Решение № 2608 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1534/2013 г.
ВАСII отделение24.02.2014 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането Георги Георгиев Милин от гр. София за тълкуване на влязлото в сила съдебно решение № 7300/29.05.2013 г. по адм. дело № 1534/2013 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2608 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1534/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 251 ГПК вр. чл. 144 АПК по молба на Георги Георгиев Милин от гр. София с искане за тълкуване на решение № 7300/29.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1534/2013 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Ответната страна Гюлка Станчева Милина взема становище за неоснователност на молбата за тълкуване. Останалите ответници не вземат становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира молбата за тълкуване на решението за допустима - подадена от надлежна страна против влязъл в сила съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С решението, чието тълкуване се иска, съдът е оставил в сила решение № 974/10.12.2012 г. по адм. дело № 490/2012 г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата на Георги Милин и Любомила Каменова срещу заповед № ЛС-01-476/15.05.2012 г. на кмета на община Самоков за одобряване на ПУП - изменение на плана за регулация на УПИ VII-502,503 в кв. 46 по плана на с. Ковачевци, община Самоков. В мотивите на решението, чието тълкуване се иска, са изложени ясни съображения за това, че са налице материалноправните условия за изменение на регулационната граница между процесните имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 251 ГПК, който следва да намери субсидиарно приложение с оглед препращащата норма на чл. 144 АПК, на тълкуване подлежат неясните съдебни актове - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по правния спор. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение е да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение. След като е изчерпан редът за инстанционен контрол, решението влиза в сила и не може чрез института на тълкуването да се постига друг правен резултат, каквато е действителната цел на разглежданото искане. В съдебното решение, чието тълкуване се иска, ясно е формулирана волята на съда за правилност на обжалваното решение и тя е изразена точно в диспозитива, където то е оставено в сила. Следователно не е налице неяснота на решението, която да бъде отстранена по тълкувателен път. Следва да се отбележи също, че чрез решението по чл. 251 ГПК не може да се дават указания как да се приложи влезлия в сила съдебен акт, както и да се отговаря на въпроси относно вещни права и облигационни правоотношения, повдигнати от искателя. Искането за тълкуване е неоснователно и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 251, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховния административен съд, второ отделение,