Решение № 12902 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4014/2016 г.

Решение № 12902 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4014/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Р. Г." ЕАД срещу решение № 480 от 28.01.2016 г., постановено от Административен съд С.-град, трето отделение, 39 състав по адм. д. № 8573/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения акт - решение № Ж-80 от 29.07.2015г на Комисията за енергийно и водно регулиране. О. К. за енергийно и водно регулиране не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна "М - Газ" ЕООД, представлявана в производството от адв. Новакова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № Ж-80 от 29.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. С оспореното решение, постановено по подадена жалба от "М - Газ" ЕООД, на основание чл. 147, ал. 2 от НЛДЕ, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, Комисията е задължила "Р. Г." ЕАД да извърши смяна на доставчика на природен газ на "М -Газ" ЕООД и да предостави достъп до газоразпределителната си мрежа в гр. Б. на "М-Газ" ЕООД във връзка със смяна на доставчика. Съдът е потвърдил оспореното решение като законосъобразен административен акт. За да стигне до този извод съдът приема, че решението е постановено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение. По възраженията на оспорващата страна съдът приема, че решението е мотивирано - съдържа фактическите и правни основания за издаването му, които съответстват на фактите, установени в административното производство. Съдът приема, че в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които по възприетия критерий в теорията и практиката, са такива които са повлияли или са могли да повлияят на съдържанието на крайния акт. Като неоснователни са преценени и доводите за нарушение на материалния закон. Съдът приема, че изричен нормативен ред за смяна на доставчик на природен газ е предвиден едва след постановяване на оспореното решение, а именно този ред е предвиден в Правилата за търговия с природен газ, обнародвани в Д. вестник бр. 59 от 04.08.2015 г., а оспореното решение е постановено на 29.07.2015 г. С оглед приложимия ред към момента на постановяване на оспореното решение, съдът приема, че не са налице основания за отказ от страна газоразпределителното дружество да предостави достъп до газоразпределителната мрежа по заявлението, подадено от небитовия клиент "М - Газ" ЕООД, какъвто е изводът на КЕВР, мотивиран в оспорения акт. Във връзка с възражението на оспорващата страна, че в подаденото заявление не е заявено искане за смяна на доставчика, съдът приема, че газоразпределителното дружество не е обявило публично такова изискване при подаване на заявление за достъп до разпределителната мрежа и не е изискало от потребителя изрично заявяване на това обстоятелство. От друга страна към подаденото заявление е приложена годишна програма към договор за доставка на природен газ с клиент "М - Газ" ЕООД, с която газоразпределителното дружество е информирано за смяна на доставчика. Ако за дружеството тази информация е била недостатъчна, лицензианта е имал възможност да изиска представяне на сключения договор за доставка, което не е било сторено. Освен на това основание, съдът приема, че в представената кореспонденция между газоразпределителното дружество и крайния клиент се съдържа информация за смяна на доставчика и в задължение на лицензианта е да предостави информация и образец на заявление за смяна на доставчика, което не е било сторено и с това газоразпределителното дружество е нарушило задълженията си вменени с разпоредбата на чл. 38б, ал. 1, т. 2 от ЗЕ. По тези доводи съдът е потвърдил оспореното решение, с което са дадени изрични предписания относно дължимото поведение на лицензианта "Р. - Газ" АД във връзка с подадено заявление за сключване на договор за достъп до газоразпределителната мрежа, чиито оператор за лицензионната територия е именно това дружество. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Основния довод, който се поддържа от касационния жалбоподател, е за необоснованост на обжалваното съдебно решение, с твърдение, че съдът неправилно е потвърдил оспорения акт, с който е дадено предписание за извършване на действия по смяна на доставчика, каквото искане не е заявено към газоразпределителното дружество. Касационния жалбоподател твърди, че искането, с което е бил сезиран е единствено за сключване на договор за достъп до газоразпределителната мрежа, поради което жалбата, по която е постановено оспореното решение е била недопустима за разглеждане, тъй като с нея е заявен различен предмет от този, с който е бил сезиран лицензианта. Настоящият състав намира тези доводи за неоснователни и изведени при едностранно интерпретиране на заявения от жалбоподателя "М - Газ" ЕООД предмет на жалбата, с която е сезирал КЕВР. Както от изложените в жалбата факти, така и при ясно очертания петитум следва извод, че жалбата е във връзка с отказа на газоразпределителното дружество да сключи договор за пренос по газоразпределителната мрежа на лицензианта, наложен поради смяна на доставчика. В жалбата, с която е сезирана КЕВР са изложени факти относно търговските отношения наложени между двете дружества. Посочено е, че с "Р. Г." ЕАД, като притежател на лицензии за пренос и доставка на природен газ, е сключен договор за доставка на природен газ, включващ и услугата по пренос на природен газ по газоразпределителната мрежа на лицензианта. При съществуващите търговски отношения доставката на природен газ е била обвързана с предоставяне на достъп до разпределителната мрежа, доколкото лицензианта по двете дейности е едно и също дружество. Поради смяна доставчика дружеството клиент е подало заявление за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа, чиито оператор е предходният доставчик с цел осигуряване на възможност за транспортиране на доставките от новия доставчик, което е било отказано в нарушение на предоставената лицензия за разпределение на природен газ на обособената територия. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, оспореното решение на КЕВР е постановено в рамките на посочения в жалбата предмет, като Комисията е разгледала поведението на лицензианта, както в посока отказа на разпределителното дружество да предостави достъп до разпределителната мрежа, така и с оглед отказа да допусне транспортиране на природен газ от доставчик, различен от дружеството оператор на разпределителната мрежа. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че смяната на доставчика е регламентирана като отделна процедура и при липса на изрично заявяване от клиента за лицензианта не съществувало задължение да изрази отношение по това незаявено искане. Както правилно приема първоинстанционния съд, към разглеждания период не е съществувала изрично регламентирана законово процедура, която да определя реда за смяна на доставчика. Приложима към разглеждания период е разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Правилата за управление на газоразпределителните мрежи, с която е предвидено задължение на оператора на газоразпределителната мрежа да осигури достъп при смяна на доставчика. В действащите правила не е разписана изрична процедура при какви условия се извършва смяната на доставчика, поради което обоснован е правния извод на решаващия съд, че заявление вх. № 123 от 21.04.2015 г. за предоставяне на достъп до газоразпределителната мрежа на "Р. Г." ЕАД имплицитно съдържа искане за смяна на доставчика, доколкото към това заявление е приложена годишна програма за доставка на природен газ от друг доставчик. В тази връзка следва да се отбележи, че лицензианта освен предоставените изключителни права за извършване на лицензионната дейност на определената територия има и редица задължения, които гарантират правата на потребителите, доколкото предоставяната от него лицензионна услуга е такава в обществен интерес. Е. от тези задължения е публичното оповестяване на условията при които ще се осъществява лицензионната дейност. Безспорно по делото е установено, че с подаденото заявление за предоставяне на достъп до газоразпределителната мрежа е представена и годишна програма за доставка на природен газ от доставчик, различен от разпределителното дружество. В този случай добросъвестното изпълнение на лицензионната дейност предполага, че ако дружеството лицензиант е считало, че промяната на доставчика изисква изрично и формално заявяване, е следвало да предостави съответния образец на клиента или най-малко да му укаже необходимостта от такъв вид заявяване. Лицензианта "Р. Г." ЕАД не е дал такива указания, като именно факта, че липсва изрично заявяване на искане за смяна доставчика е в основата на защитната му теза, както в развилото се административно производство, така и в производството по оспорване пред съда. С оглед на изложеното настоящият състав напълно споделя извода на решаващия съд, че искането за смяна на доставчика следва да се счита за инкорпорирано в заявлението за предоставяне на достъп до газоразпределителната мрежа. В подкрепа на този извод следва да се посочи и факта, че след постановяване на оспореното решение на КЕВР и в изпълнение на това решение, между "Р. Г." ЕАД и "М-Газ" ЕООД е подписан договор за пренос на природен газ по газоразпределителните мрежи на "Р. Г." ЕАД, в който изрично е отразена и смяната на доставчика, като клауза от сключения договор. В касационната инстанция за първи път се излагат нови фактически твърдения, а именно че за разглеждания период е имало два договора за доставка, каквато правна възможност е допустима. Освен, че тези твърдения са свързани с нови фактически установявани, което не е допустимо в касационното производство, тази теза на касационния жалбоподател не се подкрепя от установените в производството факти. Самия жалбоподател не представя доказателства, че е продължил да доставя природен газ на клиента "М -Газ" ЕООД по сключен предходен договор за доставка. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на съда за липса на обективни обстоятелства, аргументирали отказа за достъп. Изводът на съда е обоснован с приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 2 от ЗЕ, която изчерпателно посочва основанията при които операторът на газоразпределителната мрежа може да откаже достъп. Правилно съдът е приел, че посочените от лицензианта мотиви не попадат в никоя от изчерпателно регламентираните хипотези, а посочената обща формулировка, че предоставянето на достъп за клиента "М-Газ" ЕООД "би попречило на предприятието да изпълнява задължението си за услуги в обществен интерес" не е аргументирано с обстоятелства, от които да се изведе конкретно съдържание към приложимата бланкетна норма. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. Правните изводи на решаващия съд са обосновани и съобразени с приложимия материален закон, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение