Решение № 5764 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16159/2011 г.
ВАСIII отделение23.04.2012 г.докладчик Сребрина Христова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 4281 от 4.10.2011 г. по адм. д. № 7240/2011 г. на Административен съд София - град, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение № 400/1.08.2011 година на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на РБългария, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Шахназ Мустафа Мохаммед и на децата й Хемрин Баракат Ахмед, Нарин Баракат Ахмед и Бенгин / Бениен / Баракат Ахмед. ИЗПРАЩА делото като преписка на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на РБългария за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящето решение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 5764 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16159/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Шахназ Мустафа Мохаммед, действуваща лично и като законен представител на децата си Хемрин Баракат Ахмед, Нарин Баракат Ахмед и Бенгин /Бениен/ Баракат Ахмед, срещу решение № 4281 от 4.10.2011 г. по адм. д. № 7240/2011 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което първоначалната жалба да бъде уважена със законните последици. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на РБългария не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлено оспорването на Шахназ Мустафа Мохаммед, действуваща лично и като майка и законен представител на малолетните Хемрин Баракат Ахмед, Нарин Баракат Ахмед и Бенгин /Бениен/ Баракат Ахмед, срещу Решение № 400/1.08.2011 година на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на РБългария, с което им е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Прието е, че по отношение на жалбоподателката и нейните деца не са налице условията, очертани както в чл. 9 от ЗУБ, така и в чл. 15 б."в" от Директива 2004/83, във връзка с чл. 2 б."д" от същата директива. Обжалваното решение е неправилно. Съгласно ал. 1 на чл. 9 хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: а/ смъртно наказание или екзекуция; б/ изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; в/ тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В случая се поддържа наличието на основание по б. "в", съобразено с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, дадено с решението от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. В чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ е предвидено, че при произнасяне по молбата за статут от страна на директора на ДАБ се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай това изискване не е изпълнено, тъй като административният орган не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут. По делото липсват данни относно актуалната обществено - политическа ситуация в Сирия, което е от съществено значение за преценката относно наличието на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, б. "в" ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съобразено с тълкуването по посоченото решение на СЕО. В решението на председателя на ДАБ е направена формална преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на справки на Дирекция "Международна дейност и ЕБФ" от 05.08. и 16.12.2009 г. В случая общоизвестен по смисъла на чл. 37, ал. 2 АПК е фактът за наличие на въоръжен конфликт в страната по произход Сирия. Информацията, съдържаща се в справки на Дирекция "Международна дейност" датират от 2009 г. и очевидно не са актуални. "Ескалацията на напрежението в Сирия, съчетана с употреба на сила срещу демонстранти, заплашва ситуацията да излезе извън контрол", се казва в изявление на българското министерство на външните работи. От други информационни източници се установява, че "ситуацията в Сирия остава напрегната". Силите верни на режима на президента Башар Асад продължават да обсаждат ключови градове в страната в опит да прекратят вълната от антиправителствени протести". По изложените съображения, отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е постановен при съществено нарушение на задължението по общото правило по чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 ЗУБ да прецени всички относими факти, свързани с държавата по произход. Затова издаденият административен акт е незаконосъобразен и първоинстанционният състав на съда е следвало да го отмени на това основание. Като не е сторил това, съдът е постановил неправилно решение - поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което налага неговата отмяна, съответна отмяна на решението на директора на ДАБ при МС и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение