Решение № 1548 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14210/2009 г.

Решение № 1548 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14210/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Любенов Йорданов от гр. Кюстендил против Решение № 232/07.07.2009 г., постановено по адм. дело № 41/2009 г. на Административен съд - гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с която е одобрена ККР на гр. Кюстендил, в частта й, касаеща поземлен имот с идентификатор 41112.506.1. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което заповедта, в оспорената й част бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна Димитър Стойков Недялков, редовно призован, не се явява и представлява, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Васил Сотиров Христов, Марийца Лазарова Пенева и Камен Любенов Пенев, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не ангажират становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Кюстендил е отхвърлил като неоснователна жалбата на Йордан Любенов Йорданов против Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена ККР на гр. Кюстендил, в частта й, касаеща поземлен имот с идентификатор 41112.506.1. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че начинът на заснемане на поземлен имот с идентификатор 41112.506.1 е извършен законосъобразно, а наличието на несъответствие между заснетия имот и титула за собственост не е предмет на настоящето производство по чл. 49 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри от 28.04.2005 г., която процедура в случая е проведена правилно, съобразно данните по делото и заключението на назначеното вещо лице. Кадастралната карта само отразява приетото за конкретния имот по действащия кадастрален план, тя не може да го променя - в производството по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е недопустимо да се решават въпроси за поправки в кадастралните карти и регистри, каквито са исканията на касатора и в първоначалната жалба и в тази пред настоящата инстанция. Тези претенции би следвало да се потърсят и съответно реализират в отделно производство - това по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, където е установен редът за отстраняване на непълноти и грешки на влезли в сила кадастрална карта и кадастрален регистър, по молба на заинтересованите страни. А ако е налице спор за материално право, той трябва да се разреши по общия исков ред, след което да се поиска изменение на кадастралната карта. Следва да бъде отбелязано, че в производствата по ЗКИР не се възстановява собственост, доколкото жалбоподателят претендира възстановяване на 497 кв. м. от друг имот. Макар да му е признато правото на собственост за нива от 2,200 дка, възстановена му е собствеността върху нива от 1,043 дка, който имот е отразен върху кадастралната карта. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваната заповед са законосъобразни и извършени в съответствия с чл. 43, ал. 1 от ЗКИР. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Кюстендил съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение