Решение № 53 от 6.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4034/2018 г.

Решение № 53 от 6.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4034/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на С. Х. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № 87780/10.04.2017 г. по гр. д. № 3756/2016 г., допълнено с решение № 174982/18.07.2017 г. и поправено с решение № 310037/10.01.2018 г. по същото дело, в частта, в която е постановено, че вината за разстройството на брака между молителя и Е. М. Г. е на С. Г. и с която ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], е предоставено на Е. Г., а С. Г. е осъден да го напусне. Молителят основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение на твърдения, че в нарушение на правилата на ГПК съдът приел за установено, че не може да бъде намерен на посочения от ищцата по делото – Е. Г. - адрес за призоваване. Твърди, че живее на адреса, посочен в исковата молба (гр. С., [жк], [улица]), не го е напускал никога, а бившата му съпруга Е. Г. дала неверни сведения пред длъжностно лице по призоваването. Твърди, че на същия адрес му е връчена призовката за доброволно изпълнение за извеждането му от семейното жилище и то след като бракоразводното решение е влязло в сила. Това счита за доказателство, че е било възможно да бъде призован на адреса, а доколкото въпреки тази възможност делото е гледано без негово участие, моли постановеното решение да бъде отменено (в посочените части). Ответната страна Е. Г. оспорва молбата като поддържа, че констатацията на съда, че ответникът по иска не може да бъде намерен на декларирания от него постоянен адрес, е вярна. Счита, че същата е направена въз основа на надлежни удостоверявания на длъжностното лице по призоваването, че всички процесуални правила във връзка с призоваването и представителството на ответника са спазени и поради това моли искането за отмяна на влязлото в сила решение да не бъде уважено. Върховният касационен съд намира, че подадената молба е допустима, но неоснователна. Гр. д. № 23756/2016 г. на Софийски районен съд е образувано въз основа на искова молба, подадена на 28.04.2016 г. от Е. М. Г. против С. Х. Г., предявен е иск за развод по вина на ответника, с искане за предоставяне на ползването на семейното жилище. На 13.05.2016 г. районният съд разпоредил препис от исковата молба и доказателствата да бъде връчен на С. Г. на посочения в исковата молба адрес - [населено място], [жк], [улица]. Изпратената на 14.06.2016 г. призовка е върната от длъжностното лице по призоваването в цялост на 06.06.2016 г. с отбелязване, че търсеното лице не живее на адреса след раздялата му със съпругата му преди от около 1 година. Съдът разпоредил да се извърши справка в НБД, която установила, че същият адрес е деклариран от лицето като постоянен и настоящ. Повторно изпратената на адреса призовка е върната в цялост на 08.07.2016 г. с отбелязване, че по сведение на бившата съпруга на лицето след раздялата помежду им то вече не живее на адреса. Съдът разпоредил нова справка в НБД, също без в резултат да получи данни за различен адрес на ответника. На 09.08.2016 г. на същия адрес е изпратена призовка, като длъжностното лице – връчител удостоверило, че посетило адреса на 22.08.2016 г., 17.09.2016 г. и на 28.09.2016 г., не намерило лице, което да получи призовката за С. Г. и на последната дата залепило на входната врата уведомление до адресата да се яви за получаване на призовката и книжата към нея в съда. На 28.11.2016 г. съдът констатирал, че е изтекъл срокът за получаване на исковата молба и доказателствата, указал на ищцата да внесе депозит за назначаване на особен представител на ответника, а с определение от 06.01.2017 г. назначил адвокат Д. Н. за особен представител на С. Г.. Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на особения представител, който е депозирал отговор на 14.02.2017 г., представлявал е ответника в единственото проведено по делото съдебно заседание на 05.04.2017 г. и е получил препис от постановеното по делото решение от 10.04.2017 г., с което бракът между страните е прекратен с развод по вина на ответника С. Г., а на ищцата Е. Г. (която е върнала предбрачната си фамилия Р.) е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [жк], [улица]. Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила на 29.06.2017 г. Не са налице основания за отмяна на така постановеното решение поради лишаване на ответника от възможност да участва в делото поради съществено нарушение на правилата за призоваването му. Неоснователно молителят поддържа, че е живял на декларирания от него постоянен и настоящ адрес и че само поради неправомерни действия на бившата му съпруга не са му били връчени препис от исковата молба и доказателствата. Ако такива неправомерни действия са налице, това ангажира отговорността на Е. Г. пред С. Г. за обезщетяване на причинените с тях вреди. Основание за отмяна на влязло в сила решение обаче поради лишаване на страна от възможност да участва в делото могат да са само порочни процесуални действия на съда. Такива действия в случая не са налице. Единствено върнатата на 08.07.2016 г. призовка е съдържала данни, че връчителят е получил информация за отсъствието на лицето от адреса от съпругата му (която е и страна по делото). В призовката, върната на 06.06.2016 г., длъжностното лице не е посочило кой му е дал информация за това, че С. Г. е напуснал адреса. Същевременно е установено, че той не е декларирал друг постоянен или настоящ адрес. Никоя от тези призовки обаче не е била взета предвид от съда като основание да разгледа делото при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК (редакция преди измененията ДВ бр. 86/2017 г.). Такова основание му е дала върнатата от същия адрес на 28.09.2016 г. призовка до С. Г.. Тя е оформена съгласно всички изисквания на чл. 47 ГПК (посочената редакция): длъжностното лице е удостоверило, че е търсило С. Г. три пъти в продължение на един месец; че не го е намерило, нито е намерило лице, което да се съгласи да получи призовката; че е залепило уведомление на входната врата на адреса на 28.09.2016 г. с указания, че съдебните книжа са разположение на С. Г. в канцеларията на съда и че могат да бъдат получени в двуседмичен срок. В този срок ответникът е имал възможност да се яви в съда и да получи преписи от исковата молба и доказателствата, но го е пропуснал. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК съдът законосъобразно е приел призовката за връчена, назначил е на ответника особен представител на разноски на ищеца (чл. 47, ал. 6 ГПК) и е решил спора при надлежно представляване на ответника. Нито едно от процесуалните действия на съда не е извършено в нарушение на правилата на ГПК, поради което постановеният от него и влязъл в сила краен акт не подлежи на отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Той може да подлежи на отмяна само ако длъжностното лице по призоваването е извършило престъпление при оформянето на върнатата на 28.09.2016 г. призовка до С. Г., но тогава основанието за отмяна би било друго (чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК) и следва да бъде установено с присъда преди подаване на молбата. По изложените съображения Върховният касационен съд