Решение № 8121 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14339/2018 г.

Решение № 8121 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14339/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на СД "Клуб – С – Семови и сие" със седалище от гр. Габрово срещу решение № 151 от 10.10.2018 г., постановено по адм. дело № 235/2018 г. на Административен съд – гр. Габрово, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 1096 от 21.06.2018 г. на Кмета на община Габрово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Пристройка за склад към заварен временен павилион", намиращ се в УПИ IX – за жилищно строителство и обществено обслужване, кв. 58 по плана на гр. Габрово – I етап, V част, общинска собственост, извършен от жалбоподателя без строителни книжа и разрешение за строеж и с което дружеството - жалбоподател е осъдено да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не е оспорвал наличието на незаконен строеж, а само това, че е адресат на заповедта. Твърди, че е само наемател на помещението, прието с приемо - предавателен протокол и не е извършвал никакви промени по приетото помещение. Ответникът Кметът на община Габрово не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Габрово е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон безспорно е установено незаконен строеж, извършен без строителни книжа. Приел е, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че констатираният строеж е съществувал към датата на сключване на договора за наем и е описан в приемо – предавателния протокол за приемане от него на обекта от 03.06.2010 г. Приел е, че макар и в приемо – предавателния протокол да е отразено, че пространството между изграденото барбекю и северната стена се използва за склад, където има един двоен контакт, това не води до извод за наличието на склад, какъвто е установен като незаконен строеж. Посочил е, че дори да се приеме, че не наемателят е извършител на спорния строеж, това не променя извода за наличие на незаконен строеж, подлежащ на премахване. Решението е неправилно. На първо място съдът се е произнесъл в рамките на оспорването, с което е сезиран, тъй като в първоинстанционната жалба е посочено, че не отговаря на истината, че е налице незаконен строеж, както и че не жалбоподателят го е извършил, ако има такъв. Т. е. не е допуснато нарушение с произнасяне от страна на съд свръх петитум. Оспореното решение е постановено обаче в противоречие със закона. Видно от оспорената заповед в с нея е наредено на правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж. Посочената разпоредба се отнася до премахването на незаконен строеж, изграден без строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че е налице установен строеж, пристройка – склад, който е изграден без изискващите се съгласно разпоредбите на чл. 154, ал. 5 и 6 от ЗУТ строителни книжа, одобрени инвестиционни проекти – преработка по време на строителството и заповед за допълване на разрешение за строеж № 213 от 2006 г. за обект "леко слънцезащитно устройство". Така посоченото правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на което е издадена заповедта не съответства на приетите фактически основания за издаването й, а именно, че е налице извършен строеж в отклонение от одобрените строителни книжа – промени в хода на строителството - и без допълване на разрешение за строеж № 213 от 2006 г. На така посочените фактически основания би съответствало правното основание по чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, а именно строеж изграден при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. Установеното нарушение при издаване на заповедта, а именно несъответствие на правните и фактическите основания за издаването й, е достатъчно основание за отмяната на същата като незаконосъобразна, постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Това е така, тъй като е нарушено и правото на защита на засегнатото лице, тъй като от заповедта не става ясно на какво основание строежът е приет за незаконен – дали като извършен въобще без строителни книжа, което се опровергава от доказателствата, тъй като се установяват разрешения за строеж, или поради извършването му в отклонение от съществуващите строителни книжа и кои точно са те. Това е нарушило правото на защита и възможността да бъда разбрано точно на какво основание строежът е приет за незаконен. Освен това посочените като фактически основания за издаване на заповедта, а именно, че в отклонение с одобрените строителни книжа за изграждане на павилиона и лекото слънцезащитно устройство, под което в североизточната част на Г образната конструкция, представляваща слънцезащитното устройство на павилиона, е обособено складово помещение (по приемо предавателен протокол за обекта от касатора от 2010 г.) или пристройка в северната част на източната фасада на павилиона (по съставения констативен акт за незаконно строителство), опровергават извода на административния орган за това, че извършител на строежа е касатора. Същият сключва договор за наем за обекта през 2010 г., като приема същия с приемо предавателен протокол от 03.06.2010 г., с описание на наличен в него обособено място на североизточната фасада за склад. Т. е. касаторът нито е титуляр на разрешението за строеж за изграждане на павилиона, което е 1993 г., нито е титуляр на разрешението за строеж от 2006 г. за изграждане на лекото слънцезащитно устройство, под което е обособен склада, нито пък е държал обекта към този момент на издаване на разрешенията за строеж. Поради и това е необоснован и недоказан извода, че касаторът е извършител на строеж в отклонение с одобрените строителни книжа при положение, че той нито е бил титуляр на тези строителни книжа, нито пък е държал имота на някакво основание към момента на издаването им и извършване на строежа. Това прави заповедта и в частта, с която адресат е посочен касатора, също незаконосъобразна, издадена в противоречие със закона, тъй като за него не се установява да е извършител на строежа, а не е собственик на същия, т. е. не се установява да е от кръга на лицата, които могат да бъдат адресати на заповедта за премахване на незаконен строеж. Като е достигнал до обратен извод за законосъобразност на оспорената заповед, АС – гр. Габрово е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,