Решение № 14335 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4763/2019 г.

Решение № 14335 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4763/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на заместник-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Велико Търново против решение № 109 от 12.03.2019 г., постановено по адм. дело № 922 по описа за 2018 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлен подаденият протест от прокурор в Окръжна прокуратура - Велико Търново с искане за отмяна на чл. 23, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, т. 1 и т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Велико Търново (приета с решение № 68 по протокол № 9/28.12.2017 г., изменена и допълнена с решение № 1385 и 1386 по протокол № 77/29.01.2015 г. на Общински съвет - Велико Търново) в частите, с които е предвидено събиране на постоянна месечна такса. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за неправилна преценката на съда относно основният довод за незаконосъобразност на оспорената разпоредба в частта й за постоянната месечна такса за ползване на детски градини и детски ясли, а именно противоречие с норма от по-висок ранг, изразяващо се в отклонение от принципа на чл. 81 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), приложим за уреждане на въпросната материя според препращащата разпоредба на чл. 298, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Счита, че обосноваността на размера на постоянната такса не изключва необходимостта възникването на самото задължение за плащането й да съответства на нормите от по-висок ранг и въведените с тях принципи като този, че таксата се дължи само за ползвана услуга. Искането от съда е да отмени решението на Административен съд - Велико Търново като неправилно и вместо него да постанови ново решение, с което да отмени оспорените разпоредби от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Велико Търново в частите, с които е предвидено събиране на постоянна месечна такса, като незаконосъобразни поради противоречие с материалноправни разпоредби от по-висок ранг. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – Общински съвет - Велико Търново, оспорва касационния протест като неоснователен в представени по делото писмени бележки, чрез процесуален представител, и моли за отхвърлянето му от съда. Счита, че съдебното решение е правилно постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадения касационен протест и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационният протест е подаден от надлежна страна, за която оспореното първоинстанционно съдебно решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е частично основателен. С оспореното решение № 109/12.03.2019 г. по адм. дело № 922/2018 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, постановено в производство по чл. 185 и сл. от АПК, съдът е отхвърлил протеста на прокурор в Окръжна прокуратура - Велико Търново с искане за отмяна на разпоредбите на чл. 23, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, т. 1 и т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Велико Търново (Наредбата). За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че подзаконовият нормативен акт е постановен от компетентен орган в съответствие с правомощието по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 23 и чл. 17, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА и в изпълнение на законовата делегация по чл. 6, ал. 1, б. "в", във вр. с чл. 9 от ЗМДТ, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на разпоредбите от Наредбата съдът е приел, че те са в съответствие с разпоредбите на ЗМДТ, ЗМСМА и ЗПУО. Посочил е, че законодателят е предвидил безплатно обучението като процес, не и изобщо освобождаване и недължимост на таксата за ползване на детски градини - арг. чл. 9, ал. 4 от ЗПУО. Позовал се е на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗНП (отм.); и чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗПУО, които освобождават родителите/настойниците единствено от плащане на такса за услугата "обучение", но не и от такса за останалите услуги – "възпитание" и "отглеждане" на детето, като последната обхваща и разходи за храна. Разграничението на разходите за видовете дейности, което е направено в доклада към предложението за приемане на измененията в чл. 23 от Наредбата, налага използването на различни компоненти, съставляващи таксата, за да се обоснове кога в размера на таксата се включват разходите за обучение. Според съда тези разходи не се влияят от посещаемостта в детските заведения, следва да се заплащат от родителите/настойниците на децата, които не са в период на задължителната предучилищна подготовка и поради това са визирани като постоянен/твърд размер на таксата. Приел е, че използваният подход в Наредбата за определяне на таксата чрез диференциране на разходите по елементи, като ценообразуващи фактори, може да се приеме за обоснован, поради което комбинирането на двата метода за определяне местните такси – прост/твърд размер и пропорционален, не противоречи на законовите принципи. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно поради нарушение на материалния закон. Разпоредбите на чл. 23, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, т. 1 и т. 2 от Наредбата, изменени и допълнени с решения № 1385 и 1386 по протокол № 77/29.01.2015 г. на Общински съвет - Велико Търново, регламентират задължение за заплащане на месечни такси, състоящи се от постоянна месечна такса и присъствена такса, от родителите или настойниците за ползване на детски градини и детски ясли в следните размери: ал. 1) За децата в групи преди задължителната предучилищна подготовка в целодневни детски градини и обединени детски заведения - 21, 00 лв. (постоянна месечна такса) за месеца плюс 36, 00 лв. (присъствена такса) пропорционално за всеки работен ден, в който е посетено заведението; ал. 3) За децата в подготвителна група в целодневни детски градини и обединени детски заведения за периода от 01.06. до 14.09. за ползване на детски градини от деца придобили удостоверение за завършена подготвителна група и подлежащи на прием в първи клас през текущата градина, се заплаща 21, 00 лв. (постоянна месечна такса) за месеца плюс 36. 00 лв. (присъствена такса) пропорционално за всеки работен ден, в който е посетено заведението; ал. 4, т. 1) За целодневни детски ясли - 26, 00 лв. (постоянна месечна такса) за месеца плюс 31, 00 лв. (присъствена такса) пропорционално за всеки работен ден, в който е посетено заведението; ал. 4, т. 2) За яслена група в ОДЗ - 21, 00 лв. (постоянна месечна такса) за месеца плюс 36. 00 лв. (присъствена такса) пропорционално за всеки работен ден, в който е посетено заведението. Пред съда са протестирани разпоредбите на чл. 23, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, т. 1 и т. 2 от Наредбата само в частите, в които е предвидено заплащане на постоянна месечна такса. Съгласно чл. 81 от ЗМДТ, за ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси. Съобразно чл. 86, ал. 1 от ЗМДТ, тези такси са в размер на съответстващата реална издръжка на едно лице, като в ал. 2 на чл. 86 от ЗМДТ са определени компонентите, които тя включва. По силата на чл. 6, ал. 1, б. "в" от ЗМДТ, достъпът до местна услуга за ползване на детска ясла и градина е безусловно свързан със заплащането на местна такса. Анализът на посочените разпоредби води до извода, че местните такси за ползване на детски ясли и детски градини са месечни и се дължат от родителите и настойниците за услугата "ползване на детски ясли и градини". В случая при формирането на месечната такса за ползване на детски ясли и детски градини в чл. 23 от Наредбата е предвидено част от същата да е постоянна, независимо дали детето посещава или не детското заведение. Това нормативно разрешение е материално незаконосъобразно, тъй като преурежда обществени отношения, вече регламентирани от закона. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, данъците и таксите се установяват само от Народното събрание със закон. С чл. 141, ал. 3 от Конституцията на РБ и чл. 8 от ЗМДТ законодателят регламентира правомощие на общинския съвет да определя размера на таксите. Таксите се заплащат за предоставяне на услуга и се определят като размер въз основа на необходимите административни и/или материалнотехнически разходи по нейното предоставяне. Задължението да се плати се поражда по волята на лицето, което желае да се ползва от дадена услуга. В чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ са установени видовете такси, които общината събира, сред които такси за ползване на детски ясли и детски градини. Не съществува възможност с подзаконов нормативен акт съответният общински съвет да въвежда нови местни такси, каквато е определената в случая "постоянна месечна такса", приета от административният съд като дължима "такса за разходи за обучение". В правомощието на общинския съвет е само да определя конкретния размер на таксата, дължима за реалното ползване на услугата. С определянето на постоянна част като компонент на таксата за ползване на детски ясли и детски градини с протестираните разпоредби на Наредбата, общинският съвет е формирал задължение, което не е законово регламентирано и като такова е незаконосъобразно. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлен протеста против разпоредбите на чл. 23, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, т. 1 и т. 2 от Наредбата в частите, с които е предвидено заплащане на постоянна месечна такса, и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отменят като незаконосъобразни тези текстове от Наредбата. С подадения протест от заместник-окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - Велико Търново е оспорена и разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата в частта, с която е предвидено събиране на постоянна месечна такса, с искане на отмяната й от съда като незаконосъобразна. С обжалваното първоинстанционно решение съдът е отхвърлил протеста и в тази му част. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата (изм. и доп. с решения № 1385 и 1386 по протокол № 77/29.01.2015 г. на Общински съвет - Велико Търново), регламентира задължение за заплащане на месечни такси от родителите или настойниците за ползване на детски градини и детски ясли в следния размер: за децата в подготвителна група в целодневни детски градини и обединени детски заведения - 25.00 лв. (присъствена такса) пропорционално за всеки работен ден, в който е посетено детското заведение. Видно от текста на алинея втора на чл. 23, в нея не е регламентирана дължимост на постоянна месечна такса, а само втората компонента - присъствена такса от 25,00 лв., поради което протестът в тази част е неоснователен. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила в тази част. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане с касационния протест за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 228 от АПК, Общински съвет - Велико Търново следва да бъде осъден да заплати на Окръжна прокуратура - Велико Търново съдебно-деловодни разноски в размер на 20 лева – внесена такса за съобщаване на оспорването чрез обявление в Държавен вестник. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,