Решение № 14966 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 642/2017 г.

Решение № 14966 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 642/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. П. С. от с. В., община Т. чрез адвокат Г. П. против решение № 364 от 18.11.2016 г. по адм. дело № 157/2016 г. на Административен съд - П.. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх. № 01-6500/10845#3 от 8.01.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Правят се доводи за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, развити и в писмено становище. Претендира се присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител в писмена молба оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че оспореният административен акт е законосъобразен и постановеното съдебно решение не страда от пороци по чл. 209, ал. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано по реда на чл. 145 и следващите от АПК по жалба от К. П. С. против уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програма за развитие на селските райони за кампания 2015 г. Възразил е, че писмото е издадено при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. За изясняване на спора, съдът е приложил цялата административна преписка във връзка с подаденото от жалбоподателя общо заявление за подпомагане по различни схеми и мерки. Събрал е писмени доказателства за наличието на материална компетентност на издателя на оспорения административен акт. Изяснил е спорните въпроси чрез назначаване и изслушване на две заключения - основно и допълнително на съдебно- техническа експертиза. От фактическа страна първоинстанционният съд установил следното: Бенефициентът е подал общо заявление за подпомагане през 2015 г. по различни схеми и мерки, както и по Агроекологични плащания - мярка 214 "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите". Административният орган е одобрил заявената от дружеството площ по АЕП в размер на 79.70 ха. На 11.06.2015 г. кандидатът е подал заявление за подпомагане за кампания 2015 г., като при извършените административни проверки е установено, че не е заявил площите по направлението по АЕП, което е било заявено за подпомагане през предходната кампания. С уведомително писмо изх. № 01-6500/12235 от 04.10.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, жалбоподателят е уведомен за кои масиви е одобрен за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" по направление "Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите". За тях е поел 5- годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности. При извършена редакция на заявлението от 11.06.2015 г. К. С. е подал заявление за плащане по АЕП като при последната стартирана автоматична проверка на въведените данни е установено, че парцел 14893-69-1-1 с референтна площ 39.23 ха не е деклариран, за което кандидатът е запознат и е положил подпис и печат. С писмо изх. № 01-6500/10845#3 от 08.01.2016, подписано от зам. - изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", жалбоподателят е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че Д. фонд "Земеделие" открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" по направление "Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите". Като основание за образуване на производството е посочено обстоятелството, че при извършените административни проверки, включващи автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в ИСАК, е констатирано припокриване на площта от пресичане в размер на 58,37 %. Поради тези фактически обстоятелства и на основание чл. 10, § 4, във връзка с чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г, както и на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и в съответствие с т. 5 от Методика за намаляване или отказване на АЕП по мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., ДФЗ е предприел действия по прекратяване на агроекологичния ангажимент на жалбоподателя по направление "Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите". Към писмото е приложена таблица с описание на заявените в текущата кампания площи и географското им припокриване с одобрените /референтните/ парцели. От приложението към писмото се установява, че референтните /одобрени/ парцели по посоченото направление са с обща площ 79, 70 ха, а заявените за текущата кампания са с обща площ 46,93 ха, като площта от пресичане /географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в текущата кампания/ е в размер общо на 46, 52 ха. Подадено е възражение срещу това писмо до зам. - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" с вх. № 01-6500/10845 от 13.11.2015 г., в което се твърди, че разликата в парцелите се получава, тъй като със заповед № РД-183 от 01.10.2014 г. на Директора на ОД "Земеделие" - П. е направено служебно разпределение на масиви за ползване в землището на с. Г., общ. Б.. Това обстоятелство е довело до несъответствие в заявените площи и тези които са одобрени за изпълняване на агроекологичния ангажимент. Последвало е издаването на оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /"АЕП"/ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2015 г., изх. № 01-6500/10845#3 от 08.01.2016 г., подписано от зам. - изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", придружено от таблица /Приложение 1/ с посочване на заявените в текущата кампания площи и географското им припокриване с одобрените /референтните/ парцели. В уведомителното писмо изрично е посочено, че по подаденото възражение фондът не намира основание за промяна в становището, изразено в писмото от 29.10.2015 г., с което К. С. е уведомен за започване на производство по прекратяване на агроекологичен ангажимент. По делото е била допусната съдебно- техническата експертиза, като съда е приел за доказано, че посочените в приложение № 1 към писмото цифри и проценти напълно съответстват на данните, установени при извършената административна проверка и съпоставяне на заявените и очертани от жалбоподателя площи за кампания 2015 г. Определеният от вещото лице процент на припокриване на площта от пресичане на заявените за кампания 2015 г. парцели по АЕП спрямо референтните /одобрените/ парцели през 2013 г. за участие в направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" съвпада с процента - 58.37%, определен от административния орган и надвишаващ допустимия процент по чл. 24, ал. 2 от Наредбата. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че заявителят не е спазил задължителното изискване по чл. 24, ал. 2, тъй като заявената площ през третата година от поетия ангажимент е намалена с повече от 10 %, поради което попада в хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3. Уведомителното писмо, с което е прекратен на същото правно основание ангажиментът, е съответно на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че за прекратяването на агроекологичния ангажимент има значение дали заявените площи се припокриват с референтните парцели, а не кой ги обработва. Въз основа на всички доказателства по преписката е приел възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Извел е окончателен правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че при извършените административни проверки в случая е установено неизпълнение на изискването по чл. 24 от Наредба № 11/2009 г. агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 да се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение /ал. 1 на чл. 24/. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредбата, одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Видно от доказателствата по делото, както и от заключението на експертизата, е, че предупреждението за грешки е направено и във връзка с мярка 214. От таблицата, приложение 1 към уведомителното писмо е видно, че референтният /одобрен/ парцел 14893-69-1-1 е с площ 39.23 ха, а за кампания 2015 г. е заявен парцел 14893-69-2-3 с площ 6,21 ха. При извършването на автоматизираните проверки е спазено заявяването по начина, по който кандидатът го е направил през 2013 г. Съпоставено е с картната база от предходната референтна година. В резултатите от административните проверки изрично е записано, че кандидатът не е декларирал същите площи по съответното направление, като е посочен парцел 14893-69-1-1. Въпреки това при извършените редакции на заявлението за кампания 2015 г. лицето не е декларирало, че обработва одобрения /референтен/ парцел. Това се потвърждава и от приложената към заявлението таблица на използваните парцели през 2015 г., в която кандидатът посочва всеки ползван от него имот през текущата стопанска година. Касаторът неоснователно се позовава на заповед № РД-183 от 1.10.2014 г. на директора на ОД "Земеделие"- П., с която на основание чл. 37в, ал. 4 и ал. 5 ЗСПЗЗ е одобрен проект за служебно разпределение на масивите за ползване на земеделските земи за стопанската 2014/2015 г. за землището на с. Г., община Б.. Това е така, тъй като няма данни той да е обжалвал цитираната от него заповед. Настоящата инстанция следва да посочи, че с влизане в сила на съответната заповед, тя е породила своето правно действие. Още повече, че в приложената таблица за използваните парцели през 2015 г. кандидатът не е посочил референтния парцел 14893-69-1-1 с одобрена площ 39.23 ха. Следва да се посочи, че в оспореното писмо, което е предмет на съдебен контрол в настоящото производство не е посочено, че тази заповед е основание да бъде прекратено финансирането. Никъде в мотивите й административния орган не се позовава на обстоятелството, че намаляването на референтните масиви е свързано с промяна на ползването на масивите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. В този смисъл, правилно съда е кредитирал заключението на вещото лице. Правилно е приел, че в случая е направено сравнение между заявените през 2013 г. парцели, които са референтни/одобрени парцели и тези, заявени/очертани за текущата кампания през 2015 г. Изчисленията направени от вещото лице са същите като тези на административния орган и потвърждават основния спор по делото, а именно, че при подаване на заявлението за подпомагане през 2015 г. не е спазено изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредбата, тъй като процентът на припокриване между заявените за подпомагане през текущата кампания площи е намален с повече от 10% и не попада в предвидения от закона минимум. С оглед на това съдът правилно е приел, че това е нарушение на изискването земеделският стопанин да обработва едни и същи площи в продължение на 5 години, като условие за получаване на помощ по мярка 214, още повече, че процентът на пресичане или съвпадение с одобрената площ, за която е поет 5-годишният ангажимент, в случая е 58.37%, т. е. по-малко от 90%. По подаденото от касатора заявление за подпомагане за кампания 2015 г. е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Според чл. 74 от Регламент (ЕО) № 1306/2013 Разплащателната агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да провери дали са изпълнени условията за предоставяне на помощ. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на К. С. са били извършени административни проверки, които позволяват установяване на процента на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтните/ парцели. В случая процентът на припокриване е определен въз основа на административна проверка по данните в ИСАК, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 74, § 2 от Регламент 1306/2013 г. се прави на извадков план на земеделските стопанства и/или бенефициерите. В тази връзка, правилно е приел първоинстанционният съд, че в чл. 11, § 4 от ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, според които държавите- членки се възползват от ИСАК, като за удостоверяване спазването на критериите за допустимост се допускат административни проверки и проверки на място, е предвидено, че когато кръстосаните проверки установят данни за наличието на нередности, следват други подходящи административни процедури, а когато е необходимо - и проверка на място, т. е. проверката на място е дадена като възможност, а не като задължение за административния орган, като следва да се има предвид и това, че съгласно уредбата в посочения Регламент проверките на място не са основно средство за контрол и не се извършват върху всички площи, а само върху определен процент. В този смисъл неизвършването на проверка на място не може да се приеме за съществено нарушение в процедурата, обосноваващо отмяната на оспорения акт. Извод за изпълнение на изискванията за подпомагане може да се изгради и само въз основа на извършената от органа проверка, включваща автоматично географско сравнение в системата ИСАК. С оглед на горепосоченото, неоснователно е твърдението на касатора, че е следвало да бъде извършена проверка на място, която да установи дали парцелите са били обработвани. Това се потвърждава и от допълнителното заключение по съдебно- техническата експертиза, в което вещото лице посочва, че въпросът кой е обработвал площта и как е била разпределена тя е извън предмета на мярка 214 "Агроекологични плащания", тъй като при извършването на административните проверки се проверява само географското положение на заявените от кандидата парцели за всяка една година от поетия 5- годишен ангажимент. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Постановеното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение