Решение № 1728 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5641/2019 г.

Решение № 1728 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5641/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Царево срещу решение № 261/19.02.2019 г. по адм. д. № 2300/2018 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- "Български пощи" ЕАД гр. София чрез своя пълномощник в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Български пощи" ЕАД срещу заповед № РД-01-416/27.07.2018 г. на кмета на община Царево, с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ е разпоредено да се премахне сграда с идентификатор 48619.502.201.3, представляваща "сграда за гараж", намираща се в поземлен имот с идентификатор 48619.502.201 по кадастралната карта на гр. Царево. Определен е срок за доброволно изпълнение на заповедта по чл. 196, ал. 3 ЗУТ до 10.08.2018 г. Определен е срок за принудително изпълнение до 24.08.2018 г. за сметка на Български Пощи – Бургас. Посочено е, че заповедта подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният административен акт е издаден от кмета на община Царево, който е компетентен орган по смисъла на чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Заповедта е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, но фактическите основания не са съобразени с изискванията на закона. Липсата на мотиви в заповедта досежно възможността за заздравяване или поправяне на сградата. представлява неспазване на установената форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за оспорването му по чл. 146, т. 2 АПК. Отделно от това необсъждането на съществени предпоставки за издаването на акта е довело и до неправилно приложение на материалния закон – основание за оспорване по чл. 146, т. 4 АПК. Изискването на закона е преди да формулира предложението си до кмета, комисията да вземе становището на заинтересованото лице, за да му осигури по този начин правото да защити собствеността си. Това изискване в случая не е било спазено, което е съществено нарушение на процедурни норми. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 195, ал. 6 от ЗУТ кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Освидетелстването на такива строежи се извършва от съответна комисия, назначена от кмета на общината, която може да действа служебно или по искане на заинтересувана страна, като изготвя протокол за състоянието им и предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат - чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Следователно премахването на строеж е уредено като крайна мярка в чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и може да се допусне само ако не е налице техническа възможност за поправяне и заздравяване на строежа. В конкретния случай решаващият съд е установил, че комисията не е изследвала възможността за поправяне или заздравяване на сградата, поради което разглежданата липса на възможност е предпоставка за законосъобразно издаване на заповедта. В случая такова разглеждане липсва, което сочи на материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Настоящата инстанция не споделя доводите в касационната жалба в тази насока, че снимковият материал и протокола от 13.11.2018 г. за фактическото състояние на сградата преди принудителното й премахване установяват невъзможност за нейното поправяне или заздравяване. Изследването на тази възможност следва да е изрично направено в протокола на комисията за освидетелствуването на сградата, а в случая липсва. Освен това протоколът от 13.11.2018 г. също не съдържа такива данни-за възможността за поправянето или заздравяването на строежа, респективно тази невъзможност по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ. В случая в нарушение на нормата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ. комисията не е изслушала заинтересуваното лице. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, както и да изслуша заинтересованите лица преди да отрази констатациите си в съставения протокол, като тази процедура е нарушена, както е приел и съдът. Поради това заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Окончателен извод дали строежа подлежи на заздравяване не се съдържа и в процесната заповед. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за материално и процесуално незаконосъобразен административен акт и го е отменил, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъди своевременно претендираното с отговора към касационната жалба юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,