Решение № 11215 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5200/2009 г.

Решение № 11215 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5200/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Шумен срещу решение № 11 от 27.02.2008 г. по адм. д. № 307/2008 г. по описа на Административен съд гр. Шумен. Релевирани са оплаквания за недопустимост и нарушение на материалния закон. Ответницата Румянка Стоянова Иванова от гр. Шумен не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 11 от 27.02.2008 г. по адм. д. № 307/2008 г., Административен съд гр. Шумен е отменил Заповед № 65-1 от 25.09.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Община Шумен, потвърдена с Решение № 94 РР-9/58 от 29.10.2008 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Шумен, с която на Румянка Стоянова Иванова от гр. Шумен е прекратена месечната помощ по чл. 9 ППЗСП в размер на 36.30 лв., считано от 1.08.2008 г. Съдът е приел за установено, че административният орган не е доказал наличие на промяна на обстоятелствата, а именно че оспорващата е напуснала постоянния си адрес в гр. Шумен и се е установила постоянно в друга община, поради което и направеният от него извод, че са налице основания за прекратяване на месечната помощ е незаконосъобразен. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Недопустим е съдебен акт, който е постановен в нарушение на разпоредбите за разглеждане на спора по същество. В конкретния случай не са били налице такива процесуални пречки. Касае до съдебна фаза на производството по издаване административни актове в областта на социалното подпомагане, което съдебно производство се развива по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 13, ал. 5 ЗСП. Ето защо оплакването за недопустимост на съдебното решение се възприема като неоснователно. Видно от Заповед № 65-1 от 25.09.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Община Шумен помощта по чл. 9 ППЗСП е прекратена с мотиви, че лицето не живее на посочения в молбата- декларация постоянен адрес, съгласно чл. 8 ППЗСП, поради което не могат да се преценят обстоятелствата от семеен, битов и здравен характер по чл. 27, ал. 2 и 3 ППЗСП. От допълнителния анкетен лист е видно, че декларирания от Румянка Стоянова Иванова постоянен адрес в гр. Шумен, ул. "Полковник Калитин" № 18 е посетен от социалните работници три пъти в продължение на десет дни. Правилно съдът е преценил, че отсъствието на лицето от този адрес в продължение само на десет дни не може да тълкува като напускане на постоянния адрес. Административният орган не се е съобразил с чл. 93 от Закона за гражданската регистрация. В чл. 32, ал. 2 от ППЗСП изчерпателно са изброени хипотезите, при които месечните помощи се прекратяват. В случая не е налице нито една от нормативно регламентираните хипотези. По административната преписка липсват каквито и да са доказателства, че основанието за отпускане на помощта по чл. 9 ППЗСП е отпаднало. Законосъобразни са и изводите на съда за нарушение на чл. 26 и сл. АПК. Съгласно чл. 2, ал. 1 АПК, кодексът се прилага за административните производства пред всички органи на Република България. След като Иванова не е била открита от социалните работници в продължение на 10 дни, то тя повече не е била уведомявана за започналото срещу нея производство за прекратяване на отпуснатата й помощ. Нарушено е задължението за уведомяване за започване на административното производство, регламентирано в чл. 26 АПК. Само това нарушение на административнопроизводствените правила е достатъчно за отмяна на обжалвания административен акт. По изложените в мотивите съображения настоящият тричленен състав на ВАС възприема касационната жалба като неоснователна и оставя в сила обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,