Решение № 221 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14949/2014 г.

Решение № 221 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14949/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по оспорване от Лиляна Михайлова Михнева от гр. Бургас, на чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/. В жалбата се твърди, че чл. 16 от ППЗСП определя за хората, отхвърлени от социалната система недостатъчна социална помощ, като размер, поради което следва да бъде променен. Твърди се също, че текстовете му противоречат на Конституцията и материалния закон. Ответникът по жалбата, Министерски съвет на Република България чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата, като излага подробни съображения, че е налице надлежна законова делегация за издаване на подзаконовия нормативен акт, спазени са административнопроизводствените правила и е налице съответствие на оспорените разпоредби с нормативните актове от по-висока степен. Иска същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, при съблюдаване изведеното от разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК право на оспорване, като подадена от лице със социални потребности. Разгледана по същество тя е неоснователна. Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи - чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл. 76, ал. 1 от АПК. Правилникът за прилагане на Закона за социално подпомагане е издаден от компетентен орган, Министерският съвет, по законовата делегация на § 3 от Заключителните разпоредби на Закона за социалното подпомагане. При издаването му е спазена предвидената процедура по глава трета от Закона за нормативните актове /ЗНА/, приложима редакция към момента на приемане на оспорените разпоредби. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП регламентира правото да се отпусне еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата.