Решение № 7827 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3079/2024 г.

Производство е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Касационното производство е образувано по две касационни жалби, подадени съответно от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика / ОДОП /- гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния представител юрк. Славчева и от Пи ес ем пропърти ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Наумов, против Решение 7118 от 21.11.2023 г., постановено по адм. дело 10585/ 2022 г. по описа на Административен съд София град. Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. София при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта, с която по жалба на Пи ес ем пропърти ЕООД е отменен Ревизионен акт Р-22221721007128-091-001/05.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София и потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София, с Решение 1612/10.10.2022 г., в частта, относно установеното задължение за ДДС, в общ размер на 36 295, 61 лева, във връзка с фактури, документиращи извършването на ВОД, към EDILEV SRL. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага твърдения, че дружеството EDILEV SRL. не е регистрирано по ДДС в Италия, като сочи, че изводите за това се базират на данни от информационната система на VIES. В съдебно заседание чрез юрк. Бакалова поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът - Пи ес ем пропърти ЕООД, чрез адв. Наумов, оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Пи ес ем пропърти ЕООД, ЕИК 204611553, чрез процесуалния представител адв. Наумов, обжалва решението в частта, с която жалбата му срещу Ревизионен акт Р-22221721007128-091-001/05.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София и потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София, с Решение 1612/10.10.2022 г., в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 10. 2021 г., в общ размер 96 700 лв., начислен по фактури, издадени от "Интерпласт БГ" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага подробни доводи по същество на спора, като счита, че е налице реалност и доказаност на доставките по фактури издадени от "Интерпласт БГ" ЕООД. Иска се отмяна на решението в оспорената част. Претендира разноски съобразно представен списък. В съдебно заседание поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бакалова, оспорва същата в съдебно заседание. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях основания за отмяна и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество настоящата касационна инстанция счита касационната жалба на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика / ОДОП /- гр. София при ЦУ на НАП за неоснователна, а касационната жалба на Пи ес ем пропърти ЕООД, ЕИК 204611553 за основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА Р-22221721007128-091-001/05.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София и потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София, с Решение 1612/10.10.2022 г., в частта, относно установеното задължение за ДДС, в общ размер на 36 295, 61 лева, във връзка с фактурите, документиращи извършването на ВОД, към EDILEV SRL и в частта, с която е отказано право на приспадане данъчен кредит за м. 10. 2021 г., в общ размер 96 700 лв., начислен по фактури, издадени от "Интерпласт БГ" ЕООД. По отношение на фактурите, документиращи извършването на ВОД, към EDILEV SRL. органите по приходите приели, че липсват доказателства, дружеството EDILEV SRL. да отговаря на изискванията да е регистрирано по ЗДДС в държава членка на ЕС, поради което е счетено, че не са налице доказателства за осъществен ВОД съгласно чл. 7 от ЗДДС. Органите по приходите обосновават изводите си на базата на проверка в информационната система VIES за обмяна на информация по ДДС между държави членки на ЕС. За да отмени РА в тази част административният съд е приел, че ревизираното лице е опровергало твърденията на приходните органи, че EDILEV SRL никога не е притежавало валиден ДДС-номер, предвид представеното извлечение от официалния електронен регистър на италианската приходна администрация копие, което не е оспорено от ответната страна. Съдът е съобразил и, че липсват мотиви, обосноваващи участие на дружеството - жалбоподател в данъчна измама, включително - по смисъла на решение по дело С-21/2016. По отношение на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит за м. 10. 2021 г., в общ размер на размер на 96 720 лева, по фактури, издадени от "ИНТЕРПЛАСТ БГ" ЕООД, документиращи доставки на черен гранулат ABS 6421, с фиксирано тегло от 24 000 кг. За да откажат да признаят правото на данъчен кредит ревизиращите органи са приели, че липсват доказателства за произход на стоките, регистрация, издадена от Изпълнителната Агенция по околната среда, включително хронологични описи на операции, касаещи проверяваните доставки, данни за материална обезпеченост, в т.ч. за наличие на складови бази - собствени/наети и съответните документи, като договор за наем, доказателства за собственост или за плащане. Използвали са данни от ревизионното производство на "Интерпласт БГ" ЕООД, приключило с РА Р-22221521005798-092-001/26.04.2022 г. Посочено е, че за декларираните покупки не са ангажирани доказателства за реално получаване на стоки (черна гранула) от Итал сервиз груп" ЕООД - предходен доставчик, за който е прието, да не е притежавал стоките, съответстващи на документираните доставки към "Пи Ес Ем пропърти" ЕООД. Заключено е, че се касае за симулативни сделки, документирани с цел намаляване дължимия ДДС за ревизирания данъчен период. За да отхвърли жалбата на дружеството в тази част съдът е счел, че спорът е правен приемайки, че констатациите, отразени в РД и в акта не са опровергани от ревизираното лице. Съобразявайки дефиницията на чл. 12, ал. 1 ЗДДС за "облагаема доставка" според която мястото на изпълнение да е на територията на страната, т.е. - Р. България и чл. 17, ал. 1 ЗДДС съдът е приел, че в конкретния случай мястото на изпълнение на доставките на черен гранулат ABS 6421 е в Словения. Прието е, че за стоките не е възникнало задължение за начисляване на ДДС в Р. България, респ. - не може да бъде претендирано приспадане на такъв данък. Съгласно приложените инвойс фактури и ЧМР "Пи Ес Ем пропърти" ЕООД е продало стоките - черна гранула ABS 6421 на GTL Transprt GmbH - Австрия, които са транспортирани за сметка на австрийското дружество по направление Словения - Австрия. В същото време, за стоките не са изпълнени изискванията за ВОД към австрийското дружество - транспортиране от територията на страната (РБ), до територията на друга държава - членка (Австрия). По касационната жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика / ОДОП /- гр. София при ЦУ на НАП: Касационната жалба е неоснователна. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят и от настоящата касационна инстанция и настоящото решение препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ от АПК. Макар настоящият състав да споделя мотивите на първоинстанционния съд, намира за необходимо да посочи следното във връзка с въведените касационни оплаквания: Спорен и пред настоящия касационен състав е въпросът дали дружеството получател е регистрирано по ДДС лице в друга държава-членка. Правилно административният съд е съобразил разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, с която се дава легално определение на понятието вътреобщностна доставка - доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. По силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7 от с.з. Предпоставките за реализиране на нулева ставка за извършена вътреобщностна доставка са: доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице; получателят да е регистрирано по ДДС лице в друга държава-членка; стоките да са транспортирани или превозени до друга държава-членка и доставката да е възмездна. Липсата на която и да е предпоставка води до неприложимост на посочената разпоредба. Обосновано и правилно съобразно доказателствата по делото административният съд е приел, че към датата на данъчното събитие италианското дружество е било регистрирано за целите на ДДС в съответната държава-членка на общността. Видно от представеното извлечение от официалния електронен регистър на италианската приходна администрация копие, преведено на български език /л. 17/ дружеството притежава данъчен идентификационен номер за целите на ДДС в тази държава 11494550962, идентичен с посочения в процесните фактури. За изясняване на спорния по делото въпрос следва да се посочи, че датата на вписването в системата VIES не следва да се приеме за начало на регистрацията за целите на ДДС, така както изисква нормата на чл. 7 от ЗДДС. Факт е, че италианското дружество-получател не е било регистрирано според Регламент 1798/2003 г. на Съвета от 07.10.2003 г. към датата на възникване на данъчното събитие, но включването на задължените субекти в системата за контрол и обмен на информация между държавите членки не е конститутивен елемент относно регистрирането за целите на ДДС в страните-членки на ЕС. Легалната дефиниция за VIES декларацията е дадена в § 1, т. 44 от ДР на ЗДДС, като според нея тя е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки. Наименованието й е абревиатура на европейската информационна система за обмяна на информация и данни между данъчните администрации на държавите членки относно функционирането на ДДС при вътреобщностната търговия. Тя дава възможност за проверка на валидността на данъчните идентификационни номера по ДДС на участниците в търговския обмен при тази търговия. Данъчните идентификационни номера на европейските фирми са с абревиатура VIN. Валиден VIN е идентификационният номер на лице, което към датата на възникване на данъчното събитие, обективирано във фактура за ВОД, е регистрирано за целите на облагането с ДДС в държавата-членка, издала този номер. След като са били представени от страна на ревизираното дружество доказателства, че италианската фирма получател е била индивидуализирана чрез идентификационен номер с деклариране започването на дейността си, обстоятелството, че същият не съдържа префикс ES, който се поставя след така нареченото валидиране на ДДС номера, което е в изпълнение на Регламент 1798/2003 г. на Съвета от 07.10.2003 г., не означава, че доставка, по която фирмата, която се индивидуализира по този начин и е с качеството получател, не е страна по вътреобщностно придобиване. В допълнение правилно съдът е приел, че в случая, приходната администрация не е установила участие в данъчна измама, доколкото са взети всички разумни мерки в рамките на възможностите на доставчика, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. От всички доказателства по делото се е установило, че доставчикът е бил добросъвестен, предприел е всички разумни мерки при извършване на сделките, за да установи дали получателят е регистрирано лице в друга държава-членка. По жалбата на Пи ес ем пропърти ЕООД, ЕИК 204611553: Касационната жалба е основателна: С РА в оспорената част на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС не признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Интерпласт БГ" ЕООД. Основателни са оплакванията на касатора, че АССГ неправилно не е кредитирал и оценил доказателствата по делото, което е довело до необоснованост на постановеното решение. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. В настоящият случай по отношение на процесните доставчици ревизираното лице е установило наличие на предпоставки за признаване право на данъчен кредит. В настоящият случай към издадените фактури са представени договор за покупко продажба на пластмаса, сключен на 28.09.2021 г. между Пи ес ем пропърти ЕООД и Интерпласт БГ" ЕООД, приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи по вид и количество предаване на стоката. Установено е от заключението на ССЕ, че процесните фактури са намерили отражение в дневниците за продажби по ЗДДС и СД по ЗДДС на дружествата - доставчици и задълженията по тях са заплатени или в брой, или по банков път. В счетоводството на доставчиците фактурите са осчетоводени по кредита на сметка 4011 Доставчици . От заключението на вещото лице се установява и последващата реализация на процесните стоки, предмет на фактурите, а именно деклариран ВОД към дружеството GTL Transport GmbH. Основните мотиви за отказ от право на данъчен кредит по фактурите, издадени от Интерпласт БГ" ЕООД, е липсата на доказателства за произход на стоките, регистрация, издадена от Изпълнителната Агенция по околната среда, включително хронологични описи на операции, касаещи проверяваните доставки, данни за материална обезпеченост, в т.ч. за наличие на складови бази - собствени/наети и съответните документи, като договор за наем, доказателства за собственост или за плащане. Следва да се посочи, че трайната и последователна практиката на СЕС и даденото с нея тълкуване на Директива 112/2006/ЕО не допуска добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик. Правото на данъчен кредит не може да бъде отказано на жалбоподателя с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците, както и с непризнаване на доказателства за произход, транспорт и такива за отразяване на доставките в счетоводствата на доставчиците, освен ако приходната администрация докаже и то въз основа на обективни данни, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или трябва да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от доставчик по веригата от доставки /Решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело С-285/11,Боник, т.40; Решение на СЕС от 21 юни 2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben и David, т.6; Решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11,G.T.T.45; Решение на СЕС от 13 февруари 2014г. по дело С-18/13,т. 31. В конкретния случай приходната администрация не е установила участие в данъчна измама. Предвид изложеното първоинстанционното решение в частта с която жалбата на ревизираното лице срещу Ревизионен акт Р-22221721007128-091-001/05.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София и потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София, с Решение 1612/10.10.2022 г., в частта, с която е отказано право на приспадане данъчен кредит за м. 10. 2021 г., в общ размер 96 700 лв., начислен във фактури, издадени от "Интерпласт БГ" ЕООД като неправилно следва да се отмени, като вместо това се отмени Ревизионен акт Р-22221721007128-091-001/05.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София и потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София, с Решение 1612/10.10.2022 г. в тази част. В останалата част решението като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора Национална агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на Пи ес ем пропърти ЕООД, ЕИК 204611553 сумата от 8773, 60 лв., от които 773, 60 лева държавна такса и 8000 лв. адвокатско възнаграждение съобразно представен списък. Възнаграждението не се явява прекомерно съобразно материалния интерес, правната сложност и осъщественото процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение