Решение № 13220 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4193/2018 г.

Решение № 13220 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4193/2018 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ИА "Автомобилна администрация", гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Грозданов, срещу Решение № 255 от 08.02.2018 г., постановено по адм. дело № 1590/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив с доводи за неговата неправилност, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че без да бъдат събрани и обсъдени необходимите доказателства съдът е приел за доказан предявения иск. Неправилно е присъдена и лихва, без да се отчете факта, че това са разноски и лихва не се дължи. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу агенцията иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Д. Димитров, чрез процесуалния си представител адвокат Аврамов в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно и мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която постановения съдебен акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административния съд Пловдив е уважил предявения от Д. Димитров от [населено място], против ИА"Автомобилна администрация ", гр. София, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Претендира се обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление в размер на 809 лв. (по 400 лева за съдебните производства пред РС и АС Пловдив и 9. 00 лв. държавна такса за препис от решението), ведно със законната лихва, считано от 19.05.2017 г. до окончателното и изплащане. С обжалваното решение, съдът е уважил частично иска, като е осъдил касатора да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. С допълнително решение постановено по реда на чл. 176, ал. 1 и ал. 2 от АПК е отхвърлил иска в останалата му част до предявения размер на от 1000 лева, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено, като незаконосъобразно, Наказателно постановление № 36-0000639/05.10.2016 г., издадено от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Пловдив, с което на ищеца е наложено административно наказание – имуществена санкция. За осъществената в производствата пред Районен съд Пловдив и Административен съд Пловдив адвокатска защита Димитров е направил разходи в общ размер от 809 лева, съгласно представени по делото договори за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Съобразно установената фактическата обстановка по делото, при обсъждане възраженията и доводите на страните е направил верни правни изводи за частична основателност на исковата претенция, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Обоснован и правилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключени договори за правна помощ, за осъществена в съдебни производства по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена имуществена санкция, правна защита. Неоснователни са поддържаните доводи в касационната жалба, че не са събрани достатъчно доказателства по делото. Напротив установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност и спор по тези факти в първоинстанционното производство не е имало. Приложени са, като доказателство и КАНД № 346/2017 г. на АС - Пловдив и АНД № 6560/2016 г. на РС - Пловдив. От съдебните протоколи се установява участието на адв. Аврамов в защита на интересите на ищеца по настоящото дело. Основния спорен въпрос е свързан с основателността на иска с оглед на това, че вредите са във връзка с направени разходи за ползвана адвокатска помощ при оспорване на незаконосъобразно НП. В тази връзка следва да се отбележи, че непротиворечива е съдебната практика, че претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Всяка страна в това исково производство е длъжна да докаже твърденията си. В конкретния случай е установено безпорно, че ищеца е ползвал правна помощ за което е заплатил сумата от 809 лева за производствата пред РС и АС Пловдив. С оглед основателността на главния иск, правилно е приет за основателен и този за лихва върху приетата за дължима главница, която съставлява вреда по смисъла на ЗОДОВ, а не съдебни разноски, в който смисъл са доводите в касационната жалба. В този смисъл е и т. 4 на ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Неоснователни са доводите на касатора относно приетите като доказателство договори за правна помощ, установяващи направеното плащане. По делото се представени оригиналите на договорите, които са оспорвани в открито производство по оспорването им. Правилно са допуснати и приети свидетелски показания. Същите са допуснати и приобщени към събраните доказателства с оглед откритото производство по оспорване на частни документи - а именно сключените договори за правна помощ. Допустимостта им е регламентирана и от разпоредбата на чл. 194, ал. 1 пр. 2 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК. С оглед на установеното обоснован е правния извод на съда, че предявения иск е основателен и доказан по присъдения размер и доводите на кастора за необоснованост на решението са неоснователни. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно е искането на ответника по делото за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 12.03.2018 г., договореното за осъществяване на правна помощ по настоящото дело възнаграждение в размер на 800 лева е заплатено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделени