Решение № 8963 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5300/2010 г.

Решение № 8963 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5300/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Добрин Дамянов - 2004" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалните си представители адв. Екимджиев и адв. Бончева за отмяна на влязло в сила решение № 418/21.12.2007 г. на Великотърновския окръжен съд (ВтОС) по адм. дело № 41/2007 г., потвърдено с Решение № 7640/2008 г. по адм. дело № 1876/2008 г. на Върховния административен съд (ВАС), Първо отделение. В искането се твърди, че решението е постановено в противоречие с чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/. Излагат се съображения, че за търговеца са били налице всички основания за признаване право на приспадане на данъчен кредит, поради което съдът неправилно е потвърдил данъчния ревизионен акт, с което това право му е отказано и по този начин е допуснато нарушение на правото на собственост по смисъла на конвенцията. Поддържа се, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, предвид постановеното решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по съдебно дело "Булвес" АД срещу България по жалба № 3991/2003 г. Според искателя това решение установява правозащитен стандарт, който националният съд е длъжен да приложи и единственият способ за това в конкретния случай е чрез отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Позовава се на чл. 46, § 1 от Конвенцията, който задължава държавата, след постановяване на решение срещу нея, да предприеме съответни генерални и индивидуални мерки, които целят възстановяване на ситуацията преди нарушението и на неблагоприятните последици от него Ответникът, директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. София, в изпратено "възражение на молба за отмяна на влязло в сила решение" моли молбата за бъде отхвърлена и излага съображения, според които не е налице основание за отмяна. Върховният административен съд - петчленен състав, намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно. Посочването в чл. 239 АПК на основанията за отмяна на влезли в сила съдебни решения е изчерпателно и те не могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като се засяга стабилитетът на съдебното решение. В настоящето искане за отмяна се твърди, че решението на ЕСПЧ от 22.01.2009 г., по дело "Булвес" АД срещу България по жалба № 3991/2003 г., което установява нарушение от страна на държавата на чл. 1 от Протокол № 1 представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на посочените от искателя решения на ВАС и СГС. Позовава се на чл. 46, § 1 от ЕКЗПЧОС. Установеното нарушение на Конвенцията, визирано в чл. 239, т. 6 АПК трябва да е налице за конкретния случай, предмет на акта, чиято отмяна се иска. Има се предвид установено нарушение на ЕКЗПЧОС по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяната на влязлото в сила съдебно решение на това основание, както и относно фактическата обстановка, с която е свързан конкретния правен спор. Посоченото съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по него, има установително действие относно констатираното и признато нарушение на гарантираното от Конвенцията право и е задължително за държавата, страна по делото. Действието на тези решения не се разпростира върху други правни субекти, които твърдят, че и по отношение на техните права са налице нарушения при сходна фактическа обстановка. Настоящият искател "Добрин Дамянов 2004" ЕООД не е страна по делото и действието на посоченото решение не се разпростира върху нея. При това положение решението на ЕСПЧ от 22.01.2009 г., по дело "Булвес" АД срещу България по жалба № 3991/2003 г. не може да бъде основание за отмяна на Решение № 418/21.12.2007 г. на ВтОС по адм. дело № 41/2007 г., потвърдено с Решение № 7640/2008 г. по адм. дело № 1876/2008 г. на ВАС, Първо отделение. Настоящият състав не споделя становището на искателя, че за наличие на основание по чл. 239, т. 6 АПК е достатъчно да е налице решение на ЕСПЧ, с което е признато нарушение на ЕКПЧОС от страна на държавата при сходен правен спор, между други страни. Тълкуването на разпоредбите на конвенцията, което е направено от ЕСПЧ в неговите решения, следва да бъде прилагано от националните правозащитни органи, доколкото конвенцията представлява част от вътрешното ни право. Наличието на такова решение обаче не може да послужи като основание за отмяна на вече влязло в сила решение между други страни и с друг предмет, макар и сходен, тъй като сред основанията за отмяна не съществува такова основание. Поради това, че производството за отмяна е извънреден, извънинстанционен способ, процесуалноправните разпоредби, които регламентират предпоставките за неговата допустимост и основателност, не могат да бъдат тълкувани разширително или прилагани по аналогия. Освен това в настоящето искане за отмяна се излага доводът, че с решенията, чиято отмяна се претендира се нарушава чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС - относно правото на собственост, който се счита за допълнителен чл. на Конвенцията. Самата Конвенция е ратифицирана от България със закон обн. ДВ, бр. 66/14.08.1992 г. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията е инкорпорирана в българската правна система и нейните норми са част от вътрешния правен ред. Следователно твърденията за нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията представлява по съществото си твърдение за нарушение на материалния закон, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, а не основание за отмяна по чл. 239 АПК. Поради изложените съображения не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия