Решение № 2568 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7629/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. М. И., чрез адвокат М. Иванов, против решение 789/11.06.2024 г., постановено по адм. дело 95/2024 г. по описа на Административен съд Габрово, в частта, с която е отхвърлен предявения от П. И. иск против Националния осигурителен институт за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 1000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, както и в частта за разноските. Излагат се доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Посочва, че неправилно административният съд е определил размера на присъденото обезщетение, като не е отчетен както реалния интензитет на понесените болки и страдания от ищцата, така и дългата продължителност на исковия период. Моли за отмяна на оспорената част от решението и уважаване на иска в пълния му размер. Ответната страна Национален осигурителен институт, чрез юрк. Г. Вълчанова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваната част от решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваната част от решението АС - Габрово уважил частично иска на П. М. И. за сумата от 1000 лева, ведно със законна лихва от 07.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, предявен против Национален осигурителен институт за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, причинени на И. от незаконосъобразен административен акт Разпореждане РВ-3-15-00929694/02.06.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, отменено с Решение 2153-15-91/07.04.2023 г. на Директор на ТП на НОИ - Пловдив. С останалата неоспорена част от решението НОИ е осъден да заплати на П. М. И. сумата от 1000 лева за причинени ѝ неимуществени вреди от горепосочения акт. В тази част съдебното решение е влязло в сила. От фактическа страна по делото е установено, че по повод извършване на проверка на Б. груп ЕООД, приключила с констативен протокол КВ-5-15-00863256/11.01.2021 г., от органите на НОИ е установено, че има налице редица несъответствия и липса на достатъчно факти и обстоятелства, доказващи основание за подаване на данни, съгласно Наредба Н-13/17.12.2019 г. за наетите лица от осигурителя, като също така липсвали и достатъчно безспорни доказателства относно правното основание за осигуряване на лицата, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и на § 1, т. 3 КСО. С Разпореждане РВ-3-15-00929694/02.06.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 114, ал. 2 и 3 КСО по отношение на П. М. И. е постановено да възстанови добросъвестно получените суми, представляващи парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане за периода 28.05.2019 г. - 16.11.2020 г. в размер на 4734,04 лева. Разпореждането е оспорено от И. пред горестоящия орган, вследствие на което актът е отменен с Решение 2153-15-91/07.04.2023 г. на Директор на ТП на НОИ - Пловдив. Поради това, И. посочила, че от момента на издаване на разпореждането до неговата отмяна претърпяла отрицателни емоции, изразяващи се в стрес, безпокойство и напрежение, които били породени от факта, че била затруднена финансово, а отглеждала сама двете си деца. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени доказателства, така и гласни такива от трима свидетели, които дали данни относно емоционалното и психическо състояние на И.. И тримата посочили, че тя била потисната, защото семейството й изпитвало финансови затруднения, чувствала се зле и депресирана. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Установил е, че искът на П. М. И. за причинени ѝ неимуществени вреди, изразяващи се във влошено емоционално състояние, преживени страдания и негативни чувства, стрес, потиснатост, напрегнатост, тревога, социален дискомфорт, като пряка и непосредствена последица от отмененото по административен ред Разпореждане РВ-3-15-00929694/02.06.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, е доказан по основание. По отношение размера на иска 20 000 лева, съдът приел, че същият е завишен, поради което отчитайки продължителността на периода, през който са понесени вредите, както и интензитета на същите, както и при съобразяване на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, уважил исковата претенция за сумата от 1000 лв. и отхвърлил иска за разликата до 20 000 лева. Също така, съобразно уважената част от иска, съдът присъдил в полза на И. и разноски по делото в размер на 110 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото безспорно е доказано наличието на първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ Разпореждане РВ-3-15-00929694/02.06.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, отменено с Решение 2153-15-91/07.04.2023 г. на Директор на ТП на НОИ - Пловдив. Следва да се посочи, че когато се касае за исково производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по което трябва да се преценяват настъпилите неимуществени вреди, то при определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе едно пълно и главно доказване на твърдените факти. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно, обусловено следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Такива са вредите, които следват пряко и директно, без опосредяване от други правопроменящи факти. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че не са доказани твърдените от лицето неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. След анализ на доказателствата по делото и събраните гласни такива, правилно АС - Габрово е направил извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради и което обосновано е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Безспорно издаването на разпореждането за дължимата сума в размер на 4734,04 лева по отношение на И., която към дадения момент отглеждала сама двете си деца и реално е без работа, съответно притеснена е финансово, ѝ е нанесло неимуществени вреди, изразяващи се в сериозни емоционални притеснения и дискомфорт. Така съобразно установеното, както и при съобразяване на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, административният съд правилно уважил исковата претенция за сумата от 1000 лева. Претърпените от П. М. И. неимуществени вреди са именно в резултат на Разпореждане РВ-3-15-00929694/02.06.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, отменено с Решение 2153-15-91/07.04.2023 г. на Директор на ТП на НОИ - Пловдив. Негативните преживявания са установени чрез разпитаните по делото свидетели, като също така следва да се посочи, че при отчитането на същите съдът правилно е взел под внимание продължителността на исковия период, както и интензитета на понесените вреди. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба по отношение на размера на присъденото обезщетение, което обуславя оставянето в сила на обжалваната част от решението на АС - Габрово. Съобразно чл. 52 ЗЗД, приложим по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, при търсенето на справедливост следва да се отчете естеството и степента на претърпяното увреждането, както и неговата времева продължителност. Преценката относно размера на обезвредата следва да се съобрази и с размера на обезщетенията, които ЕСПЧ и ВАС присъждат в своите решения по казуси, близки на процесния. При определяне на размера на дължимото се обезщетение за причинените на П. М. И. неимуществени вреди, първоинстанционният съд се е съобразил с установеното по делото, като също така следва да се посочи още, че не е налице и трайност на увреждането, а предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, правилно административният съд е уважил исковата молба, но до размер от 1000 лева, ведно със законната лихва. Предвид изложеното, обжалваната част от решението, като правилна, следва да остане в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответната страна, поради което на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя сума в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,