Решение № 13672 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9289/2011 г.

Решение № 13672 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9289/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет чрез процесуален представител против решение № 3143 от 07.03.2011 г. по адм. дело № 3545/2010 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменено решение № 73 от 08.02.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет в частта, с която на Набавизадех Сайед Камал Сайедабас - гражданин на Иран му е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут и административната преписка е върната на председателя на административния орган за произнасяне съобразно дадени указания за прилагане на материалния закон. Поддържат се доводи за нарушен материален закон, съществено нарушени съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. З АПК. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която е отменено решение № 73 от 08.02.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) относно предоставянето на хуманитарен статут и евентуално връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - Набавизадех Сайед Камал Сайедабас чрез процесуален представител релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е извършил проверка на за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и въз основа на фактите по делото и приложимото право е обосновал изводи относно липсата на основания, визирани в чл. 8 за предоставяне на статут на бежанец, но е обосновал извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ на жалбоподателя, поради което е постановил обжалвания резултат. Решението е неправилно, тъй като е нарушен материалния закон досежно изводите за наличие на формалните основания за предоставяне на хуманитарен статут, а от друга страна решението е необосновано, тъй като изводите на съда са в противоречие с установени опитни правила при преценка на фактите и при извличане на правните последици от тях. Съдът не е обсъдил установените в административното производство наведени фактически и правни основания и в частност противоречията и несъответствията в представената бежанска история, като не е обсъдил доколко следва да се считат доказани твърденията на чужденеца. От друга страна твърденията сами по себе си дават основания за провеждане на процедурите по ЗУБ за предоставяне на закрила, но следва като краен резултат за предоставянето да е налице следното, а именно бежанската история да попада в някоя от хипотезите на чл. 8 или чл. 9 от ЗУБ, а в частност да е налице хипотезата на "реална" опасност от преследване по смисъла на ЗУБ. Предоставените данни в хода на административното, а впоследствие в съдебното производство и понастоящем не ангажират категоричен извод за "реална" опасност за живота и здравето на чужденеца, ако той би бил върнат в родината си на произход. Доказателствата не установяват наличие на такова положение в Иран, при което за конкретния случай да има реална опасност лицето да претърпи тежко посегателство по смисъла на закона. От приложената справка е видно, че предвид множеството изисквания към необходимите доказателства за обвинение в прелюбодеяние, малцина са тези, които биха могли да докажат обоснован страх от преследване от страна на властите като пряка последица от извършено прелюбодеяние. Формално е подходено при преценката на шириатското право в Иран спрямо деянието на чужденеца и вероятността там да му бъде наложено наказание за прелюбодейство, което впрочем не и доказано спрямо тамошното право, дееца не преследван за това деяние от официалните власти и субективните му възприятия относно евентуална и хипотетична опасност от наказание не попада в никоя от хипотезите за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно в някоя от приложимите международно-правни норми. Като е стигнал до различни правни изводи в частта относно предоставяне на хуманитарен статут, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което при констатираните касационни основания подлежи на отмяна. Решението е неправилно и на друго основание, а именно липсата на произнасяне относно законосъобразността на решението на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец на Набавизадех Сайед Камал Сайедабас, което налага отмяна и произнасяне по съществото на спора от настоящата инстанция. При тази фактическа установеност и при констатираните нарушения, решението подлежи на отмяна с решаване по същество на спора по делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия