Решение № 9583 от 24.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14697/2015 г.

Решение № 9583 от 24.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14697/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на "Монтана Мес" ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Веселин Петров, срещу решение № 443 от 18.11.2015 г. на административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 415 по описа за 2015 г., с което е отменен ревизионен акт № 121300971 от 09.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 549 от 25.11.2013 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново в частта, с която са установени задължения за корпоративен данък за 2011 г. за довнасяне за сумата над 47 929.78 лв. и лихва за забава за сумата над 6 668.19 лв. и е отхвърлена жалбата срещу този ревизионен акт относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Балкан 58 - Интернационал" ЕООД, от "Балкан 70 Интернационал" ЕООД и от "Генински 74" ЕООД и начислен ДДС и лихва за забава, както и определени лихви по чл. 89, ал. 5 от ЗКПО по невнесени вноски в размер на 180.71 лв. С решението са присъдени съдебни разноски на двете страни според изхода от спора. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОДОП" - Велико Търново оспорва същата чрез писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред административен съд - Велико Търново, в изпълнение на решение № 7269 от 17.06.2015 г. по адм. дело № 10137 по описа за 2014 г. на ВАС, първо отделение, е бил РА № 121300971 от 09.08.2013 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 549 от 25.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново в частта, с която на ревизираното дружество са определени задължения за ДДС и лихви, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по 2 броя фактури, издадени от "Балкан 58 - Интернационал" ЕООД за данъчен период м. 02.2011 г., по 8 броя фактури, издадени от "Балкан 70 Интернационал" ЕООД за данъчни периоди м. 03., м. 04, м. 05.2011 г. и по 27 броя фактури, издадени от "Генински 74" ЕООД за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04, м. 05 и м. 06.2011 г. Те са с предмет на доставките различни видове свинско и пилешко месо. Определени са и задължения за корпоративен данък за 2011 г., и лихва за забава. В мотивите на съдебното решение изключително подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, така както е установена в административното производство, събраните в него доказателства, както и тези при първото разглеждане на спора относно законосъобразното определяне на задълженията за ДДС и за корпоративен данък, съответно и лихвите за забава. Административният съд е изпълнил точно и последователно дадените в отменителното решение на Върховния административен съд указания относно поставяне и изслушване на допълнителни задачи по отношение на трите посочени преки доставчици, както и относно определяне размера на задължението за корпоративен данък. Същото се явява свързано с решаване на спора по повод облагането с ДДС, понеже допълнителното облагане с този пряк данък е в резултат на увеличение на финансовия резултат на търговското дружество, жалбоподател, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, със сумите, представляващи разходи, които не са документално обосновани. Това е с оглед на приетото от ревизиращия орган, че издадените фактури не документирал реално, действително осъществени доставки. По повод облагането по този закон съдът е поставил задачи на съдебния експерт с оглед на доставките от отделните доставчици, което също е в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания, както вече беше посочено. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Правилно съдът е приел, че възражението за нищожност е неоснователно, при съобразяване с приложимата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Съответна на фактите по делото е и преценката на административния съд относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения ревизионен акт. Като така следва да се приеме и преценката на съда относно липсата на нарушаване на материалноправните разпоредби на ЗДДС относно незаконосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от ревизираното дружество. За да се обоснове съдът е направил теоретични констатации, съпоставени с практика на СЕС и е формирал аргумент, че с оглед правилното осъществяване на механизма на облагане с ДДС следва да се установи реалното осъществяване на конкретната доставка, а след това нейното счетоводно отразяване, като това се осъществява с допустимите и годни доказателства и доказателствени средства, уредени като такива във всяко национално законодателство. Освен този правилен извод, съдът точно е групирал и установяването на две групи обстоятелства, а именно наличие на принципна възможност доставчикът да извърши съответната продажба или услуга, както и самото прехвърляне на собствеността или престирането на услугата. По повод конкретно на процесните доставки "Балкан 58 - Интернационал" ЕООД и от "Балкан 70 Интернационал" ЕООД, и след поставяне на допълнителните задачи на съдебната експертиза (посещение в Националната следствена служба, гр. София и запознаване с материалите, изпратени от Софийска градска прокуратура) не се установява друга фактическа обстановка по делото. По повод на доставчика "Генински 74" ЕООД е направена съпоставка между представените писмени доказателства и тези в счетоводството на това дружество, като експертът е констатирал тяхната идентичност. Същевременно не е установил данни за налични ДМА - транспортни средства, каквато задача е имал. При така събраните доказателства е приел, че не се доказват двете обстоятелства, а именно способност на доставчиците да предоставят стока от вида на процесната - различни видове месо, но не се установява и фактическото изпълнение на тези конкретни доставки. В представените документи няма положен подпис на лицето, приело стоката, а в някои от тях има подпис за предал стоката. Не са представени доказателства, които да индивидуализират стоката, съответно ветеринарни сертификати за годност, относими към факта на произхода на продуктите от животинско естество. Не са представени доказателства за транспорт от мястото, посочено като такова на предаване, (с. Локорско, общ. Нови Искър) до мястото на получателя - с. Трифоново, общ. Монтана. Правилен е изводът на съда и относно преценяването на факта на последващата реализация на обсъжданата стока. Такава е налице, понеже ревизираният субект е действащо предприятия, но не се доказва, че нейният предмет изхожда от посочените за преки доставчици фирми. Аналогични изводи са изложени от съда и по повод конкретно установеното по отношене на "Генински 74" ЕООД. По повод на трите фактури, две от м. 02.2011 г. и една от м. 05.2011 г., с предмет авансово плащане правилно е посочено, че същите не материализират действително осъществени доставки, във връзка с които е осъществено плащането, поради което правилно се приема, че упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит по тях е незаконосъобразно. По повод на облагането по реда на ЗКПО следва да се посочи, че с ревизионният акт е преобразуван финансовия резултат със сумата от 531 682.53 лв., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съответно данъкът е определен в размер на 53 168. 25 лв. и лихви в размер на 7 396.98 лв. Органът по приходите е изложил мотиви за това, че не са представени от ревизираното лице и от неговите доставчици доказателства, установяващи реално осъществени доставки. Следователно фактурите не отразяват реални стопански операции, което води до отклонение от данъчно облагане и се обосновава прилагането на чл. 16, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2, т. 4 от същия закон. С ревизионния акт е определена и лихва върху просрочени авансови вноски за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 180.71 лв. Административният съд е обсъдил правното основание за увеличаване на финансовия резултат, а именно двете норми от посочения закон, като е обосновал реализирането на фактическите им състави, видно от събраните по делото доказателства и неангажиране, съответно неоткриването на нови. Осъществените разходи не се явяват документално обосновани въпреки наличието на издадени затова фактури, след като първичният счетоводен документ следва да отразява вярно стопанска операция. Налице е и хипотезата на отклонение от данъчно облагане, след като е осъществено заплащане за неосъществена дейност, съответно са налице разходи, които рефлектират върху финансовия резултат в посока на намаляването му. Обжалваното решение е правилно и в тази част на спора, още повече, че размерът на данъка е съобразен със съответното увеличение на финансовия резулат, а последното е според изхода от преценката на законосъобразността на ревизионния акт, направена от първата касационна инстанция. По повод начислената сума за лихви върху невнесени в срок авансови вноски, то изчисленията са направени на база данни от самото счетоводство на дружеството, при безспорност на същите и съобразяване с действието на чл. 83, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, в приложимата редакция. В тази част решението е правилно. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски и за настоящата инстанция, с оглед на приложимостта на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, като на основание ал. 2 от същата разпоредба те следва да се определят на 300.00 лв., съгласно наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 8 от нея. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение