Решение № 11793 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7606/2015 г.

Решение № 11793 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7606/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационна жалба на "Булгартрансгаз" ЕАД, гр. София, с изпълнителен директор Георги Кирилов Гегов, подадена против решение № 437 от 27.05.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-265/2015 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Кръстев се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди неправилност и необоснованост на постановения акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на органа по преразглеждане относно установени нарушения при откриването на процесната възлагателна процедура и развива подробни възражения за законосъобразност на атакуваното решене на възложителя във всички негови части. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение на Комисията и претендира присъждане на направените разноски за внесена държавна такса. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ не заявява становище по касационната жалба. Ответникът - ЕТ "МАРК - Мариана Доцинска", гр. София, не изразява мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, като счита, че изводът на КЗК за отмяна на решението на възложителя е необоснован. Излага подробни аргументи по всяко от твърденията на ЕТ "МАРК - Мариана Доцинска", които са възприети от КЗК, и ги намира за неоснователни. Според участващия по делото прокурор условията на възложителя са в съответствие с материалния закон, като конкретизирането на изискванията е в оперативната самостоятелност на възложителя, поради което КЗК е приложила неправилно закона и преценката й по целесъобразност е извън рамките на законосъобразното изпълнение на ЗОП. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Булгартрансгаз" ЕАД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 437 от 27.05.2015 г. е отменено като незаконосъобразно решение № БТГ-РД-07-65/3.04.2015 г. на изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" ЕАД за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка и внедряване на Географска информационна система (ГИС) за "Булгартрансгаз" ЕАД" и е възложено на "Булгартрансгаз" ЕАД да заплати направените от ЕТ "МАРК - Мариана Доцинска" в хода на производството пред КЗК разноски в размер на 15 000 лева. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 122г, ал. 1, т. 1а от ЗОП и чл. 122г, ал. 9 от ЗОП и е приела, че при откриване на процесната обществена поръчка възложителят е допуснал противоречия с императивни норми на ЗОП. Органът по преразглеждането е преценил, че са осъществени следните нарушения: одобрената методика за оценяване на техническите предложения не съответства на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗОП; изискването към участниците да са изпълнили през последните три години минимум две доставки, еднакви или сходни с предмета на обжалваната поръчка и по-конкретно в "структури, които оперират с природен газ" е счетено за ограничително и в нарушение на чл. 25, ал. 6 от ЗОП; изискването към участниците да разполагат с финансов ресурс за изпълнението на поръчката в размер на не по-малко от 1 500 000 лева е прието за прекомерно и ограничително по смисъла на чл. 25, ал. 5 и 6 от ЗОП; възложителят не е посочил в обявлението изчерпателно изискванията спрямо отделните експерти от екипа за изпълнение на поръчката, а вместо това е реферирал към документацията за участие; начинът, по-който е предвидено да се депозират допълнителните документи по реда на чл. 68, ал. 7 - ал. 9 от ЗОП е счетен от КЗК за незаконосъобразен. Освен това Комисията е приела за основателно твърдението, че изисканите от възложителя сертификати за внедрени системи за управление на сигурността на информацията ISO 27001:2013 (или еквивалент) и за управление на услугите ISO 20000-1:2011 (или еквивалент) трябва да се прилагат към документите за подбор на съответния участник, а не към неговото техническо предложение. Също така КЗК е преценила, че някои от изискванията към експерти 1, 2, 3, 4, 5 и 7, с които следва да разполага всеки участник за изпълнение на поръчката, са ограничаващи и прекомерни. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно, тъй като не съответства на доказателствата, приети с представената административна преписка и с относимите норми на ЗОП, които са тълкувани и приложени незаконосъобразно. Относно констатираното от КЗК нарушение в съдържанието на одобрената методика за оценяване на техническите предложения съдът счита, че органът по преразглеждането погрешно е счел, че тя не съответства на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗОП. КЗК без основание е възприела становището на ЕТ "МАРК - Мариана Доцинска", че ползването на понятия като "точно", "ясно", "конкретно", "пълно", "детайлно", "общо и схематично" не позволява на участниците да разберат какво следва да включат в предложенията си, за да бъдат оценени с максимален брой точки, тъй като възложителят не бил дал достатъчно точни и ясни указания за определяне на оценките по показателите С1 "Методология за разработване на системата", С2 "Методика за провеждане на софтуерни тестове", С3 "Предложение за управление изпълнението на поръчката", С4 "Предложение за управление на риска" и С5 "Подход и методика за осигуряване на гаранционно обслужване и поддържане работоспособността на системата". Съдът не споделя тази теза, защото тя не съответства на съдържанието на одобрената документация за участие, неразделна част от която е утвърдената от възложителя методика за оценяване. В случая възложителят е ползвал визираните по- горе понятия, но те не са общи и бланкетни, а са изпълени с конкретен смисъл и съдържание. Така например по отношение на показателя С1 "Методология за разработване на системата" е посочена относителната тежест при определяне на комплексната оценка и възложителят изрично е регламентирал, че 30 т. получава участникът, който е описал и аргументирал методологията си за разработка на системата точно, ясно, конкретно, пълно и детайлно, по начин, който напълно изяснява подхода му на работа, като е конкретизирано какво точно се разбира под "точно, ясно, конкретно, пълно и детайлно" - техническото предложение по този показател да е представено по по начин, който напълно изяснява подхода му на работа, техническия и документалния инструментариум и процеса по разработката на системата - необходими среди за разработка и тестване, необходими инструменти за следене на прогреса на разработката и разпределение на задачите, необходими процедури по управление на програмния код, методология и средства за следене на имплементацията на изискванията и др. По същия показател С1 в методиката е заложено, че участникът ще получи 10 т., когато е описал и аргументирал методологията си за разработка на системата относително точно, не във всички части ясно, конкретно, пълно и детайлно, по начин, който изяснява принципно, но не и детайлно подхода му на работа или ако участникът е направил относително точно, не във всички части ясно, конкретно, пълно и детайлно, по начин, който изяснява принципно, но не и детайлно техническия и документалния инструментариум и процеса по разработката на системата. Предвидените в методиката 5 т. се получават в останалите случаи, в които участникът е описал и аргументирал методологията си за разработка на системата общо и схематично, по начин, който не изяснява подхода му на работа. От текста на одобрената методика за оценяване по показател С2 се установява, че детайлно е описано, че 25, т. се получават от участник, който е предложил методика за провеждане на софтуерните тестове, като дефинира обхвата на софтуерните тестове и е включил в техническото предложение описание на софтуерните средства и инструменти за провеждане на софтуерните тестове. С горепосочения максимален брой точки се оценява техническо предложение на участник, който е описал мотивирано и обосновано критериите за успешно провеждане на тестовете и очакваните резултати от тях, като следва да са посочени точно, ясно, конкретно, пълно и детайлно видове/типове тестове по преценка на участника, които ще се извършват и които отговарят и са подходящи за тестване на разработваната система съобразно избрания подход, както и целта на всеки тест, критериите за успешното им провеждане и очакваните резултати. Предвидено е, че 7 т. получава участник, който е направил относително точно, не във всички части ясно, конкретно, пълно и детайлно, по начин, който изяснява принципно, но не и детайлно процеса на тестване. Посоченият брой точки се получава и от участник, който е описал относително точно, не във всички части ясно, конкретно, пълно и детайлно критериите за успешно провеждане на тестовете и очакваните резултати от тях, но липсва яснота по отношение на целта на всеки тест и/или критериите за успешното им провеждане и/или очакваните резултати. Минималният брой точки - 3 т. се получават от участник, който е представил техническо предложение, което не изяснява подхода му на работа по отношение на процеса на тестване или по начин, който не изяснява критериите за успешно провеждане на тестовете и очакваните резултати от тях. Аналогично е положението с оценяването по показатели С3, С4 и С 5, при които възложителят е пояснил какво точно има предвид при употребата на изразите "точно", "ясно", "конкретно", "детайлно" и др. Съдът намира за неправилно заключението на КЗК, че така формулираната от възложителя методика за оценяване по визираните показатели предполага субективна оценка, защото конкретните пояснения, дадени в същата методика, дават възможност на помощния орган на възложителя да прецени степента на съответствие на всяко от постъпилите технически предложения с изискванията на техническата спецификация. Съобразно изискванията на ЗОП при обективиране работата на назначената от възложителя комисия, тя следва в съставения от нея протокол да изложи конкретни и относими мотиви при оценяването на всяко от предложенията, като ги съпостави с изискванията в обявената методика за оценяване. Поради това съдът счита, че се касае за експертна, а не за субективна оценка, която се формира в случая въз основа на експертната компетентност на членовете на помощния орган на възложителя. С оглед на това решаващият съдебен състав счита, че оспорената от ЕТ "МАРК - Мариана Доцинска" методика за оценяване отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 2 и чл. 28а, ал. 3 от ЗОП, защото е изпълнени условията на законодателя при изготвяне на документацията за участие, указанията за определяне на оценката по всеки показател да дават възможност да бъдат сравнени и оценени обективно офертите на участниците, като относно качествените показатели е посочен начинът за тяхното оценяване с конкретна стойност чрез експертна оценка. Съдът счита за основателно възражението на касационния жалбоподател против счетеното от КЗК за незаконосъобразно условие на възложителя участниците в процедурата да са изпълнили през последните три години минимум две доставки, еднакви или сходни с предмета на обжалваната поръчка и по-конкретно в "структури, които оперират с природен газ". Органът по преразглеждането е приел, че изискването "структури, които оперират с природен газ" е несъвместимо с последните измененията на ЗОП (в сила от 1 юли 2014 г.), с които законодателят е забранил включването на изисквания, които са свързани с изпълнението на определен брой договори с конкретно посочване на предмета им, източника на финансиране и други. КЗК не е конкретизирала нормата, на която се позовава, но явно има предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 6, изречение второ от ЗОП. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза не са нарушени изискванията на законодателя, тъй като възложителят не е изискал изпълнение на договори от обществени поръчки, а е посочил "доставки", не е визирал изпълнение на конкретно посочени програми или проекти, не е посочил източник на финансиране и не е изискал изпълнение на договори с конкретно посочване на предмета им, а е вписал "структури, които оперират с природен газ". В случая възложителят е посочил в обявлението, че изискването касае доставки със сходен предмет с предмета на настоящата обществена поръчка. При тези данни съдът намира, че в случая оспореното изискване относно техническите възможности на участниците е в пълно съответствие с нормата на чл. 25, ал. 5 от ЗОП, изискваща съобразяване с предмета на обществената поръчка, както и с чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗОП, по силата на която възложителят има възможност да изиска от участниците да представят списък с доставките или услугите, които са еднакви или сходни с предмета на обществената поръчка. Във връзка с изискуемия от възложителя финансов ресурс за изпълнението на поръчката съдът счита следното: КЗК е преценила условието участниците в процедурата да разполагат с финансов ресурс за изпълнението на поръчката в размер не по-малко от 1 500 000 лева за прекомерно и ограничително по смисъла на чл. 25, ал. 5 и 6 от ЗОП. Комисията се е позовала на прогнозната стойност на поръчката, която възлиза на 5 950 000 лева и на това, че в проектодоговора към документацията за участие е предвидена схема на регулярно плащане при изпълнение на отделните дейности, като първото заплащане е 35% от общата цена. Настоящият съдебен състав намира за неправилно това становище, защото спорното изискване е изцяло съобразено с условието на законодателя, зададено в императивната норма на чл. 50, ал. 1, изречение второ от ЗОП, според който нормативен текст възложителят поставя изискване за размера на финансовия ресурс, с който разполага участникът, който не може да надвишава 50% от прогнозната стойност на обществената поръчка. В конкретния случай размерът на изискваният от възложителя финансов ресурс за изпълнението на поръчката не по-малко от 1 500 000 лева е значително по-нисък от 50% от прогнозната стойност на процесната поръчка, като този размер е по-малък и от посочената стойност на първото плащане - до 35%. Относно посочената от КЗК схема за регулярно плащане, решаващият съдебен състав счита, че не изключва възможността възложителят да изиска съответстващ финансов ресурс, защото първото плащане до 35% от общата цена е предвидено да се осъществи в срок от 10 работни дни от одобрението на документите за извършените проучвателни дейности и проектирането и изготвянето на детайлна дизайн документация и детайлен проектен план. От съществено значение е обстоятелството, че в случая не е регламентирано авансово плащане, а първото плащане следва да се извърши едва след осъществяване на определено условие - след одобряването на посочените по- горе документи. През времето до визираното първо плащане участникът, който е определен за изпълнител, следва да разполага с достатъчно финансов ресурс за да започне подготовката на документите за проучвателни дейности и проектирането и изготвянето на детайлна дизайн документация и детайлен проектен план, като през този период той следва да извърши и необходимите проучвателни дейности, да заплаща заплати, осигуровки, застраховки, разходи по авансови плащания за доставка на оборудване, подготовка на софтуер и др. Ето защо съдът счита, че изискването за наличие на посочения от възложителя финансов ресурс гарантира качественото и своевременно изпълнение предмета на поръчката и е съобразено с останалите условия от документацията за участие и с изискванията на ЗОП. Във връзка с констатираното от КЗК нарушение при формулирането на Раздел III. 2.3. "Технически възможности" от обявлението, съдът счита, че не е налице твърдяното от ЕТ "МАРК - Мариана Доцинска" нарушение. В цитирания Раздел III. 2.3. от обявлението възложителят е вписал експертите, с които следва да разполага всеки участник, и е посочил, че изискванията за образование, професионална квалификация и професионален опит са зададени в т. 14.1.1. от Указанията за подготовка на офертата. Според КЗК препращането към документацията за участие води до непълнота в съдържанието на обявлението за обществената поръчка, тъй като двата документа - обявлението и указанията за подготовка на офертите не са синхронизирани по съдържание, за да може след запознаване с условията на поръчката от обявлението всеки потенциален участник да добие представа дали може да отговори на изискванията на възложителя. Съдът намира за неправилно становището на Комисията и счита, че в случая са спазени изискванията на 25, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗОП, защото в обявлението се съдържа минималната изискуема от закона информация спрямо техническите възможности на участника чрез посочване изрично какви конкретни специалисти следва да бъдат осигурени за изпълнение предмета на поръчката и документът - Списък на техническите лица, с който следва да се докажат изискванията за специалистите, като е посочен и образецът на цитирания документ. Настоящият съдебен състав намира, че ЗОП не съдържа забрана за препращане към документацията за участие, поради което счита, че такава не трябва да се извежда по тълкувателен път. Следва да се има предвид, че ако законодателят бе преценил, че в обявлението трябва да се съдържат абсолютно всички изисквания, би го формулирал изрично и това би направило излишно подготвяне и одобряване на документация за участие. От значение е и факта, че с измененията в ЗОП, публ. в ДВ, бр. 40/13.05.2014 г., документацията за участие следва задължително да се публикува в профила на купувача в първия работен ден, следващ публикуването на обявлението, по който начин цялостната информация, съдържаща се в обявлението и в документацията става известна на потенциалните участници във възлагателната процедура по едно и също време. Интересите на всички участници в поръчката са гарантирани, защото документацията за участие се обявява на публичнодостъпната част от електронната страница на възложителя, чиито адрес е надлежно посочен в решението и обявлението за обществена поръчка чрез хипервръзка, съобразно чл. 22в от ЗОП. Съдът намира, че следва да се съобрази и обемът на конкретната обществена поръчка и нейната значителна сложност, поради което предвид ограничения брой знаци, предвиден в образеца за обявлението на поръчката, липсва физическа възможност за възпроизвеждане на всички изисквания към експертите, които са подробно регламентирани в документацията за участие - в т. 14.1.1. от Указанията за подготовка на офертата. Според настоящия съдебен състав правните изводи в обжалваното решение за нарушение на изискванията по чл. 68, ал. 9 от ЗОП относно начина за представяне на допълнителни документи, са необосновани. КЗК е приела, че в разпоредбата на чл. 68 от ЗОП и в останалите текстове в закона не се регламентира начин на представяне на допълнително изисканите от комисията документи и не е възложено на възложителя да определя този начин. Органът по преразглеждането е отчел обстоятелството, че в чл. 57, ал. 1 и сл. от ЗОП е посочено, че офертата и пликовете, от които тя се състои, се представят в запечатани и непрозрачни пликове, но е счел, че това изискване не може да бъде отнесено и към допълнително изисканите от комисията документи след отварянето на офертите, защото офертите на участниците вече били отворени публично от комисията и в присъствието на представители на участниците. Съдът намира, че възложителят с приемане на възможността за заменяне или представяне на нови документи при констатирани несъответствия е изпълнил изискването на закона и посочването това да стане в запечатан плик лично, по пощата или чрез куриер няма характер на нарушение. Отпадането на конфиденциалния характер на документите не се засяга от представянето им в запечатан плик, което не е нарушение на принципите на публичност и прозрачност, предвидени в чл. 2 от ЗОП, доколкото в нормата на чл. 33, ал. 4 от ЗОП изрично е уредено правото на участниците да посочат коя част от офертата има конфиденциален характер, включително документите в плик № 1 и допълнително представените документи за окомплектоването на този плик. Тоест с определения от възложителя начин на представяне на горепосочените документи не се засягат и ограничават интересите на участниците в процедурата, а се гарантира правото им, регламентирано в чл. 33, ал. 4 от ЗОП. Съдът счита, че основното основание за законосъобразност на атакуваното изискване се съдържа в нормата на чл. 58а, ал. 2 от ЗОП, по силата на която обменът на информацията може да се извърши по пощата, по факс, по електронен път по реда на ЗЕДЕП или чрез комбинация от тези средства по избор на възложителя. Следователно законодателят е предоставил именно на възложителя възможността да избере каква комбинация от визираните средства да ползва при обмена на информация в хода на възлагателната процедура, в това число и относно начина на представяне на документите по чл. 68, ал. 9 от ЗОП. От значение е и обстоятеството, че не всички документи биха могли да се представят по факс или по електронен път, защото някои от изискуемите декларации и др. следва да се представят в оригинал. Освен това съдът счита, че чрез представянето на допълнителните документи в запечатан плик се обезпечава тяхната комплектност и достигането им в цялост до помощния орган на възложителя, като се преодолява риска от загубване на някой от документите. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че не се касае за нарушение, което засяга правата на потенциалните участници, както погрешно е прието в мотивите на обжалваното решение. Относно становището на КЗК, че изисканите от възложителя сертификати за внедрени системи за управление на сигурността на информацията ISO 27001:2013 (или еквивалент) и за управление на услугите ISO 20000-1:2011 (или еквивалент) трябва да се прилагат към документите за подбор на съответния участник - плик № 1, а не към неговото техническо предложение, съдът счита, че в конкретната хипотеза не е осъществено нарушение. Органът по преразглеждането неправилно е счел, че цитираните сертификати се отнасят до техническите възможности и квалификация на участника и нямат пряка връзка с описанието на изпълнението на поръчката - предмет на оценка по техническите показатели. Този извод на Комисията не е съобразен с Пълното описание на предмета на поръчка, в което изрично е обосновано, че посочените два сертификата са свързани пряко с изпълнението на процесната поръчка, защото участникът, определен за изпълнител следва да извършва гаранционна поддръжка на системата в съответствие с предложената от него и утвърдена методология за система за управление на услуги, предвид изискванията на сертификат ISO 20000-1:2011 или еквивалент. От тук следва изводът, че този сертификат се изисква с оглед гарантиране ефективното изпълнение на услугата за поддръжка системата за внедряване, съобразена с обявената техническа спецификация и сложността и значимостта на системата, представляваща част от предмета на поръчката, поради което спорният сертификат следва да е част от техническото предложение за изпълнение на поръчката. Досежно изискуемия сертификат за внедрени системи за управление на сигурността на информацията ISO 27001:2013 или еквивалент решаващият съдебен състав се съобразява с обстоятелството, че в процеса на изпълнение на поръчката съответният изпълнител ще има достъп до специфична информация, свързана с разположение, данни и особености на цялостната система на възложителя, съставляваща част от критичната инфраструктура на държавата и в нея има стратегически обекти, които са от значение за националната сигурност, съгласно ПМС № 181/20.07.2009 г. и ПМС № 3/10.01.2013 г. Съдът не споделя становището на КЗК, че процесните два сертификата са част от документите за подбор, позовавайки се на чл. 51, ал. 1, т. 13 и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП, защото посочените правни норми регламентират представянето на сертификати за системи за управление на качеството и относно опазване на околната следа. В случая обаче спорните сертификати са извън тези категории, тъй като изискването на възложителя е за представяне на сертификати за внедрени системи за управление на сигурността на информацията и за управление на услугите. В този хипотеза е приложима нормата на чл. 33а, ал. 1 от ЗОП относно признаване от възложителя на сертификати, която разпоредба се намира в част втора, раздел IV от ЗОП, който раздел е озаглавен "Технически спецификации". По отношение изискванията към експерти № № 1, 2, 3, 4, 5 и 7 съдът счита, че КЗК е констатирала нарушения без правно основание за това. Спорните изисквания са формулирани в зависимост от избраните от участниците методологии и начини за изпълнение, като е предоставена възможност за осигуряване на компетентни експерти, поради което съдът намира, че не е нарушен ЗОП с поставяне на изисквания за сертификати, които са свързани с предмета на обществената поръчка. В случая възложителят е задал изискванията към участниците, които са съобразени с конкретната поръчка и обезпечават доказване на възможността за изпълнение. Конкретизирането на изискванията към експертите е в оперативната самостоятелност на възложителя, а в случая КЗК е приложила неправилно закона, като е подменила контрола по законосъобразност с преценка по целесъобразност относно изискванията към посочените по- горе експерти. КЗК неправилно е приела, че изискването към експерт 1 "Ръководител на проекта" да притежава валидни сертификати за две различни методологии за управление на проекти - PMI Agile и PMP или еквивалентни е ограничаващо и прекомерно. Възложителят е мотивирал визираното условие със значителната сложност на конкретната географска информационна система, която изисква комплексна методология за изпълнение на проекти от този ред. С оглед на това съдът намира, че двете зададени методологии не са заменяеми, а следва да се прилагат съвместно, защото се допълват, поради което визираното изискване не е прекомерно. То не е и ограничаващо, предвид изрично предвидената възможност предложеният експерт 1 да притежава сертификати, които са еквивалентни на PMP и на PMI Agile. Във връзка с изискването екперт 2 "Ръководител осигуряване на качеството на софтуер" да притежава сертификат "Вътрешен одитор за Системи за управление на качеството ISO 9001:2008 или еквивалент" КЗК неправилно е преценила, че е неотносимо към предмета на конкретната поръчка и функциите на ръководителя по осигуряване на качеството на софтуера не включват осъществяване на дейности по одитиране. В случая КЗК не е съобразила, че посоченото условие е пряко свързано със стриктните изисквания по отношение на фактическото и документално изпълнение на поръчката и със значително завишените изисквания за качество и за управление на риска. Касае се за проект с особено висока степен на сложност, свързана с цялостно решение с множество етапи - от доставка инфраструктурно оборудване до внедряване на специализирана софтуерна разработка. Функциите на ръководителя осигуряване на качеството на софтуера са в непосредствено изпълнение на изискванията този експерт да извършва одитиране, изразяващо се в ежедневно следене на процесите по време на изпълнение на проекта и резултантната ГИС да отговаря на всички нормативни изисквания на Закона за енергетиката, Закона за енергийната ефективност, приложимите наредби относно безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, както и относимите Регламент (ЕО) 715/2009, Регламент (ЕС) 1227/2011, Регламент (ЕС) 312/2014, Директива 2009/73/ЕO и др. Спрямо изискванията към експерт 3 "Софтуерен инженер/интеграционен консултант" КЗК е счела за основателно твърдението на ЕТ "МАРК - Мариана Доцинска", че изискването за наличие на интеграционен консултант е неприложимо към предмета на обжалваната поръчка. Този извод е неправилен и необоснован, защото в пълното описание предмета на поръчката /ПОПП/ са включени изисквания, обуславящи изпълнението на проекта с включване на интеграционна система с цел бъдеща интеграция към други информационни системи. Възложителят изрично е посочил в ПОПП, че интерфейсите за интеграция трябва да са готови и тествани. В този смисъл са конкретните изисквания, включени в предмета на поръчката: да поддържа лесна интеграция с други ГИС софтуери на различни производители; да поддържа предоставяне на изображения на много потребители, да поддържа индустриални стандарти за предоставяне на уеб услуги; да поддържа предоставяне на данни на различни геопространствени клиентски системи, интернет браузъри, ГИС приложения, САD приложения, мобилни приложения; да предоставя единно място за създаване и ползване на ОGС или еквивалент, без необходимост от инсталиране на допълнителни модули и др. При тези данни съдът счита, че възложителят е регламентирал изрично, че изградената ГИС следва да е напълно готова за осъществяване на бъдеща интеграция, без допълнителни дейности по същата, за изпълнение на интеграцията, като компетентността на експерт 3 следва да осигури внедряването на ГИС по такъв начин, че интерфейсите за интеграция да са готови и тествани. Относно изискването към експерт 4 "Инженер по осигуряване на качеството на софтуер" да притежава сертификат за интеграционно тестване КЗК отново е счела, че е прекомерно предвид това, че в документацията за участие не е предвидено извършване на подобна дейност. Така изложеното становище на Комисията е несъответстващо на предмета на процесната обществена поръчка и на ПОПП, съставляваща неразделна част от обявената документация за участие. По-горе бе подробно отразено, че в ПОПП се съдържат условия, които предполагат изпълнението на проекта с включване на интеграционна среда с цел бъдеща интеграция към други информационни системи и предоставяне на услуги, изискващи интересите за интеграция да са готови и тествани. Ето защо участникът следва, съобразно обявената методика за оценка, да предложи методология и инструментариум за тестване, покриващ пълния обхват на проекта, както и осигуряване на интеграция между отделните софтуерни модули на системата. По отношение изискванията към експерт 5 "Инженер консултант ГИС" органът по преразглеждането е счел за излишно и прекомерно изискването посоченият специалист да притежава минимум 8-годишен опит във внедряването на ГИС и над 7-годишен професионален опит в софтуерната разработка на ГИС. Според КЗК направеното разделение е неправилно, доколкото и двете отделни дейности се изпълняват последователно от един експерт при изготвянето и внедряването на дадена информационна система, с оглед на което е счетено, че възложителят е следвало да обедини изискването си относно опита на инженер консултанта в софтуерното разработване и внедряване на ГИС. Съдът не възприема тезата на КЗК, защото възложителят е обосновал необходимостта от визираното изискване, с това, че разработката и внедряването са две различни дейности, които са включени в предмета на процесната поръчка и инженерът консултант ГИС ще следва да изпълнява както дейността, свързана с разработване, така и дейността по внедряване на ГИС, което е изцяло съобразено с обявената документация. Следва да се има предвид, че изискванията на възложителя не са в противоречие с основните принципи на ЗОП и са съобразени с обхвата и сложността на предмета на поръчката и съответстват на императивните норми на чл. 25, ал. 5 и 6 от ЗОП, като изискването за посочения професионален опит е обосновано и КЗК не следва да преценява вместо възложителя необходимостта от професионалния опит на конкретния експерт. Във връзка с изискванията към експерт 7 "Софтуерен инженер интеграция на данни (ETL) и системи за бизнес анализи (BI)" КЗК е счела, че предметът на обжалваната поръчка включва единствено изграждане и внедряване на географска информационна система за нуждите на "Булгартрансгаз" ЕАД, а не и система за бизнес анализи, от което е извела заключение, че изискването към този експерт е прекомерно. Становището на КЗК е неправилно, защото не е съобразено със специфичния предмет на процесната обществена поръчка и с характера бизнес анализа. Системите за бизнес анализ (BI) предоставят на потребителите аналитични справки, като в случая функционалните изисквания към ГИС са групирани в шест основни други в документацията на поръчката и една от тях е за справки и анализи - секция К), озаглавена "Справки и анализи", с което се доказва тезата на възложителя, че значителна част от ПОПП от функционалния обхват на ГИС се отнася до справки и анализи. Основателно е възражението, развито в касационната жалба, че КЗК не е отчела факта, че качественото и навременно реализиране на предмета на поръчката предполага наличие на експерт софтуерен инженер, който да отговаря за разработката на програми за зареждането, интеграцията и обработката на данните от системите източници в базата данни за справки и анализи, да отговаря за проектирането и разработката на необходимите модели на данните в базата данни за справка и анализ, вкл. ОLАР, както и да отговаря за проектирането и разработката на самите справки и анализи - BI reports и BI справки. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че атакуваният акт на възложителя не страда от пороци, съставляващи отменителни основания. Като е достигнал до обратния извод органът по преразглеждането е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и спорът да се реши по същество с отхвърляне жалбата на ЕТ "МАРК - Мариана Доцинска", като неоснователна. Претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски в размер на заплатената държавна такса следва да се остави без уважение, с оглед нормата на чл. 122о, ал. 2 от ЗОП. На основание на горното и на чл. 122е от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение