Решение № 2845 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11729/2020 г.

Решение № 2845 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11729/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Стара Загора, против решение № 289 от 22.07.2020 година, постановено по адм. дело № 537/2019 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. С доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснати при постановяването му нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Вълчева, която поддържа касационната жалба по съображенията в нея и изложените пред съдебния състав. Ответникът – В. Пеева, редовно призована, не се явява и представлява. От процесуалния й представител адв. В. Цонева, по делото е постъпила молба-писмена защита, с която оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като претендират присъждане на направените по делото разноски за касационната инстанция в общ размер от 600. 00 лв., съгласно приложените списък на разноските и договор за правна помощ. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Стара Загора е образувано по жалба на В. Пеева срещу решение № 2349/27.06.2019 г. по протокол № 45 на Общински съвет - Стара Загора, с което е одобрен проект за ПУП – план за регулация и план за застрояване за новообразуваните имоти на територията на парк/квартал "Бедечка" по плана на гр. Стара Загора, обхващащ квартали от 801 до 831 включително, по плана на гр. Стара Загора, относно УПИ І с отреждане "за парк и открити спортни обекти", кв. 810, в частта му, в която попадат ПИ с идентификатори 68850.513.6801, 68850.513.6802 и 68850.513.6803 по плана на гр. Стара Загора, одобрен с решение № 283/28.06.2012 г. на Общински съвет - Стара Загора. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Изложени са съображения, че с изменението на ПУП – ПР, се променят границите на засегнатите имоти, в т. ч. и границите на собствените на жалбоподателката УПИ, като с оглед посоченото в оспорения административен акт правно основание за издаването му – чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), не могат да се постигнат целените правни последици без съгласието на собствениците на засегнатите имоти, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ. Съдът е констатирал, че с обединяването на всички УПИ на запад от река Бедечка в един УПИ се нарушава забраната с последващ ПУП да се променят границите на поземлените имоти, като в случая се игнорират и имотните такива, с което е нарушен чл. 15, ал. 2 от ЗУТ. Съставът е приел, че е при издаване на оспореното решение на общинския съвет е нарушен и чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като с одобреното изменение, изразяващо се в обособяване на един УПИ, от множество по-малки УПИ, се засягат права и интереси на жалбоподателката в степен, по-голяма от необходимото за постигане на целта на закона, а именно да се приведе ПУП – ПР в съответствие с изискванията на ОУП и предвидената в него устройствена зона за озеленяване. По тези съображения, съдът е отменил оспореното решение, в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че решението на Общински съвет Стара Загора, в оспорената му част, е постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ допуска промяна в границите на веднъж урегулирани поземлени имоти, с план за изменение на регулацията, при съгласие на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост, с нотариално заверени подписи. Законосъобразен е изводът, че не са изпълнени изискванията на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ. В случая кварталът, в който се намира имотът на жалбоподателката в т. ч. и кварталите от 801 до 831 включително, отпадат и всички имоти на запад от река Бедечка се обединяват в един УПИ, с което по същество се извършва промяна на собствеността, със заличаване на границите на поземлените имоти без съгласието на собствениците, като последните стават съсобственици в един УПИ, което без тяхното изрично съгласие, дадено в предписаната от закона форма, е недопустимо. По същество, с процесното изменение на ПУП-ПРЗ, е извършена размяна на собственост, в грубо нарушение на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ и чл. 16, ал. 1-5 от ЗУТ, допускащи това, но при определени условия, които в случая не са налице. Трансформация на собственост между частни имоти, собственост на физически или юридически лица, за които има влязъл в сила ПУП-ПР, както е в случая, е допустима само в хипотезата на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, при посочените от тази разпоредба условия, които за процесния ПУП не са налице. Освен това, трансформацията по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, е по отношение на съседни имоти, а в случая имотите, предмет на ПУП, които се обединяват в един УПИ, попадат в различни квартали. Разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от ЗУТ, на което основание е издаден административния акт, не може да предизвика като правна последица промяна на собственост чрез регулация, без спазване на императивните изисквания на чл. 15 от ЗУТ. Ето защо, като е направил извода за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, Административен съд - Стара Загора е постановил решението си в съответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, направеното своевременно искане от ответника по касация за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени, ще следва да бъде уважено, като се осъди Община Стара Загора да заплати на В. Пеева от град Стара Загора сумата от 600. 00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Възражението на процесуалния представител на касатора, направено в откритото съдебно заседание, за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено, тъй като последното е съобразено с предвиденото в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в сила от 15.05.2020 г., изм. - Държавен вестник, бр. 68 от 2020 година). По изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение,