Решение № 60153 от 15.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 162/2021 г.

Решение № 60153 от 15.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 162/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Екомебел" ЕООД срещу решение № 482/23.07.20 по г. д. № 334/20 на ОС Плевен, ІV въззивен състав – в частта, с която е потвърдено решение № 232/14.02.20 по г. д. № 6066/19 на РС Плевен за осъждане на касатора да плати на Б. К. Б. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ 3060 лв. обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, ведно със законната лиха, считано от 12.09.19 до окончателното изплащане. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и произнасяне по иск, по отношение на който исковата молба е била нередовна /не е уточнена цена и период на претенцията - и нередовността не е била отстранена пред въззивния съд/ и неподкрепена с доказателства. Претендират се разноски. Ответната страна Б. К. Б. оспорва жалбата; претендира разноски. С определение № 230/26.03.2021 е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос за задълженията на въззивната инстанция при констатиране на нередовност на исковата молба. С обжалваното решение е прието, че, предвид основателността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва да се уважи и акцесорният по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 6 месечни трудови възнаграждения. При тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение – с което ответникът е осъден да плати 3060 лв. обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца, считано от 12.09.19, ведно със законната лихва за забава от 12.09.19 до окончателното изплащане на сумата – въпреки, че претенцията не е била уточнена по размер и по период. В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното: Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число обобщена с ТР 1/13 от 9.12.13 ОСГТК на ВКС, въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Той следва да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора - поради което и при нередовност на исковата молба трябва сам да приложи чл. 129, ал. 2 ГПК и да даде указания за поправяне на нередовността. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на правния въпрос трябва да се приеме, че при констатирана нередовност на исковата молба въззивният съд следва да приложи чл. 129, ал. 2 ГПК и даде указания за поправянето й – като по този начин обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случая въззивната инстанция е процедирала в отклонение от установената в горепосочения смисъл задължителна практика - постановила е акт по съществото на спора по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – решение - въпреки, че исковата молба в тази й част е била нередовна. Претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа не е била конкретизирана по размер и по период в нито един момент от първоинстанционното разглеждане на делото /в исковата молба ищецът е посочил единствено, че претендира обезщетение за времето, през което е останал без работа, а в последваща молба за уточнение от 13.11.19 – че не сочи точно период и размер поради "редица неизяснени обстоятелства"/. Въпреки изричните възражения на ответника за липса на надлежна конкретизация, районният съд не е предприел надлежни действия за отстраняване на нередовността - след събиране на доказателствата е дал ход на устните прения, в акта по същество е отразил, че основното месечно възнаграждение на ищеца е било 510 лв., уволнението е незаконосъобразно и исковите суми следва да бъдат получени, а в диспозитива на решението е осъдил ответника да плати 3060 лв. обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, ведно с лихвата за забава считано от 12.09.19. Въззивната инстанция, вместо да остави исковата молба без движение и да даде указания за конкретизация на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ по размер /чрез посочване на претендираната сума/ и период, за който се претендира обезщетение с твърдения за оставане без работа /с начална и крайна дата/ - и съобразно поведението на ищеца да постанови съдебно решение по вече надлежно уточнена искова молба или да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството в тази част /при неотстраняване на нередовността/ - се е произнесла по съществото на спора, потвърждавайки първоинстанционното решение. В резултат на това е постановила недопустимо решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. То следва да се обезсили, а делото – да се върне на въззивния съд за извършване на всички изискуеми процесуални действия от стадия на оставяне на исковата молба в частта по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ без движение за отстраняване на нередовността /конкретизация по размер и период, последващ доклад и разпределяне на доказателствена тежест при надлежно уточнение, респективно, при липса на такова, обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството/ и обезпечаване на законосъобразно приключване на въззивното производство със съответен съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 2 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,