Решение № 9026 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11290/2016 г.

Решение № 9026 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11290/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/. Образувано е по касационна жалба на "ЗАНГА" ЕООД срещу Решение № 4854/07.07.2016 г. по адм. д. № 10343/2015 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу писмо рег. № 1203-00-1149#4 от 30.09.2015 г. на Главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове и международни проекти" в Агенция по заетостта и ръководител на Договарящия орган на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", с което е отказано верифициране на разход в размер на 3 719.77 лв. по договор № ESF-1203-01-01062,схема BG051PO001-1.2.03 " Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност" - Компонент II. По същество със жалбата се претендира отмяна на първоинстанционното решение поради материална незаконосъобразност. Ответната страна - Главния директор на Главна дирекция " Европейски фондове и международни проекти" в Агенция по заетостта и ръководител на Договарящия орган на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", възразява срещу основателността на касационна жалба. Моли обжалваният акт да бъде оставен в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора и с оглед твърденията на страните съдът съобрази: С писмо рег. № 1203-00-1149#4 от 30.09.2015 г., ръководителя на ДО на ОП "Развитие на човешките ресурси" е отказал верифициране на разход в размер на 3 719.77 лв. по договор № ESF-1203-01-01062,схема BG051PO001-1.2.03 " Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност" - Компонент II приемайки, че всъщност подадените от "ЗАНГА" ЕООД искания за промяна на бюджетните разходи предполага повече от 15% изменение на договорените в бюджета стойности и появата на нов вид разходи, поради което и съобразно чл. 8, т. 8.2. от Общите условия на договора за безвъзмездна финансова помощ, верификация на разхода може да бъде допустима едва при подписано допълнително споразумение. Липсата на подобно споразумение обосновава недопустимост на искането, поради което е отказана верификация на разхода. За да отхвърли първоинстанционната жалба съдебният състав на АССГ е приел, че акта е издаден от компетентен орган, при спазване на производствените правила, в съответствие с целта на закона и материалноправните му разпоредби. Съдът се е позовал на чл. 8, т. 8.1. от Приложение 1 от ДБФП, по силата на който всякакви изменения се правят в писмена форма с допълнително споразумение така, както повелява и ПМС № 121/31.05.2007 г. Съгласно чл. 8, т. 8.2. от Приложение 1, в случаите, когато промяната в бюджета засяга увеличаване или намаляване с 15% на разходите и когато е налице появата на нови бюджетни пера, които не са договорени с първоначалният бюджет, подписването на допълнително изменение е задължително. В този контекст и отчитайки конкретните разходи, от една страна - замяна на дълготраен нематериален актив/софтуер/, с дълготраен материален актив/фотоапарат/, съдът квалифицира като промяна на бюджетно перо, успоредно с това разходите по група Б т. 2.1. от бюджета на проекта са изменени - превишени с 9.37%, разходите по група Б т. 2.2. изменени - превишени с 24%, разходите по група Б т. 2.4. - намалени с 15.69% и по група Б т. 3-изменени с 38.43%. По отношение на посочените изменения съдът е потвърдил изводите на ДО, а именно - разходите подлежат на верификация единствено след допълнително споразумение, чието неподписване между страните обосновава и законосъобразността на изявлението на органа. Така постановеното решение е правилно. По силата на § 1 от ДР на ЗУСЕСИФ "Административен договор" е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. В процесният административен договор за ПБФП е въведено условие относно реда и начина за извършване плащанията по договора при необходимост от промяна на първоначално заложените условия- чл. 8 от Приложение 1 от ДБФП. По силата на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. Така, от една страна императивната нормативна разпоредба на чл. 38, ал. 1 от Постановление № 121 на МС от 31.05.2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмния период 2007 - 2013 г., гласи, че изменение на договора/заповедта за безвъзмездна финансова помощ се извършва чрез сключване на анекс към договора по взаимно съгласие на двете страни или с изменение на заповедта за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. От друга страна, и съобразно Раздел II т. 3 от ръководство за бенефициента за управление и изпълнение на проекти по процедура за представяне на безвъзмездна финансова помощ, по ОП "Развитие на човешките ресурси", /даващо яснота относно духа, целите и съдържанието на договорите, чрез които ще се отпускат средства по цитираната ОП/, промени в бюджета, водещи до увеличаване първоначално