Решение № 7459 от 27.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез пълномощника старши юрисконсулт Н. Йорданова срещу решение 91 от 27.10.2021 г., постановено по адм. дело 141/2021 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отменена издадена от касатора заповед 1591 от 23.06.2021 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на К. Николова, поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции, като се прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба К. Николова, чрез процесуален представител адв. Атанасов оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност на първоинстанционното решение, поради което иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на Николова на длъжността "директор" на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие", гр. Видин, считано от 24.06.2021 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), с посочени в заповедта мотиви - съгласно утвърдената длъжностна характеристика за заеманата длъжност е въведено изискване за образователна степен - магистър, магистър по право, професионална област природни науки, право и аграрни науки. Според мотивите на акта за държавния служител възниква обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, тъй като е престанал да отговаря на изискванията за заемане на длъжността. АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но е незаконосъобразна като немотивирана, постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в противоречие с целта на закона. Решението е правилно като краен резултат, но не по всички съображенията, изложени в него. Неправилен е изводът на съда за немотивираност на заповедта. При издаването й, е спазена формата на акта и същата съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Съгласно чл. 108, ал. 1 изр. второ ЗДСл в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая заповедта съдържа мотиви, защо се прекратява служебното правоотношение, като те са свързани с извършената промяна в длъжностната характеристика относно изискванията за заемане на длъжността. Дали посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта, т. е. мотивите му попадат под хипотезата на приложената от него правна норма е въпрос на преценка на материалната законосъобразност на издадения административен акт. Също така следва да бъде посочено, че изискванията за утвърждаване и за връчване на длъжностната характеристика не са част от производството по издаване на оспорената заповед, противно на приетото от първоинстанционния съд. По делото няма спор, че посочените в новата длъжностна характеристика професионални области са различни от тази, в която Николова притежава образователна степен магистър - а именно икономика. Правилен обаче е изводът на АС, че промяната на професионалната област по длъжностна характеристика, изисквана за заемане на длъжността, изцяло зависи от органа по назначаването и не е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си, поради промяна в изискванията за заемане на длъжността, тъй като промените са извършени по изрично волеизявление на органа по назначение, материализирано в утвърдената длъжностна характеристика. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, което е правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация - К. Николова претендира, но не представя доказателства за реално сторени разноски в касационното производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани с настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение