Решение № 251 от 1.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 3014/2017 г.

Решение № 251 от 1.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 3014/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова Производството е по чл. 247, ал. 1, предл. второ ГПК. Образувано е по молба с вх. № 5296/11.06.2019 г. по вх. рег. на ВКС, подадена от К. Д. П. и Г. С. С. – действаща лично за себе си и като законен представител на дъщеря си К. А. П., чрез процесуалния им представител - адв. С. Ч., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 8 от 05.06.2019 г., постановено по т. д. № 3014/2017 г. по описа на ВКС, II т. о. В молбата се твърди, че при определянето на началната дата на дължимата законна лихва върху всяка от присъдените суми, съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в посочването на датата 28.07.2015 г., вместо като за начална да бъде посочена датата на настъпване на увреждането 08.07.2013 г. Ответната страна – ЗАД "Алианц България" АД, в срока по чл. 247, ал. 2 ГПК не представя отговор по молбата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че молбата е неоснователна поради следните съображения: Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по искане на страната може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Според правната теория и съдебна практика очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представлява погрешното посочване на имената на страните, на размера на присъдената сума, погрешно пресмятане на суми, произнасяне по част от искането в мотивите и пропуск съдът да се произнесе в диспозитива на решение. Не е допустимо чрез поправка на явна фактическа грешка да се замести формираната воля на съда в съдебния акт. В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 8 от 05.06.2019 г., по т. д. № 3014/2017 г. на ВКС, формираната от състава на съда воля, обективирана в диспозитива на решението съвпада с тази в мотивите на съдебния акт. При определяне основателността на иска за присъждане на обезщетение за забава съдът е приел, че при определяне на дължимата сума от застрахователя следва да се извършат плащанията от страна на застрахователя включително и изтеклите лихви от датата на ПТП 8.7.2013 г. до плащане на обезщетенията. Приел е, че дължимата лихва, която следва да се присъди върху размер ана дължимите обезщетения следва да е от 28.7.2105 г., тъй като има извършено доброволно изпълнение. Така формираната воля е отразена в диспозитива като е посочено, че законна лихва върху присъдените суми се дължат от 28.7.2015 г. Въпреки изложените обстоятелства от молителите в разглежданата молба настоящият съдебен състав не счита, че може да допусне изменение на диспозитива на решението поради отсъствие на предпоставки за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка. Постановеното решение не може да се променя. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България състав на Второ отделение