Решение № 11881 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3322/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Факултетния съвет на Факултет Екранни изкуства при Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) Кръстьо Сарафов, против решение 442 от 27.01.2023г. по адм. дело 6576/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно е приложен материалният закон и то е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при вземането на решение за избор в конкурс за заемане на академична длъжност доцент, Факултетният съвет (ФС/Съвета) действа в условията на оперативна самостоятелност и не е обвързан от предложението на Научното жури (НЖ), а административният акт е мотивиран. Иска се оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на К. П. С. против Решение на Факултетния съвет на Факултет Екранни изкуства при НАТФИЗ Кръстьо Сарафов, обективирано в протокол от заседание на Съвета на 20.06.2022г. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендирани са разноски. Ответникът-К. П. С. чрез адв. Танев оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение, Административен съд София-град прогласява нищожността на решение на Факултетния съвет на Факултет Екранни изкуства при НАТФИЗ Кр. Сарафов, обективирано в Протокол от 20.06.2022г. и мотивирано от ФС на факултета на 21.06.2022г., с което ас. д-р К. П. С. не е избран на академична длъжност доцент по професионално направление 8.4. Театрално и филмово изкуство и научна специалност Кинознание, киноизкуство и телевизия (филмово и телевизионно операторство) и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията в съдебното решение по тълкуването и прилагането на закона. Административният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен, издаден е и при липса на мотиви, което представлява съществено нарушение на изискването за форма на акта, водещо до неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съдът установява точно фактическите обстоятелства по делото. Решението за обявяване на конкурс за избор за заемане на академичната длъжност доцент по професионално направление 8.4. Театрално и филмово изкуство и научна степен Кинознание, киноизкуство и телевизия е публикувано в Държавен вестник, бр. 109/21.12.2021г. Със заповед на ректора на Националната академия е утвърден избрания с решение на ФС на Факултет Екранни изкуства, състав на Научното жури, което да проведе конкурса. Проведено е заседание на 16.06.2022г., на което членовете на журито представят заключения, въз основа на извършената от тях оценка за изпълнение на условията по чл. 53 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на Академичния състав в Република България (ППЗРАСРБ). Кандидатурата на ас. Д-р К. П. С. е предложена на ФС на Факултет Екранни изкуства, да бъде избран на академичната длъжност доцент по конкурсната длъжност. На 20.06.2022г. Факултетният съвет провежда заседание за избор за заемане на академични длъжности, на което е взето решение, обективирано в Протокол от същата дата, с което С. не е избран за заемане на академичната длъжност доцент по професионално направление 8.4. Театрално и филмово изкуство и научна степен Кинознание, киноизкуство и телевизия. При съдебния контрол за законосъобразност на решението на факултетния съвет е установена, на първо място, некомпетентност на административния орган да произнесе оспореното решение. Съдът посочва, че с Протокол от 13.01.2022г. Общото събрание на Факултета по Екранни изкуства приема Факултетният съвет да се състои от 13 души, като на същото заседание ОС избира и персоналния състав на съвета. Според съда така избрания числен състав на Факултетния съвет не отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 7 от Закона за висшето образование (ЗВО) за необходимия минимален брой членове на състава му. Съгласно цитираната разпоредба Факултетният съвет се състои не по-малко от 21 членове и включва представители на академичния състав на основен трудов договор, студенти и докторанти. Не по-малко от три четвърти от членовете на факултетния съвет са хабилитирани лица. По тези съображения решаващият съд достига до извод за нищожност на оспореното решение на ФС. Този извод е неправилен. Решението на Общото събрание на Факултета по Екранни изкуства подлежи на обжалване по съдебен ред съгласно чл. 38 ЗВО по реда на АПК. По делото няма доказателства решението на ОС, като орган за управление на висшето училище да е оспорено по съдебен ред. Предвид изложеното в производството пред АССГ, образувано по оспорване на решение на Факултетния съвет е недопустим инцидентния съдебен контрол за правилността на решението на ОС. Съдът е длъжен да се съобрази с този стабилен административен акт. Неправилността на този извод на първоинстанционния съд води до неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. В обжалвания съдебен акт е направен подробен и прецизен анализ на законосъобразността на решението на Факултетния съвет по съществото на жалбата, който изцяло се споделя от настоящата инстанция. Излагането на съображенията за приемане на решението на ФС е правна гаранция за упражняване правото на защита и за проверка на законосъобразността му от съда. Изводите на първоинстанционния съд за ненадлежно мотивиране на волеизявлението на колективния орган, препятстващо съдебния контрол върху материалната законосъобразност на акта, са формирани въз основа на обстоен правен анализ на характера на обжалвания административен акт, спецификата на правоотношенията, свързани със заемане на академични длъжности и начина на вземане на решения от компетентния орган. Решенията на ФС за избор в конкурсните процедури за заемане на академична длъжност по Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), безспорно са израз на предоставената от закона оперативна самостоятелност на органа. Дали да бъде избран или не един кандидат за съответната академична длъжност е в правомощията на ФС. С оглед нормативно делегираната му компетентност по избор, упражнявана при условията на административна дискреция, правилно е посочено от административния съд, че ФС в качеството му на решаващ орган не е обвързан от становището и предложението на Научното жури (НЖ) и не е длъжен автоматично да го приеме. Поради това, няма пречка Съветът да вземе различно от предложеното му от НЖ решение - да избере друг кандидат, различен от предложения от НЖ или да не избере нито един и т.н. Решението на компетентния орган, като акт от който възникват визираните в закона материалноправни последици, независимо от позицията на НЖ, следва да е съобразено с материалноправните предпоставки и да удовлетворява целта на закона, както и да съдържа релевантни мотиви, обуславящи волеизявлението на органа. Мотивирането на административните актове като задължително условие за тяхната законосъобразност безспорно се отнася и до решенията, приемани от ФС в качеството му на колективен административен орган. Съгласно действащата нормативна уредба на задължението за мотивировка, законът не прави разлика дали издателят на акта е едноличен или колективен административен орган и дали гласуването при приемането му е тайно или явно. Така също без значение е и дали при постановяване на акта органът действа в условията на обвързана компетентност или разполага с оперативна самостоятелност. В тази връзка съдът правилно приема, че обосноваването на административните актове се дължи във всички случаи, както и че липсата на мотиви води до неговата отмяна. Условието за мотивировка представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът установява за защитата на правата и законните интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство, в случая за осигуряване правото на защита на засегнатия кандидат в конкурса за заемане на академична длъжност. Едновременно с това наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по свободна преценка, включително дали не са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Както вече е посочено, оперативната самостоятелност има определени от закона рамка и цел, нарушаването на които водят до незаконосъобразност на издадените актове, като едно от законовите изисквания, спазването на които е предмет на съдебен контрол, е изискването за мотивиране на волеизявлението чрез излагане на фактически основания за постановяването на акта. Действително непосочването на фактическите основания не винаги представлява съществено нарушение. По аргумент от ТР 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, актът се приема за мотивиран, ако конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ документ, т. е. ако могат да бъдат изведени от административната преписка. Когато ФС се съобрази с направеното от научното жури предложение и се възприеме становището на научното жури, мотивите на акта могат да бъдат извлечени от това предложение. Когато обаче не се възприеме предложението на научното жури, /както е в случая/, решаващият орган следва да изложи изрични собствени съображения за обосновка на приетото решение. В случая обаче, представените като част от преписката документи, не съдържат мотиви, които да бъдат разглеждани като такива, възприети от Факултетния съвет при приемането на оспореното решение. Отразените в протокола разисквания, и по-конкретно изложените съображения в мотивираното решение на ФС от 21.06.2022г. са концентрирани единствено върху поведението на кандидата за научната степен в процеса му на работа, както и методите му на преподаване, които според съвета са в разрез с мисията на академията. От тези повърхностни и неконкретизирани съображения и мнения не може еднозначно да се установи, какви са точно съображенията за изразеното посредством гласуването волеизявление на колективния орган, изискванията за което са строго определени в закона. Относими към мотивирането на акта биха били само такива изявления, основани на оценка на фактите, нормативно предвидени като елемент от оценяването по количествените и/или качествените показатели, но не и доводи за наличие на други факти, които не са включени в хипотезата на приложимата правна норма или оценка на личността на кандидата от друга гледна точка, различна от оценката на съответствието му на изискванията за заемане на академичната длъжност. Съгласно чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗРАСРБ, научното жури оценява кандидатите за заемане на академичната длъжност доцент в съответствие с резултатите от справките по чл. 26, ал. 1, а при равни условия НЖ взема предвид общата оценка, получена от оценяването на тези от следните допълнителни показатели, които са приложими за съответната област: т.1 - свързаните с учебната дейност, вкл. аудиторни и извън аудиторни занятия; т.2 - свързаните с научноизследователската дейност, което може да намери израз в някое от изброените направления: участия в проекти, членство в творческа или спортна организация и др. В случая оспореното решение е прието при липса на такава оценка, с което е нарушено изискването за мотивиране на волеизявлението с позоваване на факти и обстоятелства, които да обективират резултат от оценъчна дейност спрямо кандидата по посочените критерии. В случая от съставения протокол от проведеното заседание на ФС, както и от допълнително обективираното мотивирано решение на 21.06.2022г. такива мотиви не могат да бъдат извлечени. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решението е мотивирано, обратно на приетото от решаващия съд, който не взема предвид препращането към докладните записки. Цитираните в касационната жалба и обсъдени от Факултетния съвет докладни записки, които съдържат мнения и констатации за начина и методите на преподаване, които са ирелевантни към задължението за спазване на изискванията и критериите на оценъчната дейност на административния орган в рамките на конкурса за научна степен. По изложените съображения касационната инстанция намира, че е налице касационното оплакване за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, и при изяснена фактическа обстановка следва да бъде постановено ново решение по същество, с което да бъде отменено Решение от 20.06.2022г., на Факултетния съвет по Екранни изкуства на Националната академия за театрално и филмово изкуство Кръстьо Сарафов-София и административната преписка да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,