Решение № 2203 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2009 г.

Решение № 2203 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба от "Интерстройпроект 90" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя на дружеството Елена Николова чрез процесуален представител адв. Г. Лазарова от САК, против решение № 1 от 9.02.2008 г., постановено по административно дело № 3361 по описа за 2008 г. на Административен съд София-град, 37-ми състав. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба "Дивисима" - ООД, чрез процесуални представители адв. Стоянов и адв. Данаилов релевират обстоятелствени доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Областен управител на област с административен център гр. София не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване и за неправилност на съдебното решение с доводи, че оспорената пред първата инстанция заповедта не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и жалбоподателят не би могъл да търси правата си по реда на административното правосъдие, тъй като липсват отношения на власт и подчиненост между страните по сделката и всеки засегнат от действията на заповедта следва да защити правата си по общия исков ред и на основанията, визирани в ЗЗД. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид наведените касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото приема, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този негов порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. Преценявайки служебно допустимостта на съдебното решение, настоящата инстанция намира, че е недопустимо, като постановено по жалба от неправосубектно лице, което няма и правен интерес от оспорването, поради следното: Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на "Дивисима" ООД със седалище гр. София, представлявано от управителя си Янко Димитров Иванов, вписано в регистъра на СГС по ф. д. № 8354/2006 г., с искане за прогласяване на нищожност на Заповед № ДИ-03-052 от 25.09.2003 г. на Областния управител на област София - град, с която е наредено да се прехвърли в собственост на "Интерстройпроект 90" ООД със седалище гр. София, при условията на даване вместо изпълнение (чл. 65, ал. 2 от ЗЗД) следният недвижим имот - частна държавна собственост, а именно: УПИ - земя, без построените в него сгради, находящ се в гр. София, община "Оборище", бул. "Васил Левски" № 108, целият с площ 1250 кв. м, съставляващ съгласно мотивирано предложение имот пл. № 396, попадащ в парцел I от кв. 532 по плана на гр. София, м. Център, ГГЦ - зона А. С решението си, след като е изследвал характера на оспорения акт, съдът е прогласил нищожността на оспорената заповед като е приел, че е издадена от некомпетентен по степен и материя орган. Преди да обоснове основателността на оспорването, първоинстанционният съд е направил извод за допустимост на жалбата, който е неправилен поради следното: Една от абсолютните процесуални предпоставки, за да бъде проведено успешно съдебно производство, е да съществуват правосубектни страни. Процесуалните правоспособност и дееспособност, респективно процесуалната правосубектност са от категорията на процесуалните предпоставки, за които съдът следи служебно. Безспорно с оспорената заповед № ДИ-03-052 от 25.09.2003 г., Областния управител на област София - град е наредил да се прехвърли в собственост на "Интерстройпроект 90" ООД със седалище гр. София, при условията на даване вместо изпълнение (чл. 65, ал. 2 от ЗЗД) следният недвижим имот - частна държавна собственост, а именно: УПИ - земя, без построените в него сгради, находящ се в гр. София, община "Оборище", бул. "Васил Левски" № 108, целият с площ 1250 кв. м, съставляващ съгласно мотивирано предложение имот пл. № 396, попадащ в парцел I от кв. 532 по плана на гр. София, м. Център, ГГЦ - зона А. На същата дата на основание на заповедта е сключен договор между страните, който е вписан в службата по вписванията с № 36635/2.10.2003 г. - данни за което се съдържат в преписа на л. 213 от приложението към делото. Към този момент ответникът по касационната жалба "Дивисима" - ООД не е съществувал като субект на правото, тъй като видно от доказателствата по делото и данните в досието на дружеството в Търговския регистър, същото е учредено с решение № 238/17.02.2005 г. по ф. д. 102/2005 г. на ОС - Враца, обн. в ДВ, бр. 98 от 6.12.2005 г. По този начин, "Дивисима" - ООД не попада сред тези правни субекти, носители на правото на жалба срещу процесната заповед, която като административен акт с конститутивно действие към релевантния момент на издаването й няма как да обхване и засяга бъдещи правни субекти не би могла да създаде права и задължения и да засяга законни интереси и права на несъществуващи правни субекти. Принцип е в административното право, че законосъобразността на акта се проверява към момента на издаването му /чл. 142 АПК/. Това е моментът и към който се проверява налице ли е интерес за оспорване на акта у лицето, което прави оспорването, т. е. имало ли или могло ли е да има качеството на заинтересовано лице. Вярно е, че нищожност може да се претендира без ограничение на срока, но това касае единствено и само срока за подаване на жалба. Лицето, което претендира незаконосъобразност, вкл. и нищожност на акт следва да има интерес и качество на заинтересовано лице към момента на издаване на акта. Това е момента, в който се засягат законни интереси и се създават права и задължения. Бъдещото развитие на правоотношенията не е и не може да бъде предмет на акта, съответно развитието на тези правоотношения не може да създаде с обратна сила правен интерес у което и да е лице да оспорва законосъобразност, вкл. и действителност на издаден акт. Обратното би означавало да се стигне до нежелана правна несигурност. От друга страна съгласно чл. 147 АПК право да оспорват административният акт имат гражданите и организациите, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Нормата е обща, наличието на правен интерес за жалбоподателя се извежда от прякото и непосредствено засягане правата и интересите му от атакувания административен акт. Това правило е приложимо винаги, когато липсва друга правна норма от специален закон, която да урежда кръга на лицата, чийто права се засягат от конкретният административен акт, издаван по съответния специален закон. Друг би бил въпроса, ако "Дивисима" ООД съществуваше и притежаваше права върху имота към момента на разпореждане с него от областния управител с оспорената заповед. Тогава тя би засегнала законни интереси. Правото на съдебна защита на правните субекти срещу всички административни актове, които ги засягат е регламентирано в нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. Съдържанието на понятието "засягане" е изяснено от Конституционния съд в Тълкувателно решение № 21/1995 г. С него той е приел, че "административният акт засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективното право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включването му в кръга на съдебнообжлваемите актове. Същевременно това материално основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси пряко не са нарушени или застрашени. Касационният ответник претендира, че незаконосъобразно се създават права за адресата на акта, с което се увреждат неговите интереси, следователно за застрашен законен интерес, свързан със правото на собственост. Правният интерес за обжалване предпоставя предотвратяване на неблагоприятни правни последици. Но в конкретния случай "Дивисима" ООД не е била страна в това материалното правоотношение, поради което не разполага и с надлежна процесуална легитимация - не може да бъде субект на процесуално правоотношение, обосновано от спор във връзка със самото материално право, който може да бъде разрешен, но не в административния процес. С оглед изложеното, производството по делото е недопустимо поради липса на правен интерес от търсената съдебна защита. Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу административния акт възниква тогава, когато административното произнасяне реално е довело до установяването на определено правно положение между конкретни правни субекти към момента на издаване на административния акт. Доколкото правото на жалба е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на правния спор със сила на присъдено нещо, при липсата на административно правоотношение между страните, липсва и материално право. Интересът трябва да е правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за оспорващия или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. С оглед установените обстоятелства жалбата е подадена от неоправомощено лице, което не е субект на права и задължения и не е активно легитимирано да оспорва административния акт. Не е налице законов интерес, свързан с лицето, което оспорва административния акт и положението, което се създава като преки административни последици за същото лице по силата на този акт. При това положение и доколкото спрямо касационния ответник не се установява пряк и непосредствен личен интерес от търсената съдебна защита (арг. от чл. 15, ал. 1 от АПК), съдебното производство подлежи на прекратяване поради недопустимост. Изведените понастоящем и в касационната жалба доводи за прогласяване на нищожността на процесната заповед обуславят единствено икономически интереси, които са извън обсега на административното производство. Липсата на положителната процесуална предпоставка - правосубектност и правен интерес за оспорване, има за последица прекратяване на производството. В случая първоинстанционния административен съд, като не е преценил тези обстоятелства и е разгледал на жалбата по същество, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Вместо него следва да се постанови решение, с което се остави без разглеждане жалбата на "Дивисима" ООД, с искане за прогласяване на нищожност на Заповед № ДИ-03-052 от 25.09.2003 г. на Областния управител на област София - град. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховния административен съд - трето отделение,