договореният процент и размер на БФП и превишаване средствата по бюджетни раздели, за които има нормативно определен процент, освен ако в договора за предоставяне БФП не е предвидено друго са недопустими. В процесния казус безспорно е установено искане от страна на бенефициента за изменение на бюджетното финансиране по договорните бюджетни пера. Липсата на дефиниция на понятията перо и разход, както възразява касатора, не обосновава незаконосъобразност на верификация, доколкото същите понятия не променят несъставомерността на исканото изменение. Прецитираният чл. 8, т. 8.2. от Приложение 1 от ДБФП изрично предвижда, че изменението на договора обхващащо промяна над 15% от договорения размер на бюджетните раздели или прехвърляне средства между същите, следва да се извърши посредством подписване на допълнително споразумение. Т. е. всички промени водещи до надвишаване общият размер на помощта са недопустими, всички промени до 15% от договореният размер на бюджетните раздели или прехвърляне средства между същите са допустими - чрез просто уведомление от страна на бенефициента, а всички промени над 15% от размера на бюджетните раздели и появата на нови видове разходи са допустими и подлежат на верификация, ако са извършени след подписване допълнително споразумение. Всъщност така създадената регламентация, съответства на целевото предназначение и рамково бюджетно планиране -принципен подход, възприет при финансовото субсидирането със средства от ЕСФ. В контекста на цялата ОП "Развитие на човешките ресурси", безвъзмездна финансова помощ се предоставя целево с оглед осъществяване на конкретна дейност, с определените за осъществяването и поддейности. Налице са целево предназначени и предоставени средства, като промяната на първоначално одобрения бюджет, без да се променя стойността на същият е възможна без допълнително споразумение само ако не надвишава определена стойност. Успоредно с това, в цитираната разпоредба на чл. 8, т. 8.2. от Приложение 1 от ДБФП, уговорката "проявата на нови бюджетни пера" е пояснена в скоби с "видове разходи", което ясно позволява да се установи волята на страните. Правилно, в този контекст, АССГ е определил замяната на дълготраен нематериален актив/софтуер/, с дълготраен материален актив/фотоапарат/ като промяна на бюджетно перо, предполагаща всъщност нов вид разход. На следващо място и във връзка с твърдението на касатора, че процесният отказ е постановен извън срока от 40 работни дни, респ. по силата на чл. 13, ал. 13.2 от Общите условия на договора, документите, представляващи основания за плащане следва се считат одобрени, следва да се има предвид: Искането за окончателно плащане е подадено на 23.06.2015 г., респ. срока започва да тече от 24.06.2015 г., като успоредно с това - след подаване на искането, бенефициента е представил на 28.07.2015 г. допълнителни документи към искането. В този смисъл правилно АССГ е приел, че е налице втората хипотеза на чл. 13.2. от договора, по силата на която срока за произнасяне спира при необходимост от допълнителни проверки и представяне допълнителна информация. Действително, по силата на посочената уговорка, договарящият орган следва да уведоми бенефициента за спиране срока за одобряване даден доклад, като го уведоми, че доклада не може да бъде одобрен и следва да се извърши допълнителна проверка. След което да изиска разяснения, поправки или допълнителна информация, на базата на която да се произнесе, като срока започва да тече отново от датата на получаване на исканата информация. Основателно касатора твърди, че уведомление за спиране на срока, придружено с искане на разяснение не му е изпращано. Същото възражение обаче не опровергава извода за наличие на предпоставки довели до спиране на срока. Необходимост от изпращане на уведомление за спиране с допълнително изискване на разяснения и данни не е възникнала за органа, доколкото същата е преодоляна именно по силата на представените от бенефициента документи. Да се наложи изрично волеизявление за спиране на срока, с цел изискване на документи, когато същите са изпратени по инициатива на лицето, би означавало превратно тълкуване на посочената договорна разпоредба. И би противоречало на принципите на бързина, ефикасност и процесуална икономия, на които са подчинени действията на администрацията . Именно в резултат на изпратените от бенефициента документи ДО е преценил, че разполага напълно с исканата информация и следва да се произнесе по направеното искане. В процесният казус инициативата на страната за предоставяне на документи е заместила служебното задължение за изискване на такива. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. При този краен извод и при направеното искане, в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция, в размер на 150/сто и петдесет лева/. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение