Решение № 15434 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3729/2013 г.

Решение № 15434 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3729/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП - София чрез старши юрисконсулт Десислава Анкова против Решение № 541/28.01.2013 г., постановено по административно дело № 2210/2012 г. по описа на Административен съд София-град, I отделение, 44 състав., с което е отменена Заповед за налагане на ПАМ № 12721-0174171/10.01.2012 г. на Зам. Директора на ТД на НАП - София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение на АССГ, поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което заповедта за налагане на ПАМ да се потвърди. Ответникът - "Скай спорт 365-България" ООД в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12721-0174171/10.01.2012 г. на Зам. Директора на ТД на НАП - София, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, на "Скай спорт 365-България" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Цар Борис I" № 27Е, представлявано от Йордан Петров Динов е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект - интернет център за съдействие на клиенти, находящ се в гр. София, ж. к. "Младост 4", бл. 408 и забрана за достъп до него за срок от 1 (един) месец. Съдът е отменил заповедта, като незаконосъобразна, поради липса на административно нарушение по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и поради липса на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, съставляващо нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че в административното и съдебното производство не са събрани доказателства за извършване на реална продажба, респ. извършване на договор за хазартен залог в полза на жалбоподателя, нито по австрийското, нито по българското право. Поради това е приел наличието на отменително основание на чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Освен това според съда липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка води до невъзможност да се извърши проверка дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, представляващо едно от изискванията за законосъобразност на акта, което следва да се провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 от АПК. Решението е правилно. Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т., б. "а" от ЗДДС. Предпоставка за налагане на принудителната административна мярка е наличието на административно нарушение, в случая, изразяващо се в извършване на продажба на услуга без в обекта да има монтирано и въведен в експлоатация фискално устройство в интернет център за съдействие на клиенти, находящ се в гр. София, ж. к. "Младост 4", бл. 408, стопанисван и експлоатиран от "Скай спорт 365-България" ООД. Тежестта за доказване на административното нарушение тежи върху издателя на АУАН, а именно касатора. В случая от сключеният между Скай Спорт - 365 ООД, регистрирано като дружество по законите на Австрия и "Скай Спорт 365 България" ООД, регистрирано по силата на българския закон (чл. 4.4), "Скай Спорт 365 България" ООД е поел задължението да урежда улесняването, събирането и прехвърлянето от името на Скай Спорт 365 ООД - Австрия на информацията свързана с предложените залози, идващи от всяко едно залагащо лице-потребител, като според чл. 4.4.1 от договора залогът се приема от австрийското дружество. Цитираните разпоредби водят до извода, че в случая сумите по направените залози не преминават в патримониума на българското дружество, което е приемало залози от името и за сметка на австрийското дружество, т. е., "Скай Спорт 365 България" ООД не е действало от свое име и за чужда сметка, а от чуждо име и за чужда сметка. Следователно, дружеството не е извършвало продажба на услуги на територията на РБ, а издаваните от него разписки са доказателство, че договорът за паричен залог е сключен и то между австрийското дружество и лицето, което прави залога. От горното се установява, че по силата на сключения договор за предлагане на поддръжка, "Скай Спорт 365-България" ООД има изключителното право да представлява "Скай Спорт - 365" ООД - Австрия на територията на РБ и да посредничи при сключването на договор за залог между австрийското дружество и лицето, което прави залог, който договор се счита сключен, когато изпратения от последния залог, достига адреса на главната букмейкърска компания, с център на дейност и действащи офиси в Австрия. От това следва извод, че получаването на суми, така както е посочено в наказателното постановление (в случая на 10 лв.) от лице в интернет-център в гр. София не се касае за продажба на стока или услуга по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, а договор за посредничество при сключване на договор за залог, при който "Скай Спорт 365-България" ООД не получава възнаграждение от лицето предоставило сумата като залог, тъй като то действа в този случай от чуждо име и за чужда сметка. Издаването на разписка за залога е в изпълнение задължението на "Скай Спорт 365-България" ООД по договора да се отчете на австрийското дружество. Единственото възнаграждение, което "Скай Спорт 365-България" ООД получава заради представителството на Скай Спорт - 365 ООД - Австрия е по силата на чл. 4.15 от договора - за извършваните от него посреднически услуги и ексклузивно представителство. Горните изводи се подкрепят от приетите писмени доказателства, включително и от заключението на вещото лице, според което компютрите на жалбоподателя нямат инсталиран специализиран софтуер за сключване на хазартни сделки, а единствено софтуер за зареждане на интернет страници, като софтуера, който обезпечава залозите се намира извън пределите на РБ. По делото, не е спорно, че не е издаден фискален бон от интернет-център гр. София, което обстоятелство не е достатъчно, за да се обоснове наличието на административно нарушение по чл. 3, ал. 2 от Наредбата, респ. за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. Необходимо е да се установи причината за възникване на задължението за издаване на фискален бон, а именно осъществена продажба на услуга в процесния интернет център на посочената дата, на стойност 10 лева. Административният съд правилно е приел, че по този съществен правно релевантен факт липсват доказателства. При тези данни изводът на съда за недоказаност на извършена продажба на услуга, срещу която е платена сумата от 10 лева в интернет център е правилен, тъй като при липса на извършена услуга, липсва задължение за издаване на фискален бон, а оттук липсва и административно нарушение по чл. 3, ал. 2 от Наредбата, като условие за ПАМ. Законосъобразни са и другите изводи на съда, за липсата на мотиви в оспорения акт относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. Непосочването на мотиви - фактически основания за издаване на акта, каквито се изискват съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е винаги съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално предвидения срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, с конкретни обстоятелства, а не с посочване на конкретни принципи, на които се основава налаганото на ПАМ. При това положение, решаващият съд е бил лишен от възможността за преценка доколко административния орган е упражнил това свое правомощие в съответствие с целта на закона. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение