Решение № 10982 от 30.11.2022 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение30.11.2022 г.докладчик Хайгухи Бодикян

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 339/24.02.2022 г., постановено по адм. дело 2270/2021г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Община Пловдив Район Западен да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив сумата от 200лв., разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, против решение 339/24.02.2022 г., постановено по адм. дело 2270/2021г. по описа на Административен съд Пловдив, с което са отменени предписания, издадени от инспектори при посочената дирекция в протокол за извършена проверка ПР 2119077 от 09.08.2021 г., при която са констатирани няколко нарушения, за които са дадени предписания в 9 точки, като от тях се оспорват тези по т. т. 7, 8 и 9. В жалбата на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 404, ал.12 от КТ и необоснованост на обжалвания акт касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата съображения, моли съда да отмени решението. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба Кметът на Район Западен при Община Пловдив не изразява становище . Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 339/24.02.2022 г., постановено по адм. дело 2270/2021 г. Административен съд Пловдив е отменил задължителни предписания издадени на основание чл.404 от КТ във връзка с извършена проверка по протокол ПР 2119077 от 09.08.2021 г., за констатирани няколко нарушения по т. т. 7, 8 и 9 и присъдил разноски. Съдът е приел, че предписанията са издадени от компетентен орган по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, в съответствие на чл. 59 АПК, но същите са незаконосъобразни. Изложени са мотиви, че липсват мотиви, от които да се установи какво е основанието да се приеме, че служители наети по трудови правоотношения в дейностите Други дейности по икономиката, Други дейности по образованието и Чистота следва да са служители в държавната администрация. Не са изложени конкретни данни относно изпълняваните от тези служители функции, спецификата на длъжностната им характеристика, наименованието на длъжността и защо тази длъжност следва да се третира като такава, представляваща част от държавната администрация. Не били взети предвид вътрешните правила за работната заплата на общински бюджетни структури без общинската администрация в община Пловдив, район Западен, утвърдени от кмета на района. Процесните три дейности, посочени в протокола като Други дейности на икономиката, Други дейности по образованието и дейност Чистота, фигурирали в тези вътрешни правила. Съдът отбелязва непълнота и неяснота на предписанията по отношение на липсата на разграничение и липса на конкретика за кои длъжности следва да се изпълнят дадените предписания. Съдът приема, че не всички служители, чиито правоотношения са уредени от посочените вътрешни правила за работната заплата на район западен са част от общинската администрация и прави съпоставка с действащия Класификатор на длъжностите в администрацията, видно от който е видно ,че измежду тях има такива които не са свързани с осъществяването на изпълнителната власт. Предписанията в оспорената част са отменение предвид липса на аргументи, че служителите, наети по трудови правоотношения във въпросните три дейности са служители в държавната администрация. В правните изводи на съда е записано, че не е конкретизирано в случая какво се има предвид в понятието работодател. Решението е правилно като законосъобразно постановено. В Община Пловдив Район Западен е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от инспектори на ДИТ. Констатациите от проверката са материализирани в протокол ПР 2119077 от 09.08.2021 г., видно от който са констатирани няколко нарушения, за които са дадени предписания в 9 точки. Предмет на производството по делото пред първоинстанционния съд са предписанията по т. т. 7, 8 и 9. Установено е от контролните органи, че служители, наети по трудови правоотношения в дейностите: Други дейности на икономиката, Други дейности по образованието и дейност Чистота, са служители на териториалната администрация на изпълнителната власт и по смисъла на чл.36 и чл.38 от Закона за администрацията са служители в държавната администрация. Посочено е, че в утвърдените вътрешни правила за работна заплата за общинска администрация не са определени минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения на служителите в същите дейности по реда на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, с което бил нарушен чл.107а,ал.10 от КТ. Констатирано е, че са начислени и изплатени трудови възнаграждения на работещите по посочените дейности в нарушение на чл.107а,ал.18 от КТ. На база на тези мотиви са и дадените предписания. По т.7 е предписано работодателят ежегодно да оценява служителите, наети по трудови правоотношения в дейностите: Други дейности на икономиката, Други дейности по образованието и дейност Чистота, които по смисъла на чл.36 и чл.38 от Закона за администрацията /ЗАдм/ са служители в държавната администрация, за изпълнението на длъжността им съобразно разпоредбата на чл.107а ал.20 от КТ. Даден е срок за изпълнение от 10.08.2021 г. По т.8 предписанието е свързано с утвърдените вътрешни правила за работна заплата за общинска администрация работодателят, като следва да се определят минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения на служителите, работещи по трудови правоотношения в дейностите: Други дейности на икономиката, Други дейности по образованието и дейност Чистота по реда, определен в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация /ДВ, бр.49 от 2012 г./, съобразно разпоредбата на чл.107а ал.10 от КТ. Даден е срок за изпълнение до 15.09.2021 г. С т.9 се предписва работодателят да преустанови изплащането на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на работещите по трудово правоотношение в дейностите: Други дейности на икономиката, Други дейности по образованието и дейност Чистота, които по смисъла на чл.36 и чл.38 ал.2 от ЗАдм са служители в държавната администрация, в съответствие с разпоредбите на чл.107а ал.18 във връзка с чл.107а ал.14 от КТ. Даден е срок за изпълнение до 01.09.2021 г. Настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд. Видно от протокола за извършена проверка процесните предписания са издадени на основание чл.404, ал.1,т.1 от КТ която разпоредба дава възможност на контролните органи на Инспекцията по труда да издават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Видно от предписанията, са насочени за изпълнение от работодателя, без в конкретния да е отбелязано кой е смятан за такъв- кметът или общината. Съгласно чл. 46,т.4 от ЗМСМА кметът на район назначава и освобождава служителите от общинската администрация в района или кметството, които подпомагат неговата дейност, в съответствие с утвърдената численост и структура и по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ е работодател. В оспорения акт липсват мотиви защо контролните органи приемат, че служителите, наети по трудови правоотношения в дейностите Други дейности по икономиката, Други дейности по образованието и Чистота са служители в държавната администрация. За да се отговори на този въпрос е следвало да бъдат взети предвид техните трудови функции , които изпълняват в съответствие с утвърдената длъжностна характеристика или функционална такава. Следвало е да се извърши справка доколко тези длъжност са част от класификатора на длъжностите в администрацията. В хода на извършване на проверката не е взето предвид, че процесните дейности, посочени в протокола от проверката-Други дейности на икономиката, Други дейности по образованието и дейност Чистота, фигурират като такива във вътрешните правила за работната заплата на общински бюджетни структури, утвърдени от кмета на района, които не са посочени като общинска администрация в община Пловдив. За да отмени ,предписанията, правилно съдът е съобразил, че не конкретизирано по отношение на кои длъжности следва да се изпълнят дадените предписания. Липсата на яснота по оспорените предписания е основният довод за отмяната им, поради създаване на затруднения по изпълнението им. Законосъобразни са правните изводи на съда, че дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Именно Класификаторът на длъжностите в администрацията определя кои длъжности се заемат по служебно правоотношение. Съдът е обосновал правилен правен извод, че след като в действащия Класификатор на длъжностите в администрацията (приет с ПМС 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) не фигурират нито хигиенист, нито шофьор, нито медицинска сестра, нито фелдшер, нито главен, старши или младши инспектор в териториална администрация, както и младши счетоводител, то те няма как да бъдат приобщени като длъжности, които следва да се заемат по служебно правоотношение. В тази връзка не следва да се приеме и нарушение на разпоредбата на чл.107а от КТ в съответно посочените алинеи. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че оспорените принудителни административни мерки са наложени в нарушение на материалния закон, като е достигнал до същия краен извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение