Решение № 9576 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4090/2012 г.

Решение № 9576 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4090/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Тинка Георгиева Станчева от гр. Габрово, подадена чрез процесуален представител, против решение № 8 от 7.02.2012 г., постановено по адм. дело № 214/2011 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 43/9.09.2011 г. на директора на РУ "СО" - Габрово. Посочените пороци въвеждат касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Габрово, в представено по делото писмено становище застъпва неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Габрово е решение № 43/9.09.2011 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" (РУ "СО") - Габрово и потвърденото с него разпореждане № 488 от 4.08.2011 г., издадено от началник отдел "КПК" в ТП на НОИ РУ "СО" Габрово с което и на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, Тинка Георгиева Станчева от гр. Габрово е задължена да възстанови сумата 509,17 лв., от която 384,00 лв. представлява получена парична помощ по ползвана програма по профилактика, рехабилитация и отдих за периода 4.11.2009 г. - 13.11.2009 г. и 125,15 лв. - лихви. Решението на Административен съд - Габрово, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане чл. 11, ал. 1, т. 2, б. "б" от Кодекса за социално осигуряване (КСО). След като е установил, че осигуряването на жалбоподателката е било прекратено на 4.11.2009 г., съдът законосъобразно е приел, че през периода 4.11.2009 г. - 13.11.2009 г. тя не е изпълнявала кумулативно предвиденото условие да е осигурено лице за всички осигурени социални рискове. За да получи помощта, жалбоподателката е използвала издаденото от РУ "СО" - Габрово удостоверение № 577 от 29.10.2009 г., което представлява виновно нарушение на поетото от нея задължение с декларация от 29.10.2009 г. да не използва предоставените с удостоверението права след прекратяване на трудовия договор или осигуряването. Неправомерното изплатената от ДОО помощ за профилактика и рехабилитация представлява щета, която подлежи на възстановяване от причинилото я физическо лице по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация. Съгласно чл. 2, ал. 1 от наредбата (редакция - ДВ, бр. 17 от 2007 г., в сила към момента на получаване на помощта), право на парични помощи за профилактика и рехабилитация имат лицата: 1. осигурени за всички осигурени социални рискове; 2. осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица; 3. осигурени за всички осигурени социални рискове без безработица; 4. осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест само при случаи на трудова злополука и професионална болест. Текстът на цитираната подзаконова норма възпроизвежда законовите норми на чл. 11, чл. 12, чл. 13а и чл. 13в от Кодекса за социално осигуряване. Разпоредбата на чл. 13а от КСО (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) създава право на парични помощи за профилактика и рехабилитация в полза на лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, за всички осигурени социални рискове без безработица или за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, при условие, че за тях са били внесени или дължими осигурителни вноски за период 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. Двете условия - качеството на осигурено лице по времето на ползване на помощта и дължими (внесени) осигурителни вноски за предхождащите 6 месеца - са кумулативно изискуеми (В същия смисъл решение № 8233 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2565/2009 г., VI АО; решение № 2046 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7595/2011 г., VI АО; решение № 7936 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7746/2010 г., VI АО и др.). От фактическа страна по делото е установено, че към 4.11.2009 г. жалбоподателката не е подлежала на социално осигуряване на някое от основанията по чл. 4 от КСО. Видно от събраните по делото доказателства, на същата считано от 4.11.2009 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Издаденото удостоверение № 577 от 29.10.2009 г. на РУ "СО" - Габрово, издадено на основание чл. 8 от Наредба № 1 от 13.02.2007 г., удостоверява правото на Тинка Георгиева Станчева на парична помощ за профилактика и рехабилитация в качеството й на осигурено лице за всички осигурени социални рискове (т. 4). С декларация, подписана на 29.10.2009 г., жалбоподателката Тинка Георгиева Станчева собственоръчно е декларирала, че при настъпило прекратяване на трудовия договор или осигуряването към датата на постъпване в изпълнителя на дейността по профилактика и рехабилитация няма да ползва правата, предоставени й с удостоверението. Със същата декларация се е задължила да възстанови изплатените парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако след прекратяване на трудовия договор или осигуряването й ползва правата по удостоверението. Тя е нарушила дадената декларация и през времето от 4.11.2009 г. - 13.11.2009 г. е използвала удостоверение № 577 от 29.10.2009 г. на РУ "СО" - Габрово, като е провела рехабилитация за сметка на ДОО в "ПРО" ЕАД клон Павел баня, КБХ гр. Павел баня. Посоченото касационно основание за отмяна не е налице и обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,