Решение № 3979 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13413/2018 г.

Решение № 3979 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13413/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Р-80 Транспорт" ЕООД, с. Я., обл. П., чрез адв. С. М. против решение № 1857/20.08.2018 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 997/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-16001617004233-091-001/12.12.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 110/06.03.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град П.. Дружеството поддържа доводи за неправилно приложение на материалния закон и неправилен анализ на събраните по делото доказателства, при постановяване на първоинстанционното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че от органите по приходите, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, не са доказани предпоставките за ангажиране на отговорност по чл. 177 ЗДДС. Не са събрани доказателства за задълженията на прекия доставчик "Транс - 80" ЕООД за м. 03. 2017 г. Спрямо това дружество не е възложена ревизия и не са издавани ревизионни актове. Поддържа неизпълнение на условието по чл. 177, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС. Изложените в ревизионния акт мотиви за знание, а именно - общи пълномощни на дружеството и твърденията за информация за вътрешното финансово състояние на двете дружества не са доказани по категоричен начин. Счита, че солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС не включва акцесорните задължения за лихви. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град П. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита на гл. юрк. Й. Б.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Р-80 Транспорт" ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 03. 2017 г. в размер на 49 231. 31 лева и съответните лихви на основание чл. 177 ЗДДС. Съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че са изпълнени предпоставките за ангажиране солидарната отговорност на ревизираното дружество за дължимия и невнесен ДДС от неговия пряк доставчик Транс - 80 ЕООД. От доказателствата по делото е установил, че Р-80 Транспорт ЕООД е упражнило право на данъчен кредит в данъчен период м. 03. 2017 г. в размер на 50 317. ЗЗ лева по шест фактури, издадени от този доставчик. За м. 03. 2017 г. от прекия доставчик е подадена справка - декларация с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 49 231. 31 лева. От заключението на съдебно - счетоводната експертиза /ССЕ/ е установено, че данък за внасяне от "Транс - 80" ЕООД е формиран от начислен ДДС по процесните фактури в размер на 50 317. ЗЗ лева и приспадане на данъчен кредит в размер на 1 086. 02 лева. При така установените факти, съдът е посочил, че в случая се ангажира отговорност по чл. 177 ЗДДС спрямо прекия получател по доставките, поради което установяването и събирането на данъка от прекия доставчик, не е условие за реализирането по аргумент от чл. 177, ал. 6 ЗДДС. От събраните по делото доказателства, съдът е приел за осъществена и последната предпоставка, при която възниква този вид отговорност - знание у получателя по доставките, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик. В мотивите си е посочил, че в процеса на извършените стопански операции Р. А. и Д. А. са били управители, респективно упълномощени представители на двете дружества. Към м. 03. 2017 г. управител на Транс - 80 ЕООД е Р. А., който е бил длъжен да знае финансовото състояние на дружеството. От представените банкови извлечения на съдът е установил, че Р. А. и Д. А. са изтеглили от банкови сметки на доставчика суми в общ размер 252 900 лева и над 8 000 евро, при наличието на непогасени задължения. Същите лица са и пълномощници на Р-80 Транспорт ЕООД през м. 03. 2017 г. и към момента на процесните доставки са знаели за финансовото състояние на прекия доставчик, както и декларирания резултат по ЗДДС за същия период. В случая според съда безспорно е доказано наличието на връзка в органите на управление на доставчика и получателя по доставките. Това обстоятелство, преценено във връзка с останалите доказателства по делото за изтеглени суми от банковите сметки на доставчика, връзките между физическите лица - собственици, управители и пълномощници, са обосновали извод, че ревизираното дружество чрез лицата, които са го представлявали е знаело, че начисленият ДДС няма да бъде внесен от прекия доставчик. Наред с това, съдът е посочил, че получателят е финансиран със заемни средства от прекия доставчик Транс - 80 ЕООД. От съвкупната преценка на всички тези факти, съдът е направил извод за осъществяване на всички кумулативни предпоставки по чл. 177 ЗДДС и законосъобразност на определените на това основание задължения на Р-80 Транспорт ЕООД за дължимия и невнесен ДДС от прекия му доставчик. Решението е правилно постановено. Нормата на чл. 177 ЗДДС предвижда солидарна отговорност, установена по силата на закона на регистрирано по ЗДДС лице - получател по доставката за невнесен данък добавена стойност /ДДС/ от друго лице, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността се реализира при следните кумулативни условия: лицето, чиято отговорност се ангажира да има качеството получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката, дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да е знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Доказателствената тежест е на органите по приходите по реда на чл. 117 - 120 ДОПК. В случая отговорността на "Р-80 Транспорт" ЕООД е ангажирана в качеството му на пряк получател по доставките, предмет на шест фактури, издадени от Транс -80 ЕООД в данъчен период м. 03. 2017 г., за дължимия от прекия доставчик ДДС по справка - декларация за същия период, в хипотезата на чл. 177, ал. 2 пр. първо от ЗДДС, при която получателят е знаел, че данъкът няма бъде внесен от доставчика. Възраженията в касационната жалба се отнасят до хипотезите, при които е приложима презумпцията за знание по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС (когато облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, значително отличаваща се от пазарната). Тези доводи са неотносими към основанието за издаване на оспорения ревизионен акт и определяне на задълженията за ДДС. П. съдът е приел, че е спазено изискването на чл. 177, ал. 6 ЗДДС - отговорността е реализирана спрямо прекия получател по доставките, по които е ползвал данъчен кредит. В този случай не е предвидено изискване за неуспешно събиране на вземането за ДДС от прекия доставчик, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. По делото е установено, че към момента на издаване на процесните фактури, Р. А. и Д. А. са представлявали по пълномощие и Р- 80 Транспорт ЕООД, и Транс - 80 ЕООД, включително и с права да представляват всяко от дружеството пред НАП. В качеството си на пълномощници на дружеството - получател те са били запознати с финансовото състояние на доставчика, тъй като през м. 03. 2017 г., когато са се осъществили процесните доставки, са се разпореждали със суми от банковите му сметки. От събраните по делото банкови извлечения на доставчика е установено, че и двамата са теглили парични суми в брой в лева и евро. Наред с това от органите по приходите е установено, че през ревизирания период основен източник на финансиране на Р-80 Транспорт ЕООД са заемни средства от Транс - 80 ЕООД. При тези обстоятелства законосъобразно съдът е приел, че прекият получател, чрез физическите лица негови пълномощници през процесния период е знаел за финансовото състояние на дружеството - доставчик, което включва и декларираните от това дружество задължения за ДДС по справка - декларация. Съдът е изяснил релевантните факти за приложението на отговорността по чл. 177, ал. 1 и ал. 2, пр. първо ЗДДС и е приложил правилно материалния закон. Възраженията в касационната жалба за недължимост на лихви, върху установеното задължение по чл. 177 ЗДДС, са неоснователни. По силата на чл. 16, ал. 3 ДОПК, отговорността на третото лице - получател по доставките за невнесения ДДС от неговия доставчик, обхваща и лихвите. (В този смисъл са и решенията по адм. дела № 3368/2014 г., № 11690/2012 г., № 14974/2013 г. и № 4335/2017 г. на Върховния административен съд, първо отделение.) По тези съображения настоящият състав преценява, че решението, с което жалбата на "Р-80 Транспорт" ЕООД е отхвърлена, не е засегнато от пороци по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 2 104. 59 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,