Решение № 134 от 1.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4159/2017 г.

Решение № 134 от 1.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4159/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 324/05.04.2018 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване по касационни жалби, подадени от адв. К. А. в качеството й на процесуален представител на Х. К. Х. и на адв. М. Ш. - пълномощник на [фирма], против решение № 277/28.07.2017 г. по в. гр. д № 1244/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което частично е отменено решение № 176/21.04.2017 г. по гр. д. № 877/2016 г. по описа на Казанлъшки районен съд по исковете с правно основание чл. 128 във вр. чл. 245 КТ и с правно основание чл. 215 КТ и същите в отменената част са отхвърлени. В останалата обжалвана част решението на първата инстанция е потвърдено. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос за допустимите доказателствени средства за доказване получаването на трудово възнаграждение и командировъчни пари и следва ли последните да бъдат конкретизирани по пера, съобразно Наредба за служебните командировки и специализации. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените в жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение по чл. 290 ГПК/ решение № 188/09.10.2015 г. по гр. д. № 6561/2014 г. на ВКС, III г. о./, която се споделя изцяло от настоящия състав, а именно: Няма законови пречки задължението за изплащане на трудово възнаграждение да бъде изпълнявано и от трето лице. Този начин на изпълнение обаче следва да бъде установен от длъжника/работодателя/ с представяне на категорични доказателства. Когато е налице спор между страните по въпроса за изпълнение на какво задължение се отнася едно документирано плащане, длъжникът на паричното задължение трябва да докаже точното-конкретно и пълно изпълнение. От тези принципни отговори на въпросите не следва, че когато основанието за плащане не е ясно посочено в платежния документ, няма възможност това основание да бъде доказано с други доказателствени средства, като се отчетат становищата на страните. Така например в документа за плащане може да не е посочено основанието, но от размера на сумата, от съвпадението между датата на плащане и падежа на задължението, от липсата на други правоотношения между страните може да се достигне до извода, че основанието за плащане е трудово възнаграждение. Тогава, при проведено пълно, макар и косвено доказване на основанието, простото оспорване от страна на работника или служителя, че сумата е получена за нещо друго, налага той да докаже това свое твърдение. В този смисъл следва да се тълкува цитираното от въззивния съд решение № 746/05.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г., IV г. о. ВКС, в мотивите на което изрично е посочено, че по делото не са представени доказателства ответникът да има към ищеца други парични задължения, нито да е налице друго основание, на което ищецът да е получил тези плащания. По касационните оплаквания. В касационните жалби се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За да постанови обжалваното решение и да отхвърли частично иска с правно основание чл. 128 вр. чл. 245 КТ и иска по чл. 215 КТ въззивният съд е приел, че заплащаните суми по лични банкови сметки на Х. от управителя на дружеството, в качеството му на физическо лице погасяват задължението на самото дружество за заплащане на трудово възнаграждение и командировъчни пари, тъй като ищецът не е доказал твърдението си, че преведените суми, са с друго основание за плащане. При постановяване на решението си въззивният съд не е взел предвид, че са предявени две претенции - едната, за неплатено трудово възнаграждение, а другата, за заплащане на командировъчни пари по Наредба за служебните командировки и специализации. В мотивите на въззивното решение обаче е посочена една обща сума за неоснователна по двете претенции в размер на 18 462 лева, без да се разграничи по кой от двата иска за какъв размер е налице неоснователност, независимо, че в диспозитива на решението е налице посочване на всяко от отделните плащания. Този подход на посочване на основателност или неоснователност на претенциите не съответства на трайната практика на съдилищата, още повече, че самият ищец с допълнителна молба от 29.07.2016 г. е посочил общият размер на всяка една от претенциите си, а именно 6 831,20 лева - претендирано трудово възнаграждение и 31 598,10 лева командировъчни. Когато е налице спор между страните, както е по настоящето дело, по въпроса за изпълнение на какво задължение се отнася едно документирано плащане, длъжникът на паричното задължение, т. е. ответното дружество следва да докаже точното - конкретно и пълно изпълнение. Дружеството - работодател в отговора е възразило, че е заплатило полагащите се трудови възнаграждения, обезщетения, както и парични суми за командировки, като една част от тях били плащани на ръка, а друга част от тези пари по изрична негова молба били внасяни по банкова сметка за погасяване на негови задължения. Съдът не е анализирал в съвкупност доказателствата по делото - 18 бр. вноски бележки за преведени суми на В. Х., [фирма], в "Ю."-К. и 49 бр. вносни бележки за преведени по сметка на Х. суми в П. -К., основанието за тяхното внасяне и вносителя . Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза не е дала отговор на спорните въпроси, поради което въззивният съд е разрешил спора при съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно разпределение на доказателствената тежест. Съдът е бил длъжен да анализира в съвкупност всички доказателства по делото/ размер на сумата, дати на банковите преводи, данните от счетоводната експертиза/, за да прецени дали работодателят е доказал безспорно плащането на трудово възнаграждение или командировъчните пари. Липсата на такива мотиви за размера на всеки от обективно съединените искове и евентуалната необходимост от нова съдебно-счетоводна експертиза налагат касиране на решението и връщане на делото на друг състав на въззивния съд. По направените разноски за настоящата инстанция съдът следва да се произнесе при новото разглеждане на спора. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение трето и ал. 3 от ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.