Решение № 10672 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7074/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. А. И., гражданин на Сирия, подадена от процесуалния му представител адв. Б.Делчева, против решение 5518 от 30.05.2025г., постановено по адм. дело 1067/2025г. ан Административен съд Хасково, с което е потвърдено решение 2788 от 31.03.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за отказ от предоставяне на бежански и хуманитарен статут в Република България. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се подробни доводи в подкрепа на становището за незаконосъобразност на съдебното решение. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, ведно с законните последици от това. В съдебно заседание касационния жалбоподател лично е заявил, че поддържа касационната жалба. Представя писмена защита. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Хичовски, в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след преценка на направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на касационно оспорване, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. А. И., гражданин на Сирия, против решение 2788 от 31.03.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, като решението съдържа фактически и правни основания за издаването му, установено е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон, и в съответствие с неговата цел. Административния съд е приел, че въз основа на проведеното интервю, правилно е преценено от административния орган, че не е осъществено преследване съобразно заложеното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Прието е, че макар и чужденецът да описва условия на нестабилност, война, сблъсъци между различни въоръжени сили и обща несигурност в Сирия, но липсват конкретни факти и обстоятелства, от които да е видно, че спрямо чужденецът е било осъществено или има реална опасност да бъде осъществено преследване поради раса, религия, народност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Д.И. не е бил арестуван, осъждан, заплашван или подложен на насилие от държавни органи или групи, над които държавата не упражнява ефективен контрол, поради някой от релевантните признаци по чл. 8 от ЗУБ. Не се твърди същия да е членувал в политически организация или да е извършвал действия, с които да се е противопоставил на властта или въоръжени групировки. Съдът е приел, че инцидентът с арабите в центъра в Харманли е настъпил на територията на Р.България и е свързан с междуличностен конфликт а не с основание чл. 8 от ЗУБ. Сочената дискриминация срещу кюрдите е представена в общ план, без конкретизация същите да се отнасят до него. По отношение на твърдяната информация за убити роднини и съседи не сочи, че той е бил конкретна цел, а по скоро представлява информация имаща отношение за общата ситуация. Въз основа на така установеното съдът е приел, че не са налице индивидуализирани обстоятелства, от които да произтича реална опасност за живота или свободата на чужденеца поради някой от законоустановените признаци. Административния съд е взел предвид обстановката в Сирия към момента на постановяване на съдебния си акт и е приел, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите й, в това число наличието на предпоставки по чл.8 от ЗУБ. На следващо място административният съд е приел, че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗУБ с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че чужденецът е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Съдът след извършен анализ на представената справка от Дирекция Международна дейност към ДАБ, бежанската история в синхрон с относимата правна уредба и решение от 17.02.2009г. по дело С-465 на Съвета е установил, че по отношение на оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ, нито към момента на издаване на административния акт, нито към момента на постановяване на съдебното решение. Не се е установило и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца, вследствие на събития настъпили след напускане на държавата му на произход. На последно място съдът е приел, че не са налице и основанията визирани в чл.9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Административният орган е извършил преценка на сигурността в Сирия с оглед данните в изготвената справка. Справката е изготвенаот компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити чрез отразяване на фактическите и правните основания за издаването му. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. Първостепенният съд правилно е установил, че заявените от чуждия гражданин твърдения, не попадат в хипотезата на чл. 8 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на Д.И. е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване поради посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ факти. Не се установява чужденецът да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия. Следва да се има предвид това, че Д.И. е дошъл в Република България нелегално. Същият не е бил обезпокояван от държавните власти. В административното производство е декларирал, че не е бил арестуван, съден или осъждан. Видно от представената бежанска история чужденеца е напуснал Сирия заради войната и дискриминацията над кюрдите от арабите. Твърди, че вуйчо му, братовчед му и съседа му са били убити, както и че над същия е упражнено насилие в Лагера в Харманли. Ето защо касационната инстанция намира, че причината, поради която жалбоподателя е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което правилно административния съд е приел, че спрямо чужденеца липсват материалноправните предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. В настоящия случай не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налага извод за липса на доказателства Д.И. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне в държавата му на произход. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на актуална информация относно Сирия. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. В настоящия случай следва да се отчете от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. В касационното производство са представени справки с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. и вх. МД-02-398/21.07.2025 г., от които настоящият съдебен състав не може да направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Цитираните в касационната жалба от процесуалния представител на чуждия гражданин статии от интернет, не могат да променят тези изводи, доколкото цитираните статии не произхождат от официални източници, а представляват медийни публикации. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение