Решение № 3387 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10004/2018 г.

Решение № 3387 от 8.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10004/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" град С. против решение № 3755/05.06.2018 година, постановено по адм. дело № 13450/2017 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Ответникът - Д. Беевски от [населено място], чрез пълномощника си адв. Георгиева оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение АССГ е отменил заповед №ЧР-11-1461/02.11.2017 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", с която на основание чл. 107а, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ служебното правоотношение с Д. Беевски е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и същата е в противоречие с материалноправните норми на ЗДСл. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че органът по назначаването е отправил писмено предложение изх. № 15249/02.11.2017 г. до Беевски за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107а ЗДС, срещу обезщетение от четирикратния размер на последната получена основна заплата. Предложението е връчено на държавния служител на 02.11.2017 г. Предложението е прието със съгласие вх. № 14268/02.11.2017 година. Това предложение е второ по ред, като преди това е отправено предложение № 10192/31.07.2017 година, което не е прието от Беевски. На 03.11.2017 година сумата по предложението в размер на 5754, 87 лева е преведeна по сметката на Беевски. На 02.11.2017 година е издадена заповедта за прекратяване служебното правотношение на Беевски. Установено е също така, че държавния служител е бил поканен за изслушване на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл по конкретни преписки на 02.11.2017 година, като дисциплинарно дело не е било образувано към тази дата, като преди предприемането на процедура по чл. 93, ал. 1 ЗДСл е направено предложение по чл. 107а, ал. 1 ЗДСл. По делото са приложени две обяснения на Беевски от 21.07.2017 година, които касаят ремонт на х-л "Фрегата" в КК "Св. К. и Е.". Изслушаната като свидетел в хода на съдебното поризводство И. Василева, пряк ръководител на Беевски, която установява в показанията си, че първоначалното предложение не е прието, тъй като паралелно е започнало дисциплинарно производство за извършени нарушения на служебните задължения от страна на Беевски, и това е станало причина той да приеме второто предложение. При така установеното изводът на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, е законосъобразен и обоснован. Основанието на чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Правилото на ал. 2 на чл. 107а от ЗДСл регламентира, че ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Следователно до прекратяване на служебното правоотношение на това основание се достига след като страните уговорят дължимото обезщетение. Съгласието относно размера на обезщетението следва да е валидно изразено т. е. да се съдържа в писменото предложение на органа по назначаването и в писменото съгласие на държавния служител. В случая съгласие е постигнато, но е нарушено императивното изискване на чл. 107 а, ал. 2 от ЗДСЛ, регламентиращо, че органът по назначаването е длъжен да заплати на държавния служител уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Следователно фактическият състав на разпоредбата на чл. 107 а, ал. 2 от ЗДСл не е изпълнен, поради което оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните норми на ЗДСл. В случай, че държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Редакцията на нормата предвижда две кумулативни задължителни изисквания, за да настъпи съвпадане на волеизявленията на двете страни и да настъпи прекратяване на служебното правоотношение: 1. съгласие от страна на държавния служител да му бъде прекратено служебното правоотношение и 2. заплащане на договореното обезщетение заедно с връчването на заповедта. Следователно към датата на връчване на заповедта, органът по назначаване е длъжен да представи доказателства за извършено плащане по банков път /извлечение от платежен документ/ или заплащане на сумата в брой. Меродавна дата за извършено плащане чрез съответната банка ще бъде посочената в съответния платежен документ, на който банката е удостоверила датата на постъпването му, с който органът по назначаване е наредил сумата по сметката на държавния служител. Извършването на превода може и да бъде осъществено по - късно, но органът по назначаване следва да представи доказателства за плащане по банков път в деня на връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, като представи копие от него на лицето. По изложените съображения настоящата инстанция не споделя изводите на АССГ за възможност за по-късно плащане на обезщетението като противоречаща на разпоредбата на чл. 107 а, ал. 2 ЗДСл, която е императивна. Касационната инстанция споделя и правните изводи за упражнен натиск от страна на органа по назначаване по отношение на държавния служител, с цел той да приеме предложението за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107 а, ал. 1 ЗДСл. Този факт се установява от показанията на свидетелката И. Василева - пряк ръководител на Беевски, както и от установеното по безспорен начин висящо дисциплинарно производство спрямо него, което е ограничило правото му на избор и свободно изразяване на волята си. Налице е злоупотреба с власт от страна на органа по назначаване, който е упражнил властническите си правомощия в нарушение на целта на закона. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски по делото от пълномощника на касационния ответник, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати 500 лева адвокатско възнаграждение. Съобразно представения договор за правна защита, в който е декларирано от двете страни, че е заплатена в брой сумата от 600 лева, но с оглед направеното възражение за прекомерност на разноските, съдът определя същата съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,