Решение № 7000 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2015 г.

Решение № 7000 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния-процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) [населено място] срещу решение № 224 от 02.06.2015 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 868/2014 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 041302722 от 19.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 411 от 20.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" [населено място] Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че административният съд неправилно е приел, че липсват доказателства за укрити приходи във връзка с неотразени в счетоводството на ревизирания едноличен търговец (ЕТ) покупки на хранителни стоки и тютюневи изделия. Поддържа, че счетоводната отчетност на едноличния търговец не отразява достоверно стопанските операции по закупуване на стоките и последващото им отчуждаване. Счита, че в хипотезата на ревизия по аналог при наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е достатъчно да са налице данни за укрити доходи, без необходимост да се събират преки доказателства за получени доставки на стоки, доколкото ревизираните субекти нямали интерес от представянето им и съзнателно ги укривали. Касаторът поддържа законосъобразност на РА, тъй като предметът на доставките съвпадал с предмета на търговската дейност на ревизираното лице (РЛ), количеството, интензивността и стойността на закупените стоки съответствали по предназначение на търговия на дребно, каквато извършвало ревизираното лице, а търговците били постоянни доставчици на същите видове стоки. Поддържа се разместване на доказателствената тежест по чл. 124, ал. 2 ДОПК, неправилна преценка на доказателствената сила на представените документи и игнориране на факти и обстоятелства от съществено значение за спора, неправилно кредитиране на свидетелски показания и на твърдения на ревизираното лице за изгодни за него факти. Излагат се съображения за невъзможност на физическите лица, разпитани като свидетели, да предоставят в заем твърдените суми на ответника по касация. Излагат се конкретни съображения относно определяне на оценка на имота, закупен с нотариален акт № 228/06.02.2007 г., по пазарна цени съобразно методите по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Поддържа се необходимостта от засичане на паричните потоци към определени периоди (месечни или по дни) с оглед изследване на съответствието между приходи и разходи. Посочва, че укритите доходи указват на извършвана от лицето трудова дейност, за която се дължат задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) като самоосигуряващо се лице. Касаторът претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС [населено място] и по същество на спора да потвърди РА, алтернативно - да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба И. В. Т., действащ като едноличен търговец (ЕТ) "И. -13-91-И. Т. " със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], оспорва жалбата в писмен отговор от 13.07.2015 г. Оспорва, че е получил описаните в спорните фактури стоки, които, заедно със съпътстващите документи били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, както и, че приходните органи са доказали обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, респ. наличие на укрити приходи. Поддържа, че свидетелските показания са дадени по повод открито производство по реда на чл. 193 ГПК. Оспорва определянето на задължения за ЗОВ по реда на чл. 124а ДОПК. Претендира за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба в частта, с която е отменен РА относно установени задължения за ДДС, за допълнителен данък по чл. 48 ЗДДФЛ и за ЗОВ след 15.02.2011 г. Излагат се съображения за наличие на основания за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, респ. за липсата на доказателства за получени от ревизираното лице и съпругата му парични средства по договори за заем и дарение от различни физически лица. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения РА на [фирма] по реда на чл. 122 - 124а ДОПК са установени задължения общо в размер на 52 090.65 лв. и лихви за просрочие в размер на 28 089.24 лв., както следва: ДДС за периоди 01.01.2008 г. - 31.08.2013 г. в размер на 11 674.72 лв. и лихви в размер на 4637.12 лв., данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 23 747.47 лв. и лихви в размер на 14 235.08 лв., осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за ДОО в размер на 8757.31 лв. и лихви от 5665.71 лв., вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 3178.97 лв. и лихви от 1871.58 лв., вноски за ЗО в размер на 4732.18 лв. и лихви от 1679.75 лв. В хода на ревизията са констатирани несъответствия между отразени фактури за покупки в счетоводството на ревизираното лице (РЛ) и в регистрите му по ЗДДС и фактурите, отразени в дневниците за продажби от други задължени лица, регистрирани по ЗДДС, с получател [фирма]. Дадените от доставчиците [фирма], [фирма] (предишен [фирма]), [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] документи и писмени обяснения в хода на насрещните проверки приходните органи намерили за достатъчни да обосноват реалност на доставките. Формиран е извод, че ЕТ не е отчел покупката на стоките, респ. приходи от продажбата на тези стоки, съпоставени с данни при извършена от приходните органи инвентаризация в търговските обекти на РЛ, при която били установени стоки в по-малки количества от заведените в счетоводна сметка 304. Намерени са основания по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 ДОПК за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. За облагането по ЗДДС чрез допълнително начислен ДДС върху неотчетени приходи от продажба на стоки е взета предвид стойността на фактурите за покупки, увеличена с търговска надценка, установена от изготвена от РЛ справка по години. За надценката при цигарите е съобразена търговската отстъпка. Посочено е, че издателите на фактурите са редовни доставчици на РЛ, стойността на отчетените и неотчетени от РЛ фактури не се различавала значително и несъставянето на приемо-предавателни протоколи (ППП) била обичайна търговска практика. За данъчен период м. 08.2013 г. при извършени инвентаризации на два търговски обекта на РЛ и наличностите по счетоводни данни към 31.08.2013 г. е констатирана липса на стоки на стойност 8241.81 лв. по доставни цени без ДДС, върху която сума е доначислен ДДС в размер на 1648.36 лв. на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС. В частта по ЗДДФЛ декларираната от лицето печалба е увеличена с разликата между неотчетените през съответния период приходи от продажба по фактури от посочените доставчици със съответната надценка и тяхната доставна стойност. При изготвяне баланса на приходите и разходите на физическото лице приходните органи установили превишение на разходите над приходите, както следва: с 81 047.45 лв. за 2007 г., с 3549.17 лв. за 2008 г., с 2943.32 лв. за 2009 г., с 25 436.46 лв. за 2010 г., с 23 826.37 лв. за 2011 г. и със 7839.32 лв. за 2012 г. Върху констатираните превишения, намалени с дължимите осигурителни вноски, са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, както следва: за 2007 г. - главница от 19 235.26 лв. и лихви от 12 333.43 лв., за 2008 г. - по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ от 425.55 лв. и лихви от 208.68 лв. и по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ от 65.79 лв. и лихви от 57.54 лв., за 2009 г. - по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ от 383.56 лв. и лихви от 188.09 лв. и по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ от 131.45 лв. и лихви от 80.30 лв., за 2010 г. - данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ от 2131.79 лв. и лихви от 584.28 лв. и по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ 146.24 лв. и лихви от 67.08 лв., за 2011 г. - данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ от 1943.94 лв. и лихви от 331.37 лв. и данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ от 41.54 лв. и лихви от 42.46 лв., за 2012 г. - данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ от 737.59 лв. и лихви от 50.10 лв. и данък оп чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ от 19.36 лв. и лихви от 36.23 лв. Извършена е експертиза за определяне на пазарната цена на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], придобит с нотариален акт за покупко-продажба № 228, т. 2, рег. № 1700, н. д. № 167 от 06.02.2007 г., която е определена на 54 091.00 лв., половината от която сума е включена в паричния поток на лицето за 2007 г. Приходните органи не са признали получени от лицето суми по договори за заем и за дарение от следните физически лица: И. И. П., Т. Д. С., А. П. И., К. Д. А., Т. А. Т., А. П. А., О. Д. Б., С. Е. А., Д. Д. Р. и М. И. Р. и с бащата В. Т.. Изложени са аргументи, че представените за част от заемите договори като частни диспозитивни документи нямат обвързваща доказателствена сила и достоверна дата. Липсвали доказателства, че лицата са могли да предоставят съответните суми, както и за реалното им предаване. За да отмени частично РА административният съд е намерил за недоказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК по отношение укрити приходи от продажба на стоки по 451 броя фактури, които не са отразени счетоводно при РЛ. По аргумент от разпоредбите на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, ал. 2 ЗЗД е изложил аргументи за неустановеност на предаването на стоките от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]", [фирма] и [фирма], поради липса на ППП, липса на първични счетоводни документи за предаване, на данни за изписване от склад, транспортиране, складови разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности и др. под. Съобразил е откритото производство по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК по оспорване автентичността на фактурите, които не са подписани от страна на РЛ и липсата на ангажирани от противната страна доказателства по повод на оспорването. Изложил е допълнителни мотиви, че плащането на уговорената парична престация и осъществяването на съответните счетоводни записвания при доставчиците не са достатъчни да санират липсата на доставка, след като не е установено предаването на стоките. Като косвено доказателство за липса на реалност на твърдените от приходните органи е приел, че РЛ е получило на същата дата стоки по фактури от същите доставчици, които коректно са осчетоводени в счетоводството му. Формиран е краен извод, че липсата на осчетоводяване на фактури, които са издадени без основание, не прави воденото счетоводство нередовно, и изключва последващото получаване на приходи от отчуждаването им, респ. задължението за начисляване на ДДС по продажбите. Съдът е приел за основателни възраженията на РЛ за получени от физически лица суми по договори за заем и за дарение. По повод оспорването от страна на приходната администрация на разписките за получени от РЛ суми в откритото производство по реда на чл. 193 и сл. ГПК съдът е кредитирал свидетелските показания на Т. Т., А. И., И. П., А. А., С. А., Д. Р., К. А. и Т. С., които са потвърдили предоставянето на парични средства в различен размер на жалбоподателя. При липсата на индикации за недостоверност на отразената в нотариален акт № 228/06.02.2007 г. цена на придобиване на недвижимия имот съдът е намерил за незаконосъобразно да се назначава в хода на ревизията експертиза за определяне на пазарната цена на имота, още повече за обосноваване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. В паричния поток на лицето е изключена посочената от приходните органи пазарна цена на придобиване на имота. РА е отменен в частта за установени задължения по ЗДДС в резултат на доначислен данък върху укрити приходи от продажба на стоки по неосчетоводени фактури. В частта на установените задължения по ЗДДФЛ и за ЗОВ съдът е кредитирал като неоспорена и компетентно изготвена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), съгласно която за 2007 г. не е налице превишение на разходите над приходите, а за останалите години е установен по-нисък размер на задълженията. РА е отменен изцяло в частта на установените по реда на чл. 124а ДОПК задължения за ЗОВ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. с мотив, че нормата има материалноправен характер и не й е придадено обратно действие. Допълнителните задължения за ЗОВ за периода 01.01.2011 г. - 31.05.2013 г. са установени посредством ССЕ. Решението на АСВТ в отменителната си част, обжалвана от директора на Дирекция "ОДОП" [населено място], е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения: Решението е правилно в частта, с която се отменят установените задължения за ЗОВ по КСО и ЗЗО за самоосигуряващо се лице относно данъчни периоди 01.01.2007 г. - 31.12.2010 г. В подкрепа на мотивите на съда за материалноправния характер на разпоредбата на чл. 124а ДОПК към момента на постановяване на настоящето решение е налице и задължителна практика в Решение № 1/18.05. 2016 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на О. на ВАС, съгласно което разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Решението е приложимо, както за установените главни, така и за акцесорните задължения за лихви. В останалата отменителна част е дължима отмяна на решението поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения на норми, които са гаранция за правилното установяване на фактите по делото и за правилното приложение на закона, както и поради необоснованост - неправилна преценка от съда на събраните доказателства. Няма спор, че за ревизирания период търговецът е извършвал дейност търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки и цигари в три магазина в [населено място]. Приходните органи са намерили, че лицето не е отчело доставки на тоалетни принадлежности, перилни и почистващи препарати по 8 фактури, издадени от [фирма], на тютюневи изделия по фактури, издадени от [фирма] (с предишно наименование "М."), от [фирма] и от [фирма], на хлебни изделия по 3 фактури от [фирма] и по 4 фактури от [фирма], на сладоледи по 26 броя фактури от [фирма], на пиво, минерална вода и безалкохолни напитки по 50 броя фактури на [фирма], на хранителни стоки по 4 броя фактури на [фирма] и по 189 броя фактури на [фирма]. В първото по делото съдебно заседание жалбоподателят е оспорил истинността на датите и подписите на всички спорни фактури, които не носят негов подпис, на фактурите на предходните доставчици на [фирма] и [фирма], на представените пътни листа, трудов договор на [фирма], договор за сервиз на ЕКАПФ, удостоверение за превоз на товари и договор за наем на недвижим имот на [фирма]. Съдът е открил производство по оспорване автентичността на писмените доказателства на основание чл. 193, ал. 1 ГПК и при постановяване на решението си е съобразил липсата на ангажирани от ответника доказателства по повод на оспорването. Част от спорните фактури обаче са подписани от името на едноличния търговец, но в решението си съдът не е съобразил липсата на оспорването им, нито е изложил мотиви в тази връзка, доколкото същите, като двустранно съставени, удостоверяват реално предаване на посочените в тях стоки. Това са голяма част от фактурите на [фирма], 4 броя фактури от [фирма], всички фактури на [фирма]. В хипотеза, при която се твърди, че страната укрива част от счетоводните документи, наличието на подпис на получател в някои от представените фактури е с голяма доказателствена стойност, но съдът не е направил дължимото разграничение в тази насока. От друга страна, заявеното от жалбоподателя оспорване не е конкретизирано в достатъчна степен и е вътрешно противоречиво, доколкото се оспорват само документи, които не носят подпис на ревизираното лице. Жалбоподателят пред АСВТ не е посочил чии подписи под документите оспорва и с какво твърдение - че са неавтентични или че не отразяват действителната воля на лицата, които са подписали документите. Когато страна заяви, че оспорва документ, трябва да бъде поканена да уточни конкретния предмет на оспорването, тъй като оспорване изобщо няма - решение № 1310 от 17.11.2008 г. по гр. д. № 4248/2007 г. на IV ГО, ВКС. Е. при конкретизиране на оспорването, насрещната страна, която се ползва от доказателствената сила на документа, може надлежно да организира защитата си, като ангажира доказателства в откритото производство. Няма спор, че всички фактури са надлежно отразени в счетоводствата на доставчиците и по аргумент от разпоредбата на чл. 301 ТЗ действия без представителна власт обвързват търговеца, т. е. издателя на фактурите. Това е допълнителен аргумент да се покани лицето да уточни оспорването си, за да се прецени, дали изобщо се касае за оспорване, което налага откриване на производство по чл. 193 ГПК. Често се заявява оспорване, при което страната не твърди, че документът е неистински, а че същият не легитимира представилата го страна като титуляр на спорното право (напр. като собственик), в който случай не следва да се открива производство по чл. 193 ГПК. В административното производство е налице допълнително затруднение за приходната администрация, която заявява, че ще се ползва от доказателствата, но не е издател на съставените документи, т. е. страна в материалното правоотношение. В този смисъл конкретизирането на оспорването от оспорващия ще внесе допълнителна яснота относно предмета му и доказателствата, които ползващата се от документа страна следва да ангажира в откритото производство. С оглед тежката санкция по чл. 194, ал. 2 ГПК за изключване на доказателствата, по които в случая ползващата се в процеса страна не е издател, е дължима преценка, дали поведението на оспорващия не представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Целта на производството по чл. 193 ГПК е да се дискредитира обвързващата доказателствена сила на документа, а след като в случая оспорващият не е подписал документа, то той няма спрямо него никаква обвързваща доказателствена сила. На общо основание в този случай оспорените частни документи следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност и съобразно всички други установени по делото факти и обстоятелства. Основателно е касационното оплакване за липса на изложени от съда мотиви във връзка с извършената корекция на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС и начисляване на ДДС върху установени липси в размер на 8241.81 лв. на стоки при инвентаризации на два от обектите към 30.08.2013 г. и по счетоводни данни по сметка 304 "Стоки". Липсват мотиви относно установените задължения за лихви върху авансови вноски за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. Това препятства както касационната проверка за правилност на решението, така и правото на страна на двуинстанционен контрол за законосъобразност на акта съгласно чл. 131 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. В същото време мотивите на съда, че РЛ е получило на същата дата стоки по фактури от същите доставчици, които коректно са осчетоводени в счетоводството му, не съответстват на доказателствата по делото, вкл. на задачата на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Не е съобразена конкретиката по отношение на доставчика [фирма] по липса на извършена насрещна проверка на същия. В тази връзка не е заявена позиция от ответника (настоящ касатор) за пълнотата на представената ревизионна преписка. Необосновани са мотивите на съда за признаване на всички получени от лицето суми по договори за дарения и за заем единствено поради дадените от част от дарителите и заемодателите свидетелски показания, с които потвърждават предаването на сумите. Касае се за най-близкия роднински (включително по сватовство) и приятелски кръг на ревизираното лице (с оглед показанията на св. А., че няколко пъти са си услужвали с пари), чиито показания се преценяват съгласно чл. 172 ГПК винаги във връзка с другите обстоятелства по делото предвид данните за евентуална заинтересованост. В случая представените писмени доказателства като частни диспозитивни документи също нямат обвързваща съда доказателствена сила и подлежат на съвкупна преценка с другите факти, обстоятелства и доказателства по делото. Предвид характера на договорите за дарение и за заем като реални договори относимо е изследването на реално предоставяне на сумите и в тази връзка, какви са възможностите на лицата да ги предоставят. Част от свидетелите са посочили, че произходът на предоставените средства е от банкови заеми, но не са ангажирали писмени доказателства в тази насока. Без подобни доказателства за произхода на средствата, за възможността на заемодателите и дарителите да ги предоставят, както и относно предаването им, съдът необосновано е кредитирал свидетелските показания без да изложи конкретни мотиви за всяко едно от предоставилите средствата лица - кога са представени доказателствата (в хода на ревизията или впоследствие), какъв извод следва от съвкупната им преценка, налице ли са убедителни данни за разполагаемост, съхранение и предаване на сумите, вкл. налице ли е съответствие по период и размер между предоставените суми и внесените в касата на ЕТ. При правилно приложение на закона административният съд е приел, че липсва основание за определяне на пазарна стойност на закупения с нотариален акт № 228/06.02.2007 г. недвижим имот, респ. за включване в разходната част на паричния поток на лицето на сумата от 16 130.86 лв. като 1/2 ид. част от разликата между посочената в НА цена от 21 829.27 лв. и определената посредством експертиза пазарна цена от 54 091 лв. По делото са налице многобройни писмени доказателства, които безпротиворечиво установяват стойността на имота. Удостоверителното изявление на нотариуса потвърждава, че имотът е закупен с банков кредит от [фирма] за сумата от 21 829.27 лв., която ще бъде преведена от банката по сметка на продавача [фирма]. Представени са доказателства за преведена от банката в полза на [фирма] сума в размер на 21 830 лв. на 08.02.2007 г. Строителят от своя страна е издал фактура № 20/08.02.2007 г. на същата стойност. Наличието на основание за изключване на сумата от 16 130.86 лв. от разходната част на паричния поток за 2007 г., както и установената от приходните органи отрицателна разлика между приходите и разходите на база моменти салда, а не на годишна база, са основание за отмяна на решението в отменителната част по ЗДДФЛ за 2007 г. - 2012 г. и по ЗЗО за самоосигуряващо се лице за 2011 г. и 2012 г. и връщането му за ново разглеждане от друг състав на АСВТ. Неоснователни в тази насока са доводите на ревизираното лице, че в паричния поток следва да се включат разполагаемите му суми по банкови сметки. Наличните по сметка на лицето спестовни средства в Банка Д. към 31.12.2006 г. или предоставеният от [фирма] банков кредит могат да се включат в паричния поток само, ако лицето реално е оперирало с тях (извършвало е тегления, внасяния на суми или плащания), но не и при липса на движение по сметките. Неоснователни са доводите на ревизираното лице, че от паричния поток следва да се изключат сумите, които физическото лице като собственик на едноличния търговец е внасял в касата на търговеца. В хода на ревизията са установени счетоводни записвания по кредита и дебита на сметка 499 "Други кредитори", за която е прието, че отразяват разчети със собственика, които правилно са включени в паричния поток при ревизията. Принципно верни са разсъжденията, че се касае за един и същи правен субект. Но в случая сумите са отделени от имуществото на собственика и внесени в касата на търговеца с целево предназначение за търговската му дейност. Налице е реално движение на парични средства, които излизат или влизат в "джоба" на физическото лице чрез захранване на касата на търговеца или чрез възстановяване на суми от касата. При новото разглеждане следва да се предостави възможност на жалбоподателя да конкретизира оспорването по чл. 193 ГПК - дали документите са неавтентични или не отразяват действителната воля на лицата, които са ги подписали. На основание чл. 171, ал. 2 АПК съдът следва да назначи съдебна експертиза със задача да формира паричен поток на лицето на годишна база в алтернативни варианти съобразно спорните по делото въпроси. Относимо е изследване посредством ССЕ на редовността на счетоводството на доставчиците, предоставя ли възможност счетоводството на страните по доставките за проследяване движението на стоковия поток, респ. съдържа ли данни за заприходяване или изписване на стоките от склад или друго място за съхранение и предаването им в полза на ревизираното лице, да се провери редовността на представените доказателства за плащане, както и налице ли е в счетоводството на ревизирания търговец осчетоводяване на фактури от същите доставчици, на каква стойност и с каква честота на доставките, ако са налице такива осчетоводени фактури - съвпадат ли те със стойността и периодичността на доставката на стоките по спорните фактури, какъв е обичайният размер на средно-месечните покупки при търговеца и съвпадат ли той с доставките по спорните фактури. Съобразно изводите в частта по ЗДДС и ЗДДФЛ посредством ССЕ следва да се определят задълженията на самоосигуряващото се лице по КСО и ЗЗО за 2011 г. и 2012 г. при съобразяване на частта от обжалваното решение, с която е потвърден РА. При този изход на спора и съгласно чл. 226, ал. 3 АПК решението следва да се отмени и в частта за разноските изцяло. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,