Решение № 7819 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2371/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал.6 от ДОПК Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция - Велико Търново при Националната агенция по приходите, чрез юрк. Колева, срещу решение 230/22.01.2024 г., постановено по адм.дело 435/2023 по описа на Административен съд Велико Търново. С атакуваното съдебно решение е прогласен за нищожен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ ПО-04000422096989-91-001/02.11.2022 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново и потвърден с решение 100 от 14.06.2023 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Изложени са доводи, че неправилно съдът е счел, че не са налице предпоставките за провеждане на производство по чл. 106 от ДОПК. Иска се отмяна на решението, в условие на евентуалност връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Навежда се възражение за прекомерност на поисканите от ответника разноски. Прилагат се писмени бележки. Ответникът Н. С. К., чрез процесуалния си представител адв. Костадинов, в депозиран по делото писмен отговор и молба от 16.05.2024 г., намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба за неоснователна. Претендира разноски по делото съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинтсанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред АС- Велико Търново е акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ ПО-04000422096989-91-001/02.11.2022 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново и потвърден с решение 100 от 14.06.2023 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново. Видно от доказателствата по делото, при извършена проверка на подадена от Н. К. годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.50 от ЗДДФЛ, с която лицето било декларирало данъчно облекчение за три ненавършили пълнолетие деца по чл. 22в от ЗДДФЛ, органът по приходите установил налични задължения по изпълнително дело с 200904840/2020 г., което съставлявало пречка за ползване на данъчното облекчение. На основание чл.103, ал.1 от ДОПК била изпратена покана за отстраняване на несъответствията в 14-дневен срок, но Н. К. не предприел никакви действия за извършване на корекция на подадената ГДД или погасяване на задълженията си. Органът по приходите пристъпил към издаване на АУЗД, с който на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК е коригирана подадената от лицето ГДД и на Н. С. К. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 1350 лв. /главница/ и лихви за забава в размер на 68,63 лв. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че оспопреният АУЗД е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неспазване на вида и формата на приключващия административното производство акт. Изложени са мотиви, че в случая е следвало да се проведе ревизионно производство, а не производство по чл. 106 от ДОПК, тъй като не са налице фактически несъответствия по смисъла на чл. 103, ал. 1 от ДОПК, а с АУЗД са определени данъчни задължения, които е следвало да се установят с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. С оглед липсата на проведено ревизионно производство, съдът е прогласил нищожността на издадения АУЗД, поради липса на материална компетентност у издателя му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл.106 от ДОПК предвижда възможност за органите по приходите да извършат служебни корекции в подадени от данъчно задължените лица декларации. Съгласно чл. 106, ал. 1 ДОПК корекциите се извършват, когато се установят обстоятелства, които засягат основата за данъчно облагане или изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението. Съгласно чл. 103, ал. 1 ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. В случай, че това не се случи, производството приключва с издаване на акт за установяване на задължение по декларация, с който се коригира декларацията. Спорът в настоящото производство е дали с акт за установяване на задължението по декларация, издаден на основание по чл. 106, ал. 1 ДОПК могат да се определят допълнителни задължения за данъци въз основа на данни за наличие на публични задължения. Правилно първоинстанционният съд е посочил предпоставките за приложение на чл. 106, ал. 1 ДОПК и обосновано е приел, че по този ред с АУЗД могат да се извършат служебни корекции само върху декларираните от лицето обстоятелства при констатирани различия в данъчната основа или неправилно изчисляване на декларираните задължения, на които самото лице се позовава във връзка с определяне на задълженията си. Не могат да се установяват задължения на данъчния субект въз основа на допълнително събрана от приходния орган информация от трети лица или администрации, с която се установяват нови факти и обстоятелства. Правилни са изводите на решаващия съд, че при установени данни за липса на упражнено право на данъчно облекчение е следвало да бъде образувано ревизионно производство, в което да бъдат установени спорните нови задължения на лицето, но не и по реда на чл. 106, ал. 1, вр. чл. 103, ал. 1 ДОПК. Установяването на нови обстоятелства и факти, свързани с данъчни задължения на едно лице, може да стане единствено и само в рамките на надлежно образувано и проведено ревизионно производство с ревизионен акт по реда на чл. 108 от ДОПК, а не с АУЗД по чл. 106, ал. 1 от ДОПК. Тъй като административните производства за издаване на АУЗД и за издаване на ревизионен акт са различни, в случая не е спазена формата и вида на административното производство, което обосновава и извод и за некомпетентност на органа, издал акта, с който могат да се установяват задължения за данъци на лицето. Съгласно чл. 108, ал. 1 ДОПК данъчното задължение в този случай подлежи на установяване с ревизионен акт, от орган по приходите с правомощия по чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. В производството по чл. 106 ДОПК органът по приходите не разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по установяване на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигуровки, извън отстраняването на несъответствията, визирани в посочената норма. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила има за последица липсата на материална компетентност на органа - издател на акта и на това основание нищожност на акта. В този смисъл е и трайната практика на ВАС в решение 6022/18.05.2016 г., по адм.д. 2089/2015 г.; решение 1420/10.02.2016 г., по адм.д. 14599/2014 г.; решение 7975/30.06.2016 г., по адм.д. 6434/2015 г.; решение 5983/09.05.2018 г. по адм.д. 13226/2017 г.; решение 3476/20.03.2018 г. по адм.д. 10427/2017 г. и решение 5496/14.05.2015 г. по адм.д. 8168/2014 г.. Като е обявил оспорения пред него АУЗД за нищожен, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие 088833 от 23.02.2024 г. Наведеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като последното е съобразено с минималните размери, установени в Наредба 1/2004 г. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение