задължителен минимален стандарт на защита на човешките права, който не може да бъде нарушен/ съдът съществено е нарушил съдпроизводствените правила. Нарушението е от категорията на съществените, тъй като ако нормата на чл. 3 от ЕКПЧ и съществуващата по нейното приложение съдебна практика на ЕСПЧ / вкл. и такава по българските дела /беше приложена пряко, съдът би стигнал до други изводи досежно съществото на спора. Предвид нарушението на съдопроизводствените правила, решението следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде отговор на спорните въпроси по делото, поставени в исковата молба и възраженията на останалите участници в процеса. Трябва да посочи фактическите си съображения, изложени накратко, върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а при наличието на противоречиви доказателства - мотивирано да посочи кои от тях възприема и кои не. В случая съдът формално се е позовал на доказателствата и закона, но не е изследвал основателността на иска, не е обсъдил наличните по делото доказателства във връзка с твърденията на ищеца и възраженията на ответника, поради което фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, а правните изводи са необосновани. При новото разглеждане на делото първостепенния съд следва да съобрази, че въпросът за начина на прилагане чл. 3 ЕКПЧ от българския съд по отношение на специфичната група лица - лишени от свобода, що се отнася до условията на затворите, към настоящия момент е решен с изменението на ЗИНЗС, като в чл. 284 и чл. 285, от същия закон стандартите на ЕСПЧ вече са въведени в българския закон с национална законова норма. Следва да се посочи и че съгласно § 49 ЗИДЗИНЗС подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1., т. е. административният съд при новото разглеждане на делото следва да приложи въведените стандарти. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение Водим от горното, Върховният административен съд