Решение № 16922 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11385/2011 г.

Решение № 16922 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11385/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Владислав Варненчик" при община Варна срещу решение № 1613 от 30.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1460/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че административната заповед, отменена с обжалваното съдебно решение, е законосъобразна. Твърди се, че са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на наемните правоотношения между общината и ответника по жалбата - Донка Проданова Стоянова, съгласно Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища. Установено е било, че ответницата Стоянова, в противоречие с нормите на Наредбата, притежава недвижимо имущество и е извършвала разпоредителни сделки с недвижими имоти. Ответната страна - Донка Проданова Стоянова, не изразява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил по жалба на Донка Проданова Стоянова заповед № 50 от 11.04.2011 г. на кмета на район "Владислав Варненчик" при община Варна, с която е прекратено наемното правоотношение между страните за общински недвижим имот - жилище, находящо се в гр. Варна, жк. "Владислав Варненчик", бл. 406, вх. 3, ет. 3, ап. 54. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е незаконосъобразен. Несъответен на материалния закон е изводът на административния орган, че Донка Стоянова не отговаря на условията на чл. 4, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредбата на община Варна. Решението е правилно. Наемното правоотношение между общината и Донка Проданова Стоянова е възникнало въз основа на настанителна заповед № 46/13.06.2000 г., издадена от кмета на район "Вл. Варненчик" при община Варна (л. 91) и сключеният между страните договор за наем с неопределен срок от 13.06.2000 г. (л. 92 - 94). С обжалваната пред АС - Варна заповед № 50 от 11.04.2011 г. кметът на район "Владислав Варненчик" при община Варна е прекратил наемното правоотношение като е приел, че Донка Стоянова не отговаря на условията по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища. В мотивната част на заповедта е посочено, че Стоянова е собственик на два недвижими имота, намиращи се в с. Приселци при община Аврен, с които се е разпоредила през 2009 г. Това обстоятелство се установява от приложените по делото писмени доказателства - копия на нотариални актове и справки от Агенцията по вписвания. Основният спорен въпрос по делото е отговаря ли Стоянова на условията на Наредбата на община Варна за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища, и конкретно чл. 44, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от нея, предвид това, че е била собственик на недвижими имоти (поземлен имот и част от сграда), с които се е била разпоредила през 2009 г. Извършеното от административния съд тълкуване на чл. 4, ал. 1 от Наредбата на община Варна е правилно. Съгласно тази норма право да кандидатстват за настаняване под наем в жилищата по чл. 2, ал. 1, т. 1 от настоящата Наредба имат български граждани и техните семейства, които отговарят на следните условия: т. 2 - не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на ползване върху такива имоти на територията на община Варна и/или такива в райони на населените места от 0 до 3 категория включително, определена в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици в РБ, поземлени имоти в курортни зони и комплекси и във вилните зони към тях; земи до 10 км от морската брегова ивица; т. 3 - не притежават незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно, вилно или курортно строителство, идеални части от такъв имот или право на строеж върху него на територията на община Варна и/или такива в райони на населените места от 0 до 3 категория включително, в курортните зони и комплекси и във вилните зони към тях; земи до 10 км от морската брегова ивица; т. 4 - не притежават кабинети, офиси, ателиета, фабрики, работилници, магазини, складове за търговска и стопанска дейност и други нежилищни имоти или идеални части от такива имоти, в районите на населените места от 0 до 3 категория включително. Съдът е извършил законосъобразни процесуални действия, като е направил проверка за установяване категорията на с. Приселци, съгласно Заповед № РД-02-14-256 от 31.05.2004 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за утвърждаване на категоризацията на общините и на населените места в РБ, където се намират притежаваните от Стоянова имоти. Установено е, че с. Приселци е населено място от 6 категория, което не се намира на територията на община Варна и отстои на повече от 10 км от морската брегова ивица, т. е. не попада в приложното поле на чл. 4, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредбата. При това положение изводът на АС - Варна за незаконосъобразност на обжалваната административна заповед е правилен. Същата не съответства на приложимия материален закон, което правилно е прието, че е основание за нейната отмяна. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение на АС - Варна е правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение