Решение № 183 от 29.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 404/2013 г.

Решение № 183 от 29.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 404/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производство пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на производството по ВНЧД № 693/2012 г. по описа на Окръжен съд-Хасково, отмяна на постановеното по него определение № 211/14.12.2012 г., и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Производство пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на производството по ВНЧД № 693/2012 г. по описа на Окръжен съд-Хасково, отмяна на постановеното по него определение № 211/14.12.2012 г., и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В искането за възобновяване се съдържат аргументи за наличие на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, обосновано с твърдението, че съдът неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 1 б. А от НК, на основание на която да постанови отнемане в полза на държавата на л. а. "Фолксваген пасат" с рег. № Х 5790 ВК, собственост на осъдения О. З. Р.. Прави се искане за възобновяване на въззивното производство по делото, отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения и с направеното искане. Осъденият Р., редовно призован, не се явява и не взима отношение по искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: С определение № 886/22.10.2012 г., постановено по НОХД № 625/2012 г. по описа на Свиленградския районен съд, е било одобрено споразумение между Районна прокуратура - Свиленград и защитника на подс. О. З. Р., с което последният се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК за това, че на 27.04.2012 г. на ГКПП "Капитан Петко войвода" е държал в лек автомобил м. "Фолксваген пасат" с рег. № Х 5790 ВК акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - 1500 кутии цигари марка "Nature blue"slims, с обща стойност 7905 лв. Наложени са били наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години, и глоба в размер на 3000 лева. Отнет е в полза на държавата предметът на престъплението - 1500 кутии цигари. Непосредствено след постановяване на определението на същата дата съдебният състав е постановил и определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, с което е оставил без уважение искането на прокурора за прилагането на чл. 53, ал. 1 б. А от НК и отнемане в полза на държавата на лек автомобил м. "Фолксваген пасат" с рег. № Х 5790 ВК, собственост на осъдения О. З. Р. По повод протест на прокурор от РП- Свиленград е било образувано ВНЧД № 693/2012 г. по описа на Хасковския окръжен съд, по което е било постановено определение № 211/14.12.2012 г., с което е било потвърдено атакуваното определение. Искането за възобновяване на Главния прокурор е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е основателно. За да обоснове, че не са налице предпоставките за прилагането на чл. 53, ал. 1 б. А от НК, въззивният съд е приел, че конкретният предмет на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК е дейността на държавата по установяването и събирането на определен налог - акциз, като престъпният състав се осъществява не чрез въздействие върху определен материален предмет, а чрез въздействие върху система от дейности по контрола върху стоките, подлежащи на облагане с акциз. Въззивният съд е приел, че именно тази дейност е предметът на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, а не вещите, които деецът укрива. С оглед на това е направил извод, че това деяние не би могло да се извърши чрез използване на моторно превозно средство или друг веществен обект. Този правен извод на въззивния съд е неправилен. Той почива на невярно интерпретиране на понятията обект, предмет и средство на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК. Обектът на престъплението е тази система от обществени отношения, които правото защитава, а престъплението засяга. Те могат да бъдат широк кръг отношения, които се засягат от определен кръг сходни престъпления и в този случай те са техен "групов обект" - например обществените отношения, свързани с осигуряване на нормалното функциониране на стопанството на републиката, които се засягат от стопанските престъпления /Глава шеста от НК/. Конкретното обществено отношение обаче, което определено престъпление засяга, е "непосредствен обект" на това престъпление. Смесването на тези понятия е дало основание на въззивния съд, постановил атакуваното определение, да твърди, че дейността на контрол върху стоките, подлежащи на облагане с акциз, е "предмет" на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК. Тази дейност е "непосредствения обект" на престъплението, а не негов предмет. Последният е елемент на обществените отношения, чрез прякото въздействие върху който, се засягат те. Чрез противоправно поведение върху него се осъществява изпълнителното деяние на престъплението. Той принципно е указан със съответните си признаци в нормата, формулираща престъпния състав. В случая нормата на чл. 234, ал. 1 от НК има за свой "непосредствен обект" обществените отношения, свързани със събирането на акциз върху определени стоки, а предметът, чрез който се засягат те, са акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон. Чрез противоправно поведение върху този предмет - продаването или държането му, се засягат интересите на държавата да събере дължимия акциз за такива стоки, обективиран в издадения по съответния ред и прикрепен към стоката бандерол. Поради това, че предметът на престъплението най-често материализира същите, законодателят е предвидил и изрични хипотези на неговото отнемане - например чл. 53, ал. 1 б. Б и ал. 2 б. А от НК. Поради това на основание чл. 234, ал. 3 от НК първоинстанционният съд е постановил отнемане на предмета на престъплението в полза на държавата, а именно 1500 кутии цигари. Тезата на въззивния съд, че предметът на това престъпление е дейността по контрол върху стоките, подлежащи на облагане с акциз е невярна, поради което и неверен е изводът, че този предмет не може да бъде засегнат с използването на МПС. При условие, че по закон предметът на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК са акцизни стоки без бандерол, а изпълнителното деяние може да се осъществи чрез две форми - тяхното продаване или държане, то средство за извършването му може да бъде всяка вещ, която прави възможно това. В случая лекият автомобил, собственост на осъдения Р., е бил средството, с което той е осъществил държането на предмета на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК. Последният, обективиран в 1500 бр. кутии цигари без бандерол, е бил поставен в специален тайник, намиращ се на мястото на резервоара на автомобила. Упражняването на фактическа власт върху него /осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението/ е станало възможно именно защото предметът на престъплението се е намирал в този автомобил, т. е. той е направил възможно осъществяването на престъплението. По този начин превозното средство е било способът за извършването му. А това по своето естество сочи, че лекият автомобил е средство на това престъпление, за което Р. се е признал за виновен. Без всякакво значение за конкретния казус е обстоятелството, че принципно престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК би могло да се извърши и без използването на такова средство. Достатъчно е фактически в конкретната хипотеза това средство действително да е послужило за извършването му, което безспорно е установено, доколкото фактическата власт върху 1500 кутии цигари не би могла да се осъществи без лекия автомобил на осъдения. /В този смисъл Р№ 109/2011 - I н. о. на ВКС, Р№ 106/2011 - II н. о. на ВКС, Р№ 373/2011 - III н. о на ВКС, Р№ 3/2012- II н. о. на ВКС/. Като е приел, че нормата на чл. 53, ал. 1 б. А от НК е неприложима, тъй като лекият автомобил "Фолксваген пасат" с ДК № Х 5790 ВК, собственост на осъдения О. Зекриев Р. не е средство на престъплението, Окръжен съд - Хасково е допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като не е приложил закона, който е следвало да бъде приложен. Допуснатото нарушение налага възобновяване на производството по делото и връщането му за ново разглеждане. Правилното приложение на чл. 53, ал. 1 б. А от НК би могло да се осъществи във въззивното производство, поради което се налага отмяна само на постановения въззивен акт. Водим от изложеното и на осн. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